Решение № 2446 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2009 г.

Решение № 2446 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12825/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кронос Агро" ООД - гр. Ямбол, чрез пълномощника си адв. Рафаилов срещу Решение № 722 от 30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 138/08 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2800283/25.07.2007 г. (РА) на орган по приходите при ТД - Ямбол на НАП и РА за поправка № 4019/16.11.2007 г., потвърдени с решение № РД-10-543/27.12.2007 г. на началник отдел "Управление на изпълнението" в дирекция "ОУИ" - Бургас, изпълняващ правомощията на директора на дирекция "ОУИ"-Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на закона - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни доводи са изложени в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя - адв. Рафаилов. Моли да бъде отменено решението, като неправилно или алтернативно делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира направени разноски за две инстанции.. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2800283/25.07.2007 г. издаден от орган по приходите при ТД - Ямбол на НАП и РА за поправка № 4019/16.11.2007 г., потвърдени с решение № РД-10-543/27.12.2007 г. на началник отдел "Управление на изпълнението" в дирекция "ОУИ" - Бургас, изпълняващ правомощията на директора на дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, с който на Кронос Агро" ООД са определени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) отм., за процесната 2006 г. в размер на 2391,49 лева, ведно с лихви за забава, по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за данъчни периоди месец: април, юни, август, октомври 2006 г. и март 2007 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер 4213,54 лева, ведно с лихви за забава и в частта относно начислени лихви за ДДС за данъчни периоди м. 10. и м. 11 2006 г. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на Кронос Агро" ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец април 2006 г. в размер на 293,76 лева, юни 2006 г. в размер на 2193,52 лева, август 2006 г. в размер на 39,78 лева и месец март 2007 г. размер на 1180,56 лева по доставки на "Кронос Агрохолдинг" АД - Сливен. Предметът на доставката са препарати за растителна защита, подробно описани в процесните фактури За установено от фактическа страна досежно този доставчик съдът е приел, че в хода на извършената насрещна проверка на "Кронос Агрохолдинг" АД е установено, че доставчикът не разполага с изискващото се по чл. 23 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), разрешение за търговия с такива препарати, издадено от генералния директор на Националната служба за растителна защита. Това обстоятелство съдът е приел, че е ирелевантно досежно реалността на доставката. Представените от жалбоподателя в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи към всяка от процесните фактури, както и искане за отпускане на материални ценности, съдът е приел, че не оборват извода на органа по приходите за липса на реална доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което не е възникнало данъчно събитие и липсват основанията за приспадане на данъчен кредит. До този извод съдът е достигнал като е приел, че приемо-предавателните протоколи не удостоверява приемане и предаване на стока, а само съдържат дата на която между "Кронос Агрохолдинг" АД и "Кронос Агро" ООД е сключен договор за покупко-продажба, посочени са вещите - предмет на договора и са положени подписи на "продавач" и "купувач". Липсва волеизявление за предаване на стоката от продавача на купувача. Относно искането за отпускане на материални ценности съдът е приел, че е неотносимо към оспорената доставка, тъй като удостоверява наличността на препарат за растителна защита в момент, различен от момента на сделката, без да се уточнява точното му местоположение. От представените и приети по делото договор за наем на склад от 2005 г. сключен между жалбоподателя и "Кронос Агрохолдинг" АД и ЕТ "Европа - Румен Тонев", съдът е приел, че е невъзможно да се индивидуализират наетите помещения, тъй като местоположението им е посочено общо ("землището на село Дряново"), като не са посочени точната площ, функционално предназначение или други характерни признаци, по които да бъдат индивидуализирани. На следващо място съдът е приел, че естеството на стоката - препарат за растителна защита, предполага специфични условия на съхранение, транспорт и отчитане на сделката, за които е следвало да бъдат съставени съответните документи - договори, товарителници, пътни листове, приемателно-предавателни протоколи и др. Констатациите в РА относно липсата на реални доставки, съдът е приел, че косвено се потвърждават и от установеното от органите по приходите при извършения оглед/посещение на складовите площи на "Кронос Агро" ООД в село Дряново, при който е установено, че липсва