Решение № 5834 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 495/2013 г.

Решение № 5834 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 495/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД срещу решение № 14308 от 14.11.2012 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 1637/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия, намира касационната жалба, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на решение № Ц-43 от 28.12.2011 г. (в едно с Решение № Ц-01 от 09.01.2012 г. за поправка на ОФГ) на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Решението е оспорено в частта му по т. 1 и т. 2, с които са утвърдени, считано от 01.10.2012 г., пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, в посочения в решението размер и пределна цена на природен газ при продажба от Обществения доставчик на потребители, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, в посочения размер. Решаващият съд е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че цените, утвърдени с оспореното решение, са определени в съответствие с правомощията на ДКЕВР, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на цените при продажба на природен газ, при баланс на интересите на енергийните предприятия и потребителите, като по този начин са осъществени и целите на Закона за енергетиката (ЗЕ). По същество пред първата инстанция, жалбоподателят е оспорвал намаляването от регулаторния орган на заявеното от него потребление на природен газ за I тримесечие на 2012 г., излагайки, че доставените количества газ и тяхното заплащане са лимитирани с договорни условия и приложените от ДКЕВР изходни данни за изчисляване на цената са неизпълними. Съдът е приел тези възражения за неоснователни предвид факта, че се касае за прогнозни, а не за договорени и закупени количества природен газ. Посочил е, че установеното от комисията немотивирано завишаване на заявките за доставка е преценено в съвкупност с разликите в цените на доставка от външни доставчици и по този начин е обосновано намаляването на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. При постановяване на обжалваното решение съдът е преценил всички събрани по делото писмени доказателства. Установил е, че ценообразуващите елементи на цените на обществения доставчик са правилно определени от регулаторния орган при спазване на механизма, предвиден с разпоредбата на чл. 17 от Наредбата на регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ). Приел е за неоснователните възражения за нарушение на чл. 17, ал. 9 НРЦПГ и чл. 31, т. 5 ЗЕ. Посочил е, че ДКЕВР не е нарушила посочените разпоредби като не е възстановила недовзетия приход от предходни периоди. Това следва от разпоредбата на чл. 17, ал. 8 НРЦПГ, съгласно която при утвърждаване на периодичните изменения цените по ал. 1 могат да бъдат коригирани от комисията въз основа на недовзет/надвзет приход, дължащ се на разлика между прогнозни и отчетени стойности на ценообразуващи елементи от предходен/предходни период/периоди. Тъй като цитираната разпоредба е диспозитивна, то съдът е приел, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. С оглед на тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение не е мотивирано. Съдът е извършил преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство, както и на доказателствата събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на преценката на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които са мотивирани. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател и за необоснованост на правните изводи и противоречието им с приложимия материален закон. Правилно решаващият съд е посочил, че регулаторната функция на ДКЕВР при определяне на цени на обществени доставчици се изразява най-вече в това да се постигне баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите. В обжалваното решение правилно е отчетено становището на регулаторния орган, че предвид гарантиране на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, които водят до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, включването на недовзет приход е нецелесъобразно. Правилно съдът е тълкувал текста на чл. 17, ал. 8 НРЦПГ и е приел, че ДКЕВР не е нарушил разпоредбите на чл. 17, ал. 9 НРЦПГ и чл. 31, т. 5 ЗЕ, като не е възстановила недовзетия приход от предходни периоди. Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че липсата на електронен модел, въз основа на който общественият доставчик изчислява надценката, съставлява съществено нарушение, което не е било преценено от решаващия съд. Надценката е определена при спазване на утвърдената методика. При това положение дори да е допуснато нарушение, не може да се приеме, че то е повлияло на съдържанието на оспореното решение и не е основание за отмяна. Правилно решаващият съд е приел, за неоснователни възраженията по отношение намаляването от регулаторния орган на заявеното от жалбоподателя потребление на природен газ за I тримесечие на 2012 г. и това че доставените количества газ и тяхното заплащане са лимитирани с договорни условия, като приложените от ДКЕВР изходни данни за изчисляване на цената са неизпълними, и същото съставлява намеса в производствената и търговска дейност на "Булгаргаз" ЕАД. В случая не става реч за доставка по конкретен търговски договор, а за заявена прогнозна доставка за регулирания период. Доводите на жалбоподателя в тази насока са в явно противоречие с възложената регулаторна функция на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Именно поради възложените функции за регулиране на цените на обществените доставчици и с оглед съблюдаване на принципа за пропорционалност на интересите на доставчика и потребителите, ДКЕВР може да извършва корекции на заявените данни при спазване на принципите за ценово регулиране по чл. 31 ЗЕ. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд - I колегия