Решение № 13147 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2015 г.

Решение № 13147 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13865/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на К. С. К. от гр. В. против решения на Висшия съдебен съвет по протокол № 57 от 19.11.2015 г. за назначаване в органите на съдебната власт на класираните участници в конкурса за първоначално назначаване за заемане на 8 длъжности "съдия" в районните съдилища, обявен в ДВ, бр. 56/24.07.2015 г., както следва: решението по т. 9.7.2, с което на основание чл. 160, вр. чл. 186а, ал. 4 ЗСВ на длъжност "съдия" в Районен съд - гр. Д. е назначен М. Р. С.; решението по 9.9.5, с което е назначена на длъжност "съдия" в Районен съд гр. С. Н. В. М.; решението по т. 9.10, с което се прекратява гласуването. В жалбата, в допълнителни молби от 05.02.2016 г. и 11.03.2016 г., както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. П. Н. и допълнителни писмени бележки от последния, се излагат твърденията за незаконосъобразност на оспорените решения, поради това, че като кандидат в проведения конкурс, жалбоподателката е получила оценки на писмения изпит - отличен 5,50 и на устния - добър 4,40, но не е класирана в конкурса, въпреки че има общ сбор от оценките 9,90, който е по-висок от общия сбор от оценките на заинтересованите лица - М. Р. С. - 9,75 и Н. В. М. - 9,60, които са назначени на обявените места за съдии, съответно в Районен съд - гр. Д. и в Районен съд - гр. С. Основанието, поради което жалбоподателката не е класирана и съответно назначена на свободна длъжност, е правилото по чл. 23, ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /означавани по-долу в настоящите мотиви като "Правилата"/, според което за издържал устния изпит се счита кандидат, получил оценка не по-ниска от много добър "4,50". Според жалбоподателката това правило противоречи на Закона за съдебната власт, който предвижда изчерпателно в чл. 162 и чл. 164 изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за заемане на длъжността "съдия" в районните съдилища. Единственото ограничение в закона относно процедурата при провеждане на конкурса се отнася до писмения изпит, като е предвидена минимална оценка много добър "4,50", което е условие за допускане до устния изпит, а според чл. 186а, ал. 1 ЗСВ класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултатите от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. Правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата противоречи на тези разпоредби, поради което неправилно е приложено от ВСС. По подробни съображения в този смисъл, жалбоподателката моли оспорените решения да бъдат отменени, а преписката върната на ВСС с указания за провеждане на ново класиране съгласно чл. 186а, ал. 1 ЗСВ по отношение на нея и на заинтересованите лица М. С. и Н. М. и съответно назначаване на свободните длъжности по поредността на това класиране. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна по жалбата - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, конституирана в процеса при условията на чл. 153, ал. 3 ЗСВ на мястото на Висшия съдебен съвет с определение от 02.08.2016 г., чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В., оспорва жалбата. В представените писмени бележки от пълномощника се излагат съображения, че оспореното решение на ВСС е взето от компетентния колективен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Поддържа се, че правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата не противоречи на закона, а въвежда ясен критерий за преценка на професионалните качества на кандидата, който е аналогичен на критерия, предвиден в чл. 258а, ал. 1 ЗСВ. Поради това, че в Закона за съдебната власт има непълнота на нормативната уредба на процедурата за провеждане на конкурса и в частност на устния изпит, индивидуалното оценяване и формирането на крайната оценка, от Висшия съдебен съвет като орган, който осъществява кадровата политика в съдебната власт, са приети Правила за провеждане на конкурсите, в съответствие с принципите на административното производство, регламентирани в АПК. Обосновава се също тезата, че въвеждането на минимална оценка много добър "4,50" като условие, за да се приеме, че кандидатът е издържал устния изпит съответства на изискването за назначаване в органите на съдебната власт на кандидати, които притежават в най-висока степен необходимите професионални качества и теоретична подготовка за изпълнение на правораздавателните функции в съответния орган. По подробни съображения в посочения смисъл, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена. Във връзка с претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна - М. Р. С. от гр. С. изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се оспорва решението по т. 9.7.2 от протокол № 57/19.11.2015 г., с което той е назначен на длъжност "съдия" в Районен съд - гр. Д. В тази връзка поддържа, че класирането на кандидатите и назначаването им в съответния орган на съдебната власт става въз основа на резултатите от проведените писмен и устен изпит и по поредността на заявените за заемане от тях длъжности. Поради това, че в случая жалбоподателката е заявила поредност на желанията, при която Районен съд - гр. С. е преди Районен съд - гр. Д., то при евентуално уважаване на жалбата й, същата би била назначена на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. С. и няма как да бъде назначена в Районен съд - гр. Д. По тези съображения счита, че производството по делото следва да бъде прекратено в тази част. По останалата част от жалбата не е изразил становище. Заинтересованата страна Н. В. М. от гр. С. не е изразила становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се посочи, че навсякъде в решението по-долу са цитирани разпоредбите от Закона за съдебната власт, които са били в сила към момента на постановяване на оспорените решения на Висшия съдебен съвет, тоест преди измененията и допълненията на Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 28/08.04.2016 г., бр. 39/26.05.2016 г., бр. 50/01.07.2016 г. и бр. 62/09.08.2016 г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 ЗСВ от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Относно решението по т. 9.7.2 също е налице правен интерес от оспорване по съображенията, изложени в определението от съдебно заседание на 19.04.2016 г. Твърдяната от жалбоподателката незаконосъобразност на оспорените решения произтича от неправилното класиране на част от кандидатите в конкурса, предвид резултатите им от писмения и устния изпит. Според твърденията в жалбата, това неправилно подреждане включва и кандидата М. С., който с решението по т. 9.7.2 е назначен на една от свободните длъжности, за които е подала заявление и жалбоподателката, поради което за нея съществува правен интерес от оспорване на това решение. От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 180, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗСВ в "Д. вестник", бр. 56/2015 г., е публикувано обявление за решението на ВСС по протокол № 27 от 21.05.2015 г., с което е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 8 свободни длъжности "съдия" в районните съдилища, от които 2 свободни длъжности в Софийски районен съд и по 1 длъжност в районните съдилища в гр. В., гр. Д., гр. Р., гр. М. Търново, гр. С. и гр. Д. Ж. К. К. е подала заявление с вх. № 15/30/08.3.08.2015 г. за заемане на длъжността "съдия" в районен съд, в следната поредност на предпочитанията й: гр. Д., гр. М. Търново, Софийски районен съд, гр. С., гр. Д., гр. В., гр. Р.; заинтересованото лице М. С. е подал заявление с вх. .../11/30.07.2015 г., като е посочил следната поредност на предпочитанията за заемане на длъжността: Софийски районен съд, гр. Р., гр. Д., гр. В., гр. С., гр. М. Търново, гр. Д.; заинтересованото лице Н. В. М. е подала заявление с вх. № 15/8/30.07.2015 г., като е посочила следната поредност за заемане на длъжността: Софийски районен съд, гр. Р., гр. Д., гр. В., гр. Д., гр. С., гр. М. Търново. Посочените трима кандидати са допуснати до участие в конкурса, като са включени в списъка по чл. 182, ал. 2 ЗСВ, наред с останалите допуснати кандидати. Във връзка с формирането на конкурсната комисия, с решение по т. 74 от протокол № 42/23.07.2015 г. на ВСС е одобрен поименен списък на хабилитираните преподаватели и магистратите от районните съдилища за избор на членове на комисията; с решение по т. 75 от същия протокол е определен поименния състав на комисията чрез жребий; с решения по т. 38 от протокол № 44/30.07.2015 г., т. 41 от протокол № 45/13.08.2015 г. и т. 103 от протокол № 48/24.09.2015 г. са определени редовни и резервни членове на комисията във връзка с направени отводи от преди това избраните членове. На проведения писмен изпит тримата кандидати - страни в настоящото производство - жалбоподателката К. К. и заинтересованите лица М. С. и Н. М., са получили оценки, съответно 5,50, 4,50 и 5,00 и са допуснати до устен изпит, на който са получили оценки, съответно 4,40, 5,25 и 4,60. В резултат на получените оценки на двата изпита формираната обща оценка на всеки от тримата кандидати, представляваща сбор от оценките на писмения и устния изпит, е както следва: К. К. - 5,50 на писмения и 4,40 на устния, бал /обща оценка, представляваща сбор от оценките на писмения и устния изпит/ - 9,90; М. С. - 4,50 на писмения и 5,25 на устния, бал - 9,75; Н. М. - 5,00 на писмения и 4,60 на устния, бал - 9,60. От конкурсната комисия е направено класиране на кандидатите участници в конкурса, в който не е включена К. С. К., а М. С. и Н. М. са включени в него като са класирани, съответно на седма и осма позиция за заемане на свободните длъжности. Съгласно изготвеното класиране в табличен вид, М. С. е класиран за заемане на длъжността в Районен съд - гр. Д., а Н. М. - в Районен съд - гр. С. За класираните кандидати са изготвени становища от комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС по протоколи № 42 от 09.11.2015 г. и № 43 от 