обособено помещение, което да е използваемо (годно) за складиране на препаратите за растителна защита. Управителят на "Кронос Агро" ООД е посочил едно помещение като склад за "препарати", но не е обяснил кой е наемателят му, нито е осигурил достъп до помещението. По същите фактически и правни доводи съдът е отхвърлил жалбата на "Кронос Агро" ООД относно отказано право на данъчен кредит в размер на 505,92 лева за данъчен период месец октомври 2006 г. по доставка извършена от ЕТ "Европа - Руман Тонев". Досежно увеличението на финансовия резултат на дружество за финансовата 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е начислило амортизации в размер на 778, 37 лева върху активи, неучастващи в дейността на дружеството. Начисляването е отразено по дебита на сметка 603 и е включено в отчета за приходите и разходите за 2006 г. Това начисляване съдът е приел, че е извършено в нарушение на СС - 4, т. 1 буква "г", като не са ангажирани доказателства, че активите са били използвани. Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на същото правно основание със сумата 15 164,92 лева, представляваща осчетоводен разход за препарати за растителна защита по доставките, описани в частта по ЗДДС (отм.), съдът е приел, че хода на ревизията е установено, че липсва реалност на тези доставки, поради което документирането на доставки, които не са осъществени е лишило от доказателствена сила и фактурите, в които са отразени плащания, извършени от "Кронос Агро" ООД на доставчиците "Кронос Агрохолдинг" АД и ЕТ "Европа - Румен Тонев". Приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи (първоначална и две допълнителни) съдът е приел, че са извършени под условие, ако се приемат доводите на жалбоподателя, които тъй като не се възприемат от съда, то и експертизите не променят изводите в обжалвания РА. Решението е неправилно в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 4213,54 лева и увеличението на финансовия резултат на дружеството за процесната 2006 г. със сумата 15 164,92 лева. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Неоснователен е първия касационен довод за неправилност на решението, изразяваща се в необсъждане на събраните по делото доказателства изцяло и в тяхната съвкупност. Действително мотивите на АС макар и пространствени в по-голямата си част се повтарят, а в частта относно изслушаните и приети по делото първоначална и две повторни съдебно-счетоводни експертизи са лаконични, но това обстоятелство не налага на извода за необоснованост на съдебния акт, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От мотивите на съда може да се направи извод какво е прието за безспорно относно основните правно ревентни факти и какви са правните изводи въз основа на тях. На първо място настоящият състав намира, че не е било спорно и е установено в хода на ревизията, че данъка по процесните доставки е начислен като задължение в счетоводството на доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за данъчни периоди до 1.01.2007 г. Основният спорен момент е наличието на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съгласно който доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи, респ. чл. 6 от действащи след 1.01.2007 г. ЗДДС, съгласно който доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. От приетите по делото фактури и приемо-предавателни протоколи, към всяка от тях се установя, че процесните доставки са осъществени на датите на издаване на фактурите, когато стоката е индивидуализирана по вид и количество, като част от съдържащите се видове и количества стоки в процесните фактури, поради което не може да бъде споделен довода на АС, че по своята същност приемо-предавателните протоколи са договори за продажба, без доказателства за фактическо предаване на стоката, поради липса на подписи за "приел" и "предал", а само за "продавач" и "купувач". На следващо място от заключението на първоначалната ССЕ, която не е оспорена в хода на първоинстанционното производство безспорно е установено, че предходни доставчици на процесните препарати за растителна защита (ПРЗ) са "Кронос Агрохолдинг" АД по отношение на ЕТ "Европа - Румен Тонев" и "Аграрика" ЕООД по отношение на Кронос Агрохолдинг" АД, като последното дружество е вносител и официален дистрибутор на български дружества производители на ПРЗ. Установява се от заключението, че преките, както и предходните доставчици са отразили процесните доставки в счетоводството си, като транспорта е осъществен от "Аграрика" ЕООД. Последното обстоятелство е установено както в хода на ревизията, така и от заключението на ССЕ, което е установило, че всяка от фактурите от "Аграрика" ЕООД към "Кронос Агрохолдинг" АД е придружена с пътен лист, издаден на съответния товарен автомобил до склада на "Кронос Агрохолдинг" АД, находящ се в с. Дряново, общ. Тунджа. От приетия по делото договор за наем на недвижим имот и приетите в хода на настоящото производство приемо предавателен протокол