Решение № 2425 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 306/2015 г.

Решение № 2425 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 306/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Идеал Стандарт - Видима" АД, ЕИК 107021444, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Марин Попов" 53, чрез пълномощниците му адв. Кина Чутуркова и Радослав Александров, адвокати от Адвокатско дружество "Боянов и Ко" за отмяна на Решение № 8165 от 16.06.2014 г. по адм. дело № 11534/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта, в която е отменено Решение № 3796 от 05.06.2013 г. по адм. дело № 2048/2013 г. по описа на Административния съд София-град и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 29001200039 от 27.06.2012 г. издаден от главен инспектор по приходите в териториална дирекция (ТД) "Големи данъкоплатци и осигурители" (ГДО) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден в обжалваната част с Решение № 3043 от 27.12.2012 г., издадено от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) София при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Идеал Стандарт - Видима" АД гр. Севлиево са определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 522 038.20 лв. и лихва върху него в размер на 175 092.92 лв. В искането се твърди, че са налице основанията за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК. Излагат се твърдения, че решението следва да бъде преразгледано, с оглед на представеното писмо от м. октомври 2007 г., което показва, че слизането на дълга е изисквано от банката и "Идеал Стандарт Интернешънъл Акуизишън САРЛ" е имало задължителен ангажимент за това. Това е било твърдо задължение, за да се финансира придобиването с 1.35 милиарда щатски долари. Твърди се, че слизането на дълга следва да се счита за реална сделка, съгласно установената съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), като българското законодателство, което го имплементира следва да се тълкува и прилага в съответствие с тази установена съдебна практика. Към молбата се представят писмени доказателства. Иска се решението, в посочената част да бъде отменено и делото да се върне на нов тричленен състав на Върховния административен съд, който да разгледа писмото, във връзка с всички други относими доказателства. Ответникът по молбата за отмяна - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) (преди дирекция "ОУИ") София при ЦУ на НАП, взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в сроковете по чл. 240 АПК, а по същество - неоснователно, поради следното: С Решение № 8165 от 16.06.2014 г. по адм. дело № 11534/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено изцяло Решение № 3796 от 05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2048/2013 г. по описа на Административния съд София-град, изменено в частта за разноските с Решение № 5502 от 14.08.2013 г. по същото дело и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на "Идеал Стандарт - Видима" АД, гр. Севлиево, срещу Ревизионен акт № 29001200039 от 27.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД "ГДО" на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 3043 от 27.12.2012 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Идеал стандарт - Видима" АД гр. Севлиево са определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. по ЗКПО в размер на 522 038.20 лв. и лихва върху него в размер на 175 092.92 лв.; делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд София - град в частта, в която се обжалва Ревизионен акт № 29001200039 от 27.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД "ГДО" на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 3043 от 27.12.2012 г. и с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 92 от 18.01.2013 г. издадени от директора на дирекция "ОУИ" (сега дирекция "ОДОП") София при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Идеал стандарт - Видима" АД гр. Севлиево са определени задължения за данък, удържан при източника за 2008 г. в размер на 261 019.10 лв., ведно със следващите се лихви върху него; "Идеал стандарт - Видима" АД гр. Севлиево е осъдено да заплати на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП сума в размер на 14 393 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението не е окончателно в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд София - град. В останалата част решението е влязло в сила. Молителят поддържа, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК досежно тази част от Решение № 8165 от 16.06.2014 г. по адм. дело № 11534/2013 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено Решение № № 3796 от 05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2048/2013 г. по описа на Административния съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата на "Идеал Стандарт - Видима" АД, гр. Севлиево, срещу Ревизионен акт № 29001200039 от 27.06.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД ГДО на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 3043 от 27.12.2012 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Идеал стандарт - Видима" АД гр. Севлиево са определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. по ЗКПО в размер на 522 038.20 лв. и лихва върху него в размер на 175 092.92 лв. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влязло в сила съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Писмените доказателства следва да са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане дължимата грижа от страната, искащата отмяната, до момента на приключване на устните състезания в касационната инстанция. Те следва да са от съществено значение за делото, т. е. следва да установяват факти, които в случай, че бъдат установени биха могли да доведат до различно разрешаване на правния спор, предмет на делото. По делото са представени: писмо от м. октомври 2007 г. до "Идеал Стандарт Интернешънъл Акуизишън САРЛ", в което е посочено, че същото е във връзка с: (i) "договора за главен кредит с дата на или около датата на настоящото писмо и сключен между, наред с останалите, "Идеал Стандарт Интернешънъл Акуизишън САРЛ", "Банк ъф Америка Секюритис Лимитед" и "Креди Суис" като упълномощени главни организатори, "Банк ъф Америка Секюритис Лимитед" като агент по кредита и агент по обезпечението, "Банк ъф Америка Н. А. " като банка - издател и определени банки и финансови институции, упоменати в него като заемодатели ("Договор за главен кредит")"; уведомление от 15.10.2014 г. от "Идеал Стандарт Интернешънъл Акуизишън САРЛ" до съвета на директорите на "Идеал Стандарт - Видима" АД, в което посочват, че във връзка с решението на Върховния административен съд по делото срещу "Идеал Стандарт - Видима" и мотивите на съда, че липсват доказателства относно оспорваната структура за слизане на дълга и по - специално, че тя е представлявала условие, поставено от банката, за да стане възможна цялата сделка са открили в архива на адвокатите си - "Къркланд&Елис" писмо от "Банк ъф Америка Секюритис Лимитед", "Банк ъф Америка Н. А. " и "Креди Суис" от м. октомври 2007 г., адресирано до "Идеал Стандарт Интернешънъл Акуизишън САРЛ"; имейл, изпратен от "Ван Хок, Мартен" на 25.09.2014 г., адресиран включително до Ярослав Дончев, заместник - председател на СД на "Идеал Стандарт - Видима" АД, с който дружеството се уведомява, че е намерен подписан банков документ от октомври 2007 г. - неизвестен на съвета на Видима, с който се потвърждава, че меморандумът за структурата е договорен с банката и може да бъде изменен само по пътя на добросъвестни преговори; имейл, изпратен от Ван Парис, Имерик на 15.10.2014 г до Ярослав Дончев, заместник председател на СД на "Идеал Стандарт - Видима" АД, с който му е приложено писмото, подписано от банките от м. октомври 2007 г. Настоящият състав намира, че представените писмени доказателства - уведомлението и имейлите, касаят запознаването на ревизираното лице с представеното писмо от м. октомври 2007 г. Твърдението на молителя, че писмото от м. октомври 2007 г. е ново писмено доказателство от значение за делото е неоснователно. Посоченото писмо е издадено и е съществувало още преди започване на ревизията. Молителя твърди, че не е адресат на писмото и за съществуването му е узнал едва на 25.09.2014 г. от изпратения имейл от централата на Групата "Идеал Стандарт Интернешънъл". От представените доказателства по същество на делото, Върховния административен съд, осмо отделение е установил следните обвързаности, които не са били спорни по делото: към 2007 г. в България са били учредени като търговски дружества, извършващи производствена дейност - дружествата "Идеал Стандарт - Видима" АД, собственост на акционерите Wabco Standart Trane (6,918%), American Standart International Inc. (93,069%) и American Standart inc. (0,012%) и "Идеал Стандарт България" АД, собственост на Wabco Standart Trane (43,422%) и American Standart International Inc. (56,578%). Тези американски дружества са собственост на American Standart Companies Inc (АСД) корпорация, учредена по законите на щата Делауер, САЩ. На 23.07.2007 г. АСД корпорация е сключила споразумение с Ideal Standart International Holding Sarl за продажба на фирмите от направление "Бани и кухни", пряко или чрез дъщерните им компании. През м. 10.2007 г. в България е регистрирана "Идеал Стандарт БК България" ЕАД (ИС БК България) - едноличен собственик на капитала - "Идеал стандарт Холдингс (БК) Холандия Б. В. (ИС Холандия), дъщерно дружество на Бейн Кепитъл Партнърс, САЩ. ИС БК България придобива чрез покупка на акции дяловия капитал на Wabco Standart Trane в "Идеал стандарт България" АД (ИС България) за сумата от 3 000 000 щ. долара и "Идеал стандарт - Видима" АД за сумата 11 900 000 щ. долара. Същото дружество, чрез покупка на акции придобива дяловия капитал на American Standart International Inc в ИС България и "Идеал стандарт - Видима" АД, съответно за сумите 3 900 000 щ. долара и 170 060 000 щ. долара. Придобива и дяловия капитал на American Standart inc. в "Идеал стандарт - Видима" АД за сумата 20 000 щ. долара. В резултат на посочените действия, към края на 2007 г. ИС БК България е едноличен собственик на капитала, както на ИС България, така и на "Идеал стандарт - Видима" АД. Установено е, че ИС БК България не осъществява стопанска дейност и не реализира приходи. Финансирането на сделките по придобиване на акциите на двете български дружества е извършено чрез договор за заем между него, като заемател и едноличния собственик на капитала му - ИС Холандия, като заемодател за сумата от 145 880 000 щ. долара за срок от 8 години ефективна лихва от 8,13 %. През 2008 г. ИС БК България продава на ИС Холандия 100% от акциите си от дружеството ИС България. ИС Холандия става едноличен акционер и собственик на ИС България. През 2008 г., м. май, ИС БК България, по силата на договор за преобразуване със собственото му дружество - "Идеал стандарт - Видима" АД, се влива в приемащото дружеството - "Идеал стандарт - Видима" АД. Към този момент ИС БК България е с капитал 60 000 лв., а "Идеал стандарт - Видима" АД - 35 177 098 лв. В резултат, ИС Холандия става едноличен акционер и собственик на "Идеал стандарт - Видима" АД (ревизирано лице). Настоящият състав намира, че с оглед свързаността между посочените лица и цялостното поведение на търговските правоотношения между дружествата, писмото от м. октомври 2007 г. е можело да бъдат приобщено към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа за установяване на релевантните за спора обстоятелства от страна на ревизираното лице. Независимо от гореизложеното на следващо място настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че посоченото доказателство, не е от съществено значение за делото. Това е така, защото по отношение на "слизане на дълга" в писмото е посочено единствено: (ii) "всички необходими промени за изпълнение на стъпките, изложени в Меморандума за структурата, включително, за избягване на съмнение, механизма за "слизане на дълга", подробно описани в него; ". За да постанови окончателното решение, чиято отмяна се иска, тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил всички представени писмени доказателства, включително и тези, към които представеното пред настоящата инстанция писмо препраща: меморандум по структурирането, договор за подчинен дълг, договор за първа по ред кредитна линия и др., като съобразявайки ги, е направил извод, че не се установява заложено изискване за осъществяване на придобиване на собствеността на Видима единствено и само по извършения начин. Освен това в мотивите на решението е посочено, че дори и да е налице такова изискване, същото не е оправдано от гледна точка на фиска, поради което съдът е посочил, че влизат в приложение правилата, преустановяващи отклонението от данъчно облагане. Поради изложеното, настоящият състав е на категоричното становище, че дори писмото от м. октомври 2007 г. да е било налично по делото, не би се стигнало до друго разрешаване на спора. По изложените съображения искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,