Решение № 4580 от 13.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град срещу Решение 5748 от 13.10.2021 г. по адм.д. 2055/2021 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът С. Йорданов, чрез адв. В. Поповски оспорва жалбата с представен писмен отговор и в о.с.з. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за основателна. С решение 5748 от 13.10.2021 г. по адм.д. 2055/2021 г. АССГ е отменил, по жалбата на С. Йорданов, Решение 2153-21-22/29.01.2021г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е било потвърдено разпореждане [номер] от 15.10.2020г. /прот.26.59/30.10.2020г./ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2, б. "а" от КСО, във връзка със заличени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на осигурител Радиви ЕООД, е била изменена личната пенсия на Йорданов за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.03.2020г. пожизнено на 222,28лв. месечно и е било определено надвзетата сума да се събира от лицето на основание чл.114, ал.2 т.2 от КСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане е незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Достигнал е до извод за липса на форма на административния акт, изискуема съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради непосочване на фактическите и правни основания за издаването му, респективно за съществено противоречие между фактически и правни основания, поради неизясняване на всички факти и обстоятелства по случая в нарушение на чл.35 от АПК, които процесуални нарушения са довели до материална незаконосъобразност - неналичие на основанието по чл.99, ал.1, т.2, б. а от КСО. По тези съображения АССГ е отменил оспорения пред него административен акт и потвърденото с него разпореждане. Обжалваното съдебно решение е неправилно. В административното производство е било установено /и констатациите на административния орган не са опровергани от събрани в хода на съдебното производство доказателства/, че с разпореждане [номер] от 23.06.2020г. на ръководител ПО на Йорданов е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.3 от КСО, считано от 25.03.2020г., при определянето на размера на която е бил зачетен осигурителен стаж в размер на 3 г., 6м. и 12 дни и осигурителен доход от Радиви ЕООД за процесния период 05.07.2016г. 17.01.2020г. Безспорно е установено също, че във връзка с изплатени обезщетения и помощи от ДОО, от органите на НОИ е била извършена ревизия по разходите по ДОО на Радиви ЕООД, [ЕИК], при която е била констатирана липсата на доказателства за действително осъществявана от дружеството търговска дейност, респективно за реално извършвана трудова дейност от лицата, за които са били подавани уведомления по чл.62 ал.5 от КТ и данни за осигурителен стаж и доход по чл.5 ал.4 от КСО. Няма спор по делото и досежно обстоятелството, че в резултат на ревизията на осигурителя Радиви ЕООД е бил издаден Ревизионен акт за начет РА-5-21-00732440/06.03.2020г. и Задължителни предписания ЗД-1-21-00732551/06.03.2020г. за заличаване на подадените без правно основание данни по чл.5 ал.4 от КСО чрез дружеството на посочени в предписанията лица, в това число и за С. Йорданов за относимия период от м.07.2016г. до м.11.2020г. В тази връзка, безспорен е и фактът на служебно заличаване на подадените от дружеството данни по чл.5 ал.4 от КСО, по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, поради неизпълнение на влезлите в сила задължителни предписания. Въз основа на заличените данни по чл.5 ал.4 от КСО, компетентното длъжностно лице по пенсионно осигуряване служебно е преразгледало разпореждането от 23.06.2020г., в резултат на което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданов е била изменена от датата на отпускането й като е бил определен размер, изключващ осигурителния стаж и осигурителния доход от Радиви ЕООД след заличаване на неправилно подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО от този осигурител. Недоволен от изменението, Йорданов е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ, който с мотивирано решение 2153-21-22/29.01.2021г. е отхвърлил жалбата на Йорданов като неоснователна. В мотивите на постановеното решение директорът на ТП на НОИ е посочил, че поради липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение с Радиви ЕООД за спорния период, Йорданов не е имал качеството "осигурено лице" по смисъла на §1, ал.1, т.3 от КСО. Правилно административният орган е приел, че за да се счита за осигурен, последният е следвало да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, каквито данни обаче, в преписката не се съдържат. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ София - град и на потвърденото с него разпореждане. Необосновани и неправилни са констатациите му за липса на мотиви на издаденото разпореждане и за неналичие на основания за изменение на първоначално определения размер на пенсията на Йорданов. Като мотиви за поправката на разпореждането от 23.06.2020г. и за изменението на размера на пенсията на лицето е посочено наличието на заличени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО на осигурител Радиви . При откриването на нови обстоятелства от административния орган е възникнало основание за изменение на разпореждането и съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б а от КСО последният е извършил това. Безспорно е, че правна последица от заличаването на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО от посочения осигурител са по-нисък размер на осигурителния стаж и осигурителния доход, участващи при определяне на индивидуалния коефициент и размера на пенсията на лицето. С оглед безпротиворечиво установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е следвало да достигне до единствения правилен извод, че в случая са налице предпоставките по чл. 99, ал.1, т. 2, б а от КСО. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал.1 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Разплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП 3 /документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС/ са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в разплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в разплащателните ведомости, от една страна, и трудовата книжка и удостоверенията обр. УП 3, от друга страна, от значение е извършеното отразяване в разплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС. В конкретния случай дори не е имало разплащателни ведомости. Предвид изложеното, правилно административният орган не е зачел представените от жалбоподателя доказателства за удостоверяване на осигурителен стаж във връзка със спорния период. Извършената от органите по осигуряване проверка е установила липсата на действително извършвана от Йорданов трудова дейност за периода, а последният не е доказал по надлежния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорния период. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен/трудов стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред. Съдът е обосновал правилен извод, че в рамките на административното производство, а също и при съдебното оспорване, въпреки вменената му от законодателя доказателствена тежест за това, жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка, че в спорния период Йорданов не е работил в Радиви ЕООД. При безспорно установените факти, че Радиви ЕООД не е извършвало стопанска дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства и няма разплащателни ведомости, правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл.10 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО. Въз основа на издадени задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата, вкл. Йорданов за спорния период, влезли в законна сила, данните по чл.5, ал.4 от КСО за лицето подадени от Радиви ЕООД в РОЛ са били служебно заличени. Предвид изложеното, касационният състав намира, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяване на първоинстанционното решение е приложен неправилно материалния закон, поради което съдебното решение следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, предвид което вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на С. Йорданов, Решение 2153-21-22/29.01.2021г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е било потвърдено разпореждане [номер] от 15.10.2020г. /прот.26.59/30.10.2020г./ на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С оглед изхода на делото, на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за двете инстанции, съответно 200лв. заплатена д.т. и по 150лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. На основание чл.221, ал.2, изр.1 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,