от същата дата и анекс към договора от 02.12.2005 г. се установява приемането от наемателя - "Кронос Агрохолдинг" АД на конкретния обект, а именно голяма сграда от складова база, със застроена площ от 288 кв. м., о писана в приетия по делото н. а. № 5/03 г. Установено е от заключението на вещото лице, че закупените от касатора препарати съответстват на тези, вложени в производството на селскостопанската продукция, съгласно "искане за отпускане на материални ценности", които са приети по делото. Установява се от "анкетна карта за регистрация на земеделски производител", че касаторът е декларирал "блок на земеделското стопанство" в с. Маломир и използваната земеделска земя е 501,9142 ха. От представените и приети в настоящото производство договор за услуга от 01.11.2005 г. сключен между касатора и "Булагро инвест" ЕООД и писмо до "Булагро инвест" ЕООД от 24.02.2006 г. се установява, че възложителят "Кронос Агро" ООД е уведомил изпълнителя "Булагро инвест" ЕООД, че във връзка с агротехническите мероприятия свързани с растителната защита, за периода 01.03.2006 г. до 31.03.2007 г. всички ПРЗ ще бъдат получавани от склада на "Кронос Агрохолдинг" АД. При така установеното настоящият състав намира, че безспорно е установен факта на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 6 от действащия ЗДДС за данъчен период м. 03.2007 г., тъй като е установено прехвърлянето на собствеността върху процесните ПРЗ. Единствено обстоятелството, че липсват доказателства за извършени транспортни разходи от склада на "Кронос Агрохолдинг" АД до склад стопанисван от "Кронос Агро" ООД не може да налага на извода за липса на реалност на доставката, при наличие на останалите изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) респ. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което като е достигнал до други изводи АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази част. В частта относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание SAD_0269 със сумата от 15 164,92 лева, представляваща осчетоводен разход за препарати за растителна защита по доставките, описани в частта по ЗДДС (отм.), са неправилни доводите на съда, че сумата представлява разходи отчетени в нарушение на принципа на документална обоснованост, поради липса на реалност на доставките. С оглед изложеното по-горе в мотивите досежно, установяване факта на прехвърляна на собствеността върху процесните стоки и предвид заключението на ССЕ, а именно че процесните фактури, съпътстващите ги документи, както и счетоводните записвания са в съответствие с изискванията на ЗСч., НСС и НСм. се налага извода, че обжалваното решение в тази си част следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна бъде постановено ново, с което бъде отменен РА в тази част. Решението е правилно в частта по ЗКПО за процесната 2006 г. досежно увеличението на финансовия резултат на дружество със сумата от 778, 37 лева на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). Правилно съдът е приел, че касаторът е начислил амортизации в размер на 778, 37 лева върху активи, неучастващи в дейността на дружеството, в противоречие с изискванията на т. 1 буква "г" от СС - 4, а именно активите, които не са употребявани в дейността на предприятието, са неамортизируеми. Това обстоятелство се установява и от заключението на ССЕ, поради което и при липса на конкретни доводи в касационната жалба в тази насока, решението в тази си част като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта относно начислени лихви за ДДС за данъчни периоди м. 10. и м. 11 2006 г. въпреки приетите първоначална и две допълнителни съдебно счетоводни експертизи АС не е изложил доводи, какво е приел от фактическа страна, респективно защо не са кредитирани заключенията на ССЕ и какви са правните му изводи, поради което и решението в тази си част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед правото на страната на двуинстанционно съдебно производство, настоящият състав не следва да решава спора по същество в тази му част, въпреки събраните налични доказателства, като при новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени заключенията на ССЕ и изложени правни изводи относно спорния момент, а именно спазени ли са разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. . С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция а пълномощника на касатора ответника следва да заплати сумата от 1400 лева направени разноски по делото - възнаграждение на вещо лице и държавна такса за образуване на съдебното производство. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, предвид уговореното в договора за правна помощ заплащане по банков път, за което не са ангажирани доказателства. В частта в която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, компетентен да се произнесе по искането за разноски съгласно изискванията на чл. 226, ал. 3 от АПК е АС. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение