Решение № 2774 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2008 г.
ВАСIV отделение27.02.2009 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.04.2008 г., по адм. д. № 782/2001 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Г състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2774 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Паунова Табакова, Димитринка Петрова Табакова и Кирил Петров Табаков, тримата от гр. София против решение от 15.04.2008 г., по адм. д. № 782/2001 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Г състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-50-12 от 5.02.2001 г. на кмета на район "Витоша", Столична община. Излагат, че имота им е предоставен за ползване, което е установено с удостоверение № 494 от 5.05.1995 г. на Ликвидационния съвет на ТКЗС - Суходол, в което погрешно е записано ПМС № 11 от 1974 г., а всъщност е от 1982 г. Считат, че не е комплектована административната преписка и не е спазен административния срок за произнасяне по молбата им за оценка на имота. Молят, да се отмени обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане. Ответникът - кметът на район "Витоша", СО, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Борис Николов Стоилов, Еленка Захариева Петрова, Детелинка Кирилова Мицева, Васил Савов Василев, Благой Тодоров Ваташки, Латинка Тодорова Евтимова, Татяна Борисова Попова, Драган Николов Василев, Славка Иванова Василева, Райна Кирилова Каврашилова и Соня Борисова Стоилкова, чрез пълномощника си адв. Елена Христова оспорват жалбата и излагат, че обжалваното решение е правилно. Считат, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост и липса надлежен документ въз основа на който жалбоподателите са придобили правото на ползване. Молят, да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, поради което следва да се отхвърли жалбата и се остави в сила решението. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 15.04.2008 г., по адм. д. № 782/2001 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-Г състав, е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № РД-50-12 от 5.02.2001 г. на кмета на район "Витоша", Столична община, с която им е отказано да придобият право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот пл. № 1281, нови пл. №№ 1281 и 1570, включени в парцел V-736, 1281, 1570 от кв. 7, м. ЖК "Манастирски ливади - запад", като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел в производство по § 62, ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, че оспорената заповед е законосъобразна, като са спазени изискванията от материалноправен характер и административнопроизводствените правила от компетентния административен орган. Съдът е установил фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е приел, че не са налице изискванията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване право на собственост върху имота от ползвателите. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни основания за отмяна. В съответствие с § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е наличието на акт на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, въз основа на които е придобито правото на ползване от ползвателите. Първоинстанционният съд правилно е установил, че липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, които настоящият съдебен състав приема изцяло. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателите, като наследници на Петър Димитров Табаков и Борис Димитров Табаков, с молба вх. № СТ-94-П-133 от 24.10.1994 г. са поискали закупуването на процесния имот със стар пл. № 1281 и нови нови пл. №№ 1281 и 1570, включени в парцел V-736, 1281, 1570 от кв. 7, м. ЖК "Манастирски ливади - запад". Към молбата е приложено удостоверение № 494 от 5.05.1995 г. на Ликвидационния съвет на ТЗК "Георги Кирков" - Суходол за предоставяне право на ползване, издадено по ПМС № 11 и 4. С протокол № 02 от 14.12.2000 г. на техническа комисия по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието, че наследниците на ползвателя Борис Димитров Табаков не притежават документ за право на ползване, който да отговаря на изискванията на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на протокола със заповед № РД-50-12 от 5.02.2001 г. на кмета на район "Витоша", Столична община, е отказано на касаторите да придобият право на собственост при условията на § 4а, 4д и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот. В хода на производството пред първоинстанционния съд в продължение на 7 години не са представени документи, от които да се установява наследодателят на касаторите да е придобил ползването на имота въз основа на някой от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а. Първоинстанционният съд правилно е определил предпоставките за придобиване на правото на собственост при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и доколко в конкретния случай те са налице. В случая претендираното основание за издаване на заповед по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е ПМС № 11/1982 г., което изрично е посочено в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на което се претендира, че е предоставено право на ползване на праводател на жалбоподателите. В случая жалбоподателите не са се легитимирали с документ, от който да е видно, че е предоставено право на ползване по посоченото ПМС или на техен праводател. Не се установява от доказателствата по делото жалбоподателите или техните праводатели да са придобили право на ползване въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Удостоверение№ 494 от 5.05.1995 г. на Ликвидационния съвет на ТЗК "Георги Кирков" - Суходол не е надлежен документ, който да удостоверява придобито право на ползване за този имот. Необходим е официален свидетелстващ документ от съответния компетентен орган, от който да се установява предоставяне за земеделско ползване на земи по реда на посочените актове на Министерски съвет. В производството пред първоинстанционния съд, въпреки дадената възможност на жалбоподателите, не е представен документ издаден въз основа на актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правилно съдът е приел, че не са налице всички предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Претендираното заявяване за плащане на имота с молба вх. № СТ 90-II-133 от 24.10.1994 г. не може да обуслови спазване на законовите изисквания за наличие на придобивно основание по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,