12.11.2015 г. На заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 17.11.2012 г., е взето решение по т. 9, с което е прието, че конкурсът е проведен при спазване на разпоредбите на Закона за съдебната власт и Правилата и е предложено на Висшия съдебен съвет да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 8 длъжности "съдия" в районните съдилища се назначат класираните кандидати, съобразно заявените желания, до запълване на свободните места. На заседанието на ВСС от 19.11.2015 г., за което е съставен протокол № 57, по т. 9 от дневния ред е проведено гласуване за първоначално назначаване в конкурса за заемане на свободни длъжности "съдия" в районните съдилища, като с решението по т. 9.7.2 е назначен на основание чл. 160, вр. чл. 186а, ал. 4 ЗСВ М. Р. С. на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Д., считано от датата на встъпване в длъжност; с решението по т. 9.9.5 е назначена Н. В. М. на длъжността "съдия" в Районен съд гр. С., считано от датата на встъпване в длъжност; с решението по т. 9.10 Висшият съдебен съвет е прекратил гласуването поради попълване на местата. От правна страна, регламентацията на конкурса за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се съдържа в раздел II от глава десета на Закона за съдебната власт. В чл. 180, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че ВСС обявява отделен конкурс за всеки орган на съдебната власт чрез обнародване на решението в "Д. вестник". Според чл. 181, ал. 2 ЗСВ в конкурса за първоначално назначаване може да участва лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и има стажа по чл. 164 за длъжността, за която е обявен конкурсът. В чл. 183, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от конкурсна комисия, определена по правилата на следващите алинеи. Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗСВ конкурсът включва писмен и устен изпит, като оценките са по шестобалната система, според ал. 2, писменият изпит е анонимен и се състои в решение на казус в съответния правен отрасъл; според ал. 4, до устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4,50". В чл. 186а ЗСВ е регламентирана процедурата след провеждането на изпита до взимането на решение от ВСС, както следва: класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит /ал. 1, изречение първо/; при равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити /ал. 1, изречение второ/; комисията "ПЕПК" предоставя на ВСС информация за притежаваните нравствени качества от първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати и изготвя становище за всеки кандидат /ал. 2/; комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2, внася във ВСС предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт /ал. 3, изречение първо/; ВСС приема решение за назначаване на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът, след три поредни класирания /ал. 4/; при приемането на решението по ал. 4 ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията по чл. 162 и 164; проверката се извършва въз основа на документите, представени от кандидата; при проверката ВСС взема предвид и становището на комисията "ПЕПК" /ал. 5/; ВСС с решение отказва назначаването на кандидат, за който е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Предвид установената фактическа обстановка по делото, настоящият съдебен състав достигна до извода за основателност на жалбата. Оспорените решения са взети от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗСВ /в приложимата редакция съгласно ДВ, бр. 1/2011 г./ Висшият съдебен съвет организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи, а съгласно чл. 176, ал. 1, т. 2 ЗСВ за заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за първоначално назначаване. Решенията са взети при необходимия кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ, тъй като в протокола от заседанието е отразено отсъствие на един член, /Висшият съдебен съвет се състои от 25 члена, от които един с наложено дисциплинарно наказание, последното - ноторен факт/. Решенията са взети при необходимото мнозинство, съгласно чл. 34, ал. 2 ЗСВ, тъй като "за" решението по т. 9.7.2 са гласували 19 члена, "против" - 0, "въздържал се" - 0; "за" решението по т. 9.9.5 са гласували 20 члена, "против" - 0, "въздържал се" - 0; решението по т. 9.10 е обявено за взето при липса на гласували "против" и "въздържал се". Решенията са изготвени в писмена форма и отговарят на изискването за мотивираност по чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, тъй като и трите решения съответстват на предложението на вносителя. Решенията са взети при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е довело до постановяването на решенията в нарушение на материалния закон. От представените с административната преписка писмени документи се установява, че писменият и устният изпит са проведени в съответствие с изискванията на закона относно определяне и назначаване на конкурсната комисия, насрочване на изпитите, предмета на казуса, повеждането на устния изпит. Правилността на оценките, поставени на кандидатите и на двата изпита не се оспорва, а и оценяването, което се извършва от конкурсната комисия не подлежи на преценка за правилност в производството по съдебно оспорване на решенията на ВСС, постановени в конкурс за заемане на длъжности в съдебната система, тъй като се определя като експертна оценъчна дейност. В съответствие със законовото условие, предвидено в чл. 184, ал. 4 ЗСВ, до устния изпит са допуснати само тези кандидати, които са издържали писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър "4,50". Единственият спорен въпрос по делото е правилността на извършеното класиране на кандидатите предвид получените от тях оценки от писмения и устния изпит. Настоящият съдебен състав намира, че това класиране е неправилно, тъй като не съответства на законовото изискване по чл. 186а, ал. 1, изр. първо ЗСВ, според което класирането на кандидатите за първоначално назначаване се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. Класирането, което в случая е направено от конкурсната комисия, не съответства на посоченото законово изискване, тъй като в това класиране не са включени кандидатите, които са получили оценка по-ниска от много добър "4,50" на устния изпит и по този начин кандидатите не са класирани според сбора от оценките им на писмения и устния изпит. В случая е безспорно по делото, че класирането на кандидатите е извършено в съответствие с правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи /приети с решение на ВСС по протокол № 9 от 07.03.2013 г., изм. и доп. с решение на ВСС по Протокол № 21 от 22.05.2014 г., изм. и доп. с Протокол № 33/17.07.2014 г., изм. и доп. с Протокол № 48/30.10.2014 г., изм. и доп. с Протокол № 32/10.06.2015 г./, което предвижда, че за издържал устния изпит се счита кандидат, получил оценка не по-ниска от много добър "4,50". При съществуващата законова регламентация, правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата се явява несъответно на закона. В приложимите разпоредби на Закона за съдебната власт няма изискване, според което за издържал устния изпит в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт следва да се счита само този кандидат, който е получил оценка не по-ниска от много добър "4,50", нито е предвидено изискване на устния изпит кандидатът да е получил оценка не по-ниска от много добър "4,50", за да участва в класирането по чл. 186а, ал. 1 ЗСВ. Както вече се посочи, в чл. 184, ал. 4 ЗСВ е предвидено изискване за минимална оценка много добър "4,50" на писмения изпит и то представлява условие за допускане на кандидата до устния изпит. Изискване за минимална оценка много добър "4,50" на устния изпит не може да бъде изведено по тълкувателен път, тъй като в чл. 186а, ал. 1 ЗСВ ясно е предвидено, че класирането се извършва чрез подреждане на кандидатите според резултата им от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит, а единственото изискване за минимална оценка е предвидено за писмения изпит. При положение, че волята на законодателя е била да се предвиди изискване за минимална оценка и за устния изпит, то несъмнено това би било регламентирано с изрична норма, както е направено с изискването за минимална оценка на писмения изпит. По тълкувателен път би могло да се изведе единствено изискването кандидатът да е издържал устния изпит. Последното обаче означава кандидатът да е получил оценка не по-ниска от "3,00", тъй като според общите правила на установената в страната практика при оценяването по шестобалната система за успешно полагане на изпита се счита именно получаването на такава оценка /разбира се, освен ако няма нормативно установено изискване за по-висока минимална оценка/. При липсата на законова регламентация относно необходимата минимална оценка на устния изпит за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, за да се счита, че съответният кандидат е издържал успешно този изпит и да участва в класирането, то въвеждането на изискване за минимална оценка в Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи представлява по своята същност първична нормативна регламентация, осъществена от Висшия съдебен съвет. Този орган обаче няма такава нормотворческа компетентност. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът относно нормотворческата компетентност на Висшия съдебен съвет е обсъждан в няколко решения на Конституционния съд на Р. Б. С решение № 13 от 16.12.2002 г. по конст. дело № 17/2002 г. на Конституционния съд е прието, че не съществуват конституционни пречки ВСС да притежава подзаконова нормотворческа компетентност при упражняване на правомощията си, в това число да утвърждава правила за професионална етика или да приема наредби. С решение № 10 от 15.11.2011 г. по конст. дело № 6/2011 г. на Конституционния съд е прието, че Конституцията предоставя компетентност на законодателя със закон да уреди условията и реда за назначаване и освобождаване на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните заседатели, поради което е недопустимо това правомощие да се делегира от законодателната власт на друг орган на държавна власт, който да ги уреди с подзаконови нормативни актове. Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от Конституцията, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. С това решение са обявени за противоконституционни всички текстове от Закона за съдебната власт, които делегират на Висшия съдебен съвет правомощието да издава наредби по определени въпроси, в това число и чл. 194в ЗСВ, който предвижда, че редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на Висшия съдебен съвет, която се обнародва в "Д. вестник". С решение № 9 от 3.07.2014 г. по конст. дело № 3/2014 г. на Конституционния съд е прието, че във връзка с изпълнението на конституционните му функции по чл. 130, ал. 6 от Конституцията на Р. Б. на Висшия съдебен съвет може със закон да се възлага подзаконова нормотворческа компетентност. В мотивите на решението е изложено, че първичното регулиране на обществените отношения по въпросите на съдебната власт е предмет единствено на законова уредба, но при създадената от Народното събрание правна рамка конкретизирането и доразвиването на законовата уредба може да бъде възложено на ВСС, който да издаде съответните подзаконови нормативни актове. След последното посочено решение на Конституционния съд, нормотворческа компетентност на Висшия съдебен съвет е възложена едва с чл. 194г, приет със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн., ДВ, бр. 62 от 2016 г., според който редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. Към настоящия момент не е приета наредбата по чл. 194г ЗСВ, но това е без значение за настоящия правен спор, тъй като към датата на постановяване на оспорените решение на ВСС по т. т. 9.7.2, 9.9.5 и 9.10 от протокол № 57 от заседанието на 19.11.2015 г. не е съществувала правна норма, която да възлага на Висшия съдебен съвет правомощието да създава подзаконова правна регламентация на обществените отношения, свързани с провеждане на конкурсите, в частност с изискването за минимална оценка на устния изпит за първоначално назначаване в органите на съдебната система, а компетентност за първична правна регламентация по тези въпроси Висшият съдебен съвет поначало няма. На следващо място, следва да се отбележи, че в установената съдебна практика на Върховния административен съд се приема, че Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи не представляват в своята цялост нормативен административен акт, тъй като не отговарят на кумулативните условия по чл. 75, ал. 1 и чл. 76 АПК, според които нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Тези правила не отговарят и на законовата дефиниция за подзаконов нормативен акт по чл. 1а от Закона за нормативните актове, според която нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Правилата за провеждане на конкурсите представляват вътрешни правила по смисъла на чл. 13 АПК във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, приети в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗСВ, която предвижда, че организацията по провеждане на конкурсите се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет. В този смисъл са мотивите към определение № 2540/08.03.2016 г. по адм. дело № 14304/2015 г. на ВАС, шесто отделение, с което е оставено без разглеждане оспорването на чл. 23, ал. 3 от Правилата и е прекратено производството по делото, както и мотивите към цитираните в това определение други актове на състави на Върховния административен съд. По повод частна жалба против посоченото определение по адм. дело № 14304/2015 г. на ВАС, шесто отделение, е постановено определение № 6220/26.05.2016 г. по адм. дело № 4620/2016 г. на ВАС, петчленен състав, с което определението на тричленния състав е отменено и делото е върнато за продължаване на производството. В мотивите на определението на петчленния състав е потвърден извода на тричленния състав, че Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи не представляват нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, както и че по своята правна същност тези правила представляват вътрешнослужебен ненормативен акт, с който Висшият съдебен съвет изпълнява задължението си, произтичащо от принципа за последователност и предвидимост по чл. 13 АПК, като огласява публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на раздели II и IIа от глава IХ на Закона за съдебната власт и постигане на целите му, заложени в конкурсното начало за назначаването, преместването и повишаването в длъжност на съдии, прокурори и следователи. В определението на петчленния състав е направен извода, че въпреки това, Правилата за провеждане на конкурсите, и в частност оспореното правило по чл. 23, ал. 3 от Правилата подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като с него, освен, че се създават права и задължения за конкурсните комисии по обявените конкурси за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, се засягат по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията права и законни интереси на трети лица. Тези лица са участниците в конкурса за първоначално назначаване, тъй като оспореното правило задължава съответната конкурсна комисия да не включва в класирането кандидатите за първоначално назначаване в органите на съдебната власт, които на устния изпит са получили оценка по-ниска от много добър "4,50". Посочено е още, че нито в АПК, нито в друг закон се съдържа нормативно установена забрана за самостоятелно частично оспорване на вътрешнослужебен ненормативен акт, засягащ субективни права или законни интереси на оспорващия. Напротив - според чл. 145, ал. 3 АПК административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. С тези мотиви петчленният състав на Върховния административен съд е върнал делото за продължаване на производството. Към настоящия момент производството по оспорването на чл. 23, ал. 3 от правилата не е приключило /само за яснота се отбелязва, че след отмяната на определение № 2540/08.03.2016 г. по адм. дело № 14304/2015 г. на ВАС, шесто отделение с определение № 6220/26.05.2016 г. по адм. дело № 4620/2016 г. на ВАС, петчленен състав, делото пред тричленния състав на ВАС, шесто отделение, е образувано под нов номер - 6288/2016 г./ Същевременно, с определение № 8429/07.07.2016 г. по адм. дело № 6705/2016 г. на петчленен състав на ВАС е отменено протоколното определение от 19.04.2016 г., постановено по настоящото дело, с което производството е спряно до окончателното приключване на адм. дело № 14304/2015 г. на ВАС и делото е върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите на това определение е прието, че Правилата за провеждане на конкурси са приети от орган на съдебната власт и са отнасят до определяем кръг субекти - администрацията на ВСС, помощни комисии и в частност до участниците в конкурса; те са вътрешни правила по смисъла на чл. 13 АПК във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК. Разпореденото с тях се преценява при оценка законосъобразността и при условията на чл. 142 АПК, на всяко основано на тях действие, при съобразяване нормите на Закона за съдебната власт в производствата по оспорване на индивидуалните административни актове или решенията, завършващи конкурсните процедури. Това определение на петчленния състав на Върховния административен съд е задължително за настоящия състав и предвид дадените в мотивите на определението указания за процедиране, следва в настоящото производство да се прецени съответствието на правилото по чл. 23, ал. 3 от Правилата със Закона за съдебната власт. Тълкуването на указанията, дадени в това определение, извършено в контекста на определение № 6220/26.05.2016 г. по адм. дело № 4620/2016 г. на ВАС, петчленен състав, налага извода, че произнасяното в настоящото производство относно законосъобразността на правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи е допустимо, независимо от и наред с изричното и самостоятелно оспорване на това правило, за което е висящо отделно съдебно производство /първоначално под № 14304/2015 г. на ВАС, шесто отделение, а след отмяната на прекратителното определение по това дело с определение на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 4620/2016 г., образувано под № 6288/2016 г. на ВАС, шесто отделение/. Впрочем такова становище /за допустимост на преценката относно законосъобразността на правилото по чл. 23, ал. 3 от Правилата както в отделно, нарочно съдебно производство, така и в рамките на всяко производство по оспорване на административен акт, при чието издаване е приложено това правило/ е възприето и в мотивите на определение № 6220/26.05.2016 г. по адм. дело № 4620/2016 г. на ВАС, петчленен състав. В съответствие с изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилото на чл. 23, ал. 3 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, представлява първична нормативна регламентация, за което Висшият съдебен съвет не притежава правомощие, при липса на законова делегация за подзаконова нормативна регламентация и в противоречие на законовите правила за класиране на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване в органите на съдебната власт по чл. чл. 186а, ал. 1 ЗСВ и затова не следва да бъде прилагано. В същия смисъл е решение № 2307/01.03.2016 г. по адм. дело № 67/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по допълнителна т. 10 по протокол № 62 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.12.2015 г., с което са назначени класираните кандидати за заемане на длъжността "съдия" в окръжните съдилища - гражданска колегия, съгласно обявения конкурс с решение на ВСС по протокол № 37 от 25.06.2015 г. и преписката е върната на ВСС за продължаване на административнопроизводствените действия от етапа на класирането. В мотивите на това решение е прието, че Висшият съдебен съвет, като не е съобразил, че класирането на кандидатите в конкурса за първоначално назначаване на длъжността "съдия" в окръжните съдилища - гражданска колегия не е извършено съобразно разпоредбата на чл. 186а от ЗСВ, а е приложен критерия на чл. 23, ал. 3 от Правилата, е взел незаконосъобразно решение, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗСВ и при несъответствие с целта на закона, което следва да се отмени. По изложените съображения, класирането на кандидатите, което е направено от конкурсната комисия и при което не е включена жалбоподателката К. К., тъй като е получила оценка по-ниска от много добър "4,50" на устния изпит, е извършено в нарушение на законовата разпоредба на чл. 186а, ал. 1 ЗСВ. Поради това че оспорените решения по т. 9.7.2 и т. 9.9.5, които са решения по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ за назначаване на кандидатите, са взети въз основа на предложение на Комисията по предложенията и атестирането, което от своя страна е направено в съответствие с подреждането на кандидатите от конкурсната комисия, то несъмнено това класиране е обусловило съдържанието на оспорените решения по т. 9.7.2 и т. 9.9.5, с които са назначени на свободни места кандидатите М. С. и Н. М., всеки от които има по-ниска обща оценка от писмения и устния изпит, формирана по правилото на чл. 186а, ал. 1 ЗСВ, от оценката на жалбоподателката К. К. Поради това че нарушението на законовите правила за провеждане на конкурса и в частност нарушението на чл. 186а, ал. 1 ЗСВ за класирането на кандидатите е обусловило незаконосъобразност на оспорените решения, искането на заинтересованото лице М. С. настоящото производство да бъде прекратено по отношение на него, не може да бъде уважено. Освен вече изложените съображенията във връзка с това искане /по-горе в тези мотиви и в протоколното определение от 19.04.2016 г./, следва да се отбележи, че въпреки императивното правило относно начина на класиране на кандидатите по чл. 186а, ал. 1 ЗСВ, правомощието по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ да назначи или да откаже назначаването на кандидат в конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт принадлежи на Висшия съдебен съвет. Съдът, в частност настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, няма правомощието вместо Висшия съдебен съвет или помощният му орган - конкурсната комисия, да извърши класирането и в съответствие с това ново класиране да прецени какви биха били решенията на ВСС в конкурса за първоначално назначаване. При гласуване на решенията по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет има правомощието да направи преценката по чл. 186а, ал. 5 ЗСВ в рамките на предоставената му оперативна му самостоятелност, като в тази връзка ВСС има и правомощието по чл. 186а, ал. 6 ЗСВ да не назначи класирания кандидат, затова съдът не може да замести ВСС при преценката дали да назначи класирания кандидат. Искането на М. С. представлява по своята същност искане настоящият състав да вземе решения вместо ВСС, което не съответства на правомощието на съда по чл. 173, ал. 1 АПК. Незаконосъобразността на решенията по т. 9.7.2 и т. 9.9.5 за назначаване на кандидатите на две от свободните места за заемане на длъжността "съдия" в районен съд е обусловила незаконосъобразността на решението по т. 9.10 за прекратяване на гласуването поради изчерпване на местата. В съответствие с изложените съображения, следва оспорените решения да бъдат отменени, а преписката върната на компетентния орган съгласно сега действащата норма на чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ - Съдийската колегия на ВСС, за ново произнасяне в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне следва конкурсната процедура да бъде продължена от етапа на класиране на кандидатите по чл. 186а, ал. 1 ЗСВ /приложим съгласно § 209 ПЗР на ЗИД ЗСВ, обн., ДВ, бр. 62/2016 г./ с участието на страните в настоящото производство, като подреждането на тези кандидати следва да бъде осъществено според резултата от конкурса, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит, който е следният: К. К. - сбор от оценките - 9,90, М. С. - сбор от оценките - 9,75, Н. М. - сбор от оценките - 9,60, а при постановяване на решенията по чл. 186а, ал. 4 ЗСВ /редакция преди измененията с ДВ, бр. 62/2016 г./ следва да бъде съобразена поредността на заявените желания на тези кандидати. За яснота на дадените указания следва да се отбележи, че решението по т. 9.10 е влязло в сила по отношение на всички други некласирани и неназначени кандидати в конкурса, освен К. К., която единствена го е оспорила, поради това останалите кандидати не следва да участват в новото класиране. При този изход на спора искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установят направени разноски в размер на 10 лв. за платена държавна такса и 1000 лв. за уговорено и платено по касов път адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 30.08.2016 г. между жалбоподателката и адв. П. Н. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се приема за неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение