Решение № 8628 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2013 г.

Решение № 8628 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Васил Василев Захариев, против решение № 3756/3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 778/2912 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 291/1.12.2011 г., издадено от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от закона. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Васил Захариев против решение № 291/1.12.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Закона/. Като документи, въз основа на които е установена принадлежността са посочени регистрационен дневник и предложение за заличаване на дело по отчета на НРС - лично и работно. С обжалваното решение административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона Обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при необосновани изводи. Съгласно чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс съдът проверява изцяло законосъобразността на обжалвания пред него административен акт, на основанията по чл. 146 от АПК, а именно - липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като конкретни изисквания към съдържанието на постановено от Комисията решение се съдържат в чл. 29, ал. 2 и 3 от Закона. Не е спорно по делото, че органът, издал оспореното пред съда решение притежава компетентност. Решението обаче не отговаря на изискванията, посочени в специалния закон, относно съдържанието му, неподкрепено с дължимото се изложение на фактически и правни основания за издаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона, действаща към момента на постановяване на оспорения административен акт, принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Обстоятелството по чл. 24 се установява въз основа на документи, посочени в чл. 25 от Закона. Задължение на Комисията, изведено от чл. 9, т. 1 от Закона е не само да издири и събере документи съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1, но и да проучи, анализира и оцени същите. Съответно, въз основа на извършената оценка съгласно чл. 9, т. 2 от Закона разкрива и обявява имената на български граждани, заемали или заемащи публични длъжности или извършвали или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Това в случая е наложително и с оглед основаването на документ, "друг информационен носител" по смисъла на чл. 25, т. 3 от Закона, при преценка на съответствието му с регистрационния дневник, съдържащ нечетливо или изтрито отбелязване в графа "забележка". Такава преценка в случая не се установява да е извършена. Волята на административния орган за принадлежност на дадено лице към органите по чл. 1 от Закона трябва да следва именно от преценката на намерените документи за лицето, нормативните актове, регламентиращи създаването им, поддържането им и съхраняването на информацията, установяват ли същите фактите, подлежащи на вписване в решението 29, ал. 2 от Закона, следва ли се приложението на чл. 29, ал. 3. Вярно е твърдяното от ответника, че не е налице законова възможност да събира допълнителни доказателства, а дължи произнасяне по предоставените му такива от органите по чл. 16 от Закона. Това обаче не го освобождава от вмененото му задължение, посочено по-горе, да извърши оценка и анализ на наличните такива. Със своето решение Комисията не обявява и не установява наличието на документи за конкретно лице, предоставени и от органите по чл. 16 от Закона, а дали въз основа предоставените такива приема за установена принадлежност на лицето към посочените в чл. 1 органи, в определено качество, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Закона. В конкретния случай е прието от Комисията, че качеството, в което е осъществявана сътрудничеството е секретен сътрудник, но съгласно § 1, т. 4 от ДР на Закона това са български граждани, окозвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни /конспиративни/ квартири, осведомители, доверени лица и информатори. В обжалваното решение на Комисията е налице извод, че лицето е секретен сътрудник, при липса на обосновка относно качеството му по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона, в което е оказвана негласната помощ, как се извежда това качество от наличните документи. Решението на Комисията следва да разкрива съображенията й относно доказателствената стойност на преценяваните документи въз основа на които тя е приела за установена или не принадлежност, което в случая не е сторено. Изпълнението на законовите изисквания следва да се съдържа в мотивите на приетия от комисията административен акт, които мотиви, съдържащи възприетите фактически и правни основания от административния орган, следва да основават разпоредителната му част, за да е налице възможност съдът да извърши проверка за законосъобразността му. Недопустимо е едва в хода на съдебното производство да се излагат съображения относно това, какви мотиви са основали извода на административния орган, още по-малко в касационното производство. В конкретния случай обжалваното пред съда решение на Комисията се основава на проучване и обсъждане на наличните материали, необективирано в решението, като съдържа диспозитивна част, която не отговаря в цялост на изискванията на чл. 29, ал. 2, т. 2 от Закона. От правна страна се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3, чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 2 от Закона, които са относими единствено към качеството на лицата подлежащи на установяване принадлежността им към органите по чл. 1. Мотивите към административния акт могат да се изложат и отделно от самия акт, като последните могат да се съдържат в протоколите от проведените заседания на Комисията. От представения по делото протокол от проведено заседание, на което е гласувано решението за установяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона, е видно, че липсват каквито и да е конкретни съображения въз основа на които е прието, че жалбоподателят е бил съпричастен към дейността на органите по чл. 1 от Закона. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът не е длъжен да установява, какви са били съображенията на административния орган, издал обжалваното решение, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. В този смисъл не може да бъде споделено соченото от ответника в представения писмен отговор за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като в него е направен законосъобразен извод за неприложимостта на чл. 29, ал. 3 от Закона, на неприлагането на която разпоредба се е основавала подадената до административния съд жалба, при съобразяване от съда на достатъчността на доказателствата по чл. 25, ал. 3 от Закона. С обжалваното решение в тази му част не е извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, а въз основа на доказателствата по делото е изведен извод, който нито като фактическо, нито като правно основание се съдържа в акта. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на Комисията не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение По изложените съображения, решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отмени, като незаконосъобразно, решение № 291/1.12.2011 г. на Комисията. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, Върховният административен съд