Решение № 4619 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2018 г.

Решение № 4619 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника му юрисконсулт И. З., срещу решение № 73/06.02.2018 г. постановено по адм. дело № 241/2017 г. на Административен съд - Монтана, с което по жалба на Народно Читалище "Бистър ум - 1927" първоинстанционния съд е отменил изцяло решение с изх. № 01-2600/7093 от 06.02.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето от АПК. При изложени съображения, моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното решение по адм. д. № 241/2017 г. на Административен съд – Монтана, като постанови ново, по същество на спора, с което да се остави в сила оспореното решение с изх. № 01-2600/7093 от 06.02.2017 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и да се отхвърли жалбата срещу него. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – Народно читалище "Бистър ум - 1927" с. Горна Ковачевица, общ. Чипровци, представлявано от председателя Й. И. чрез процесуалния си представител адв. Л. Аврамова, е депозирано възражение срещу подадената касационна жалба. Излага доводи, че същата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. При подробни съображения, моли да се отхвърли касационната жалба, а първоинстанционното решение да се остави в сила. С молба от 08.03.2019 г. са претендирани разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 73 от 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 241/2017 г. от Административен съд – Монтана, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е отменил като незаконосъобразно решение с уникален номер 12/321/01354/301/04/01, изх. № 01-2600/7093 от 06.02.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми, но в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. Административният съд е установил, че спорът между страните е дали читалището е спазило изискванията на ЗУСЕСИФ, Наредба № 25/2008 г., действащото и относимо право на ЕС, и конкретно дали в рамките на пет годишния период от сключване на Договора за отпускане на финансова помощ по Мярка с Код 321 от ПРСР 2007-2013 г., съгласно чл. 45, ал. 1, т. 1 от Наредбата или считано от 09.04.2015 г. има неизпълнение на свои договорни и/или нормативни задължения, което е довело до неизползването на инвестицията по предназначение. Съдът в решението си е направил позоваване, че мярка с Код 321 е приета въз основа текстовете на чл. 52 (b) (i) и чл. 56, Раздел III, ОС 3 "Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика" от Регламент на Съвета (EC) № 1698/2005 г. /л. 201 от Програмата/. Текстовете гласят, че предвидените по Ос 3 помощи обхващат създаването на основни услуги за икономиката и селското население, включително свързани с култура и развлечения, за едно или група села, като актът, в който за първи път са приети условията по посочената Мярка е именно ПРСР 2007-2013, следвана от националното законодателство. Въз основа на което е приета основната цел на помощите по Ос 3 и конкретно по Мярка 321, по която е кандидатствало читалището, е подобряване качеството на живот в селските райони, разнообразяване на селската икономика и създаването на основни услуги свързани с култура и развлечения. В изпълнение на посочената цел между страните е сключен договор № 12/321/01354/09.04.2015 г. за извършване на конкретни дейности, които са подробно описани в Приложение № 1 към договора. Това са дейности свързани с проучване, проектиране, строителен надзор, строително – монтажни работи, покривни, фасадни, електроремонтни, интериорни, ВиК и други работи, ремонт и подмяна на дограма, включително закупуване на обзавеждане и мултимедийна и озвучителна системи. Въз основа на извършените дейности по договора и при спазване на условията и сроковете в него, включително анекси, други приложения и действащи нормативни актове, тяхното изпълнение констатирано с Контролен лист от проверка на място за периода 28.10.2015 г. – 04.11.2015 г., на читалището е изплатена безвъзмездна финансова помощ. Установено е, че в периода 2015-2016 г., включително, който период е от момента на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ до извършване на проверка месец август 2016 г., че Читалището не е променяло собствеността си, не е прекратявало или премествало своята дейност, нито има извършена друга значителна промяна, в който смисъл са изискванията на чл. 71, т. 1 "Дълготрайност на операциите" от Регламент № 1303/2013 г. на ЕП на Съвета. В подкрепа на тези обстоятелства и правни изводи са и констатациите от двете проверки на служители при ДФЗ – едната през ноември 2015 г., а другата август 2016 г. Вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която е кредитирана от съда като дадена обективно и в съответствие с останалите доказателства по делото, също установява, че читалището извършва присъщата му за него дейност без прекъсване, а това навежда на логичен и обоснован извод, че същото се използва по предназначение и с това спомага за подобряване на достъпа до култура и развлечение. В тази връзка под понятието предназначение следва да се има предвид очертаното от цитирания Регламент обхват, както и общоприетото съдържание вложено в това понятие, а именно като цел и смисъл за съществуването на конкретно нещо. С оглед извършените от страна на съда установявания е приел, че следва да се има предвид, че критериите и оценките, касаещи използването на финансираната инвестиция по предназначение, уредени в чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и чл. 45 от Наредба № 25/2008 г. и тези по изпълнение на договорените за финансиране дейностите – чл. 71 и 72 от ЗУСЕСИФ, са различни, уредени в различни правни норми. Административния съд въз основа на доказателствата по делото е установил, че Народно читалище "Бистър ум – 1927", на което е дадена финансова подкрепа, въпреки затрудненото положение, в което е поставено от природни и технически обстоятелства, стоящи извън поетите договорни и нормативни задължения, е направило и прави възможно предоставянето на присъщите му услуги свързани с култура и развлечения. Констатациите на административния орган не покриват състав от действащото законодателство за извършено нарушение, именно поради обстоятелството, че неизползването на ремонтираната и подобрена сграда в една своя част, която част се заключава в отделни помещения, не се отъждествява с извършената инвестиция в нейната цялост и не обосновава неизползването й по предназначение. В тази връзка този орган не е съобразил изискването на изречение второ от чл. 71, т. 1 на Регламент № 1303/2013 г. на ЕС и не е извършил преценка дали констатираните обстоятелства имат за последица неизпълнение на присъщата за институцията дейност, тъй като съответните временни затруднения в една част от сградата нямат характер на прекъсване или прекратяване на същата тази дейност. Частичното компрометиране на извършения ремонт, също не може да се приеме за невъзможност на използване на инвестицията по предназначение. Със своите заключения и двете вещи лица установяват, както годност и подобрено състояние, така и видимо използване на първия и втория етаж на читалището и частично на сутеренния. Съдът е приел, че не би могло да се възприеме за основателен и изводът, че в резултат на бездействие, за инвестицията не са полагани грижи, тъй като фактите и обстоятелствата по делото навеждат на друг правен извод. Като в тази връзка вещото лице установило, че недовършените ремонтни работи, констатирани през месец август 2016 г., към дата 05.01.2018 г., датата на извършената от него проверка, са довършени. Административния съд при разглеждане на въпроса за финансова корекция, е разгледал нормата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, която дава определение на понятието "нередност", както и понятието "икономически оператор" което е определено в т. 37. Като е възприел, че в определението за нередност законодателството борави с понятия като действие/бездействие, вреда и неправомерен разход на бюджета на Съюза. В тази връзка административният орган е приел нарушение на т. 4. 21 от договора, който текст изисква активите да се използват по предназначение, да не се прехвърля собствеността, да не се преотстъпват активите, да не се променя местоположението на подпомогнатата дейност и да не се преустановява същата, каквито обстоятелства не са установени и не се установяват и от съда. Преценката, обаче за използване на активите по предназначение, респ. разходите от бюджета на Съюза да са използвани по предназначение, включва факти и обстоятелства, които са различни от фактите и обстоятелствата, имащи отношение към изпълнението на самите одобрени за финансиране дейности. Въз основа на което съдът е приел, че при тези фактически обстоятелства и правни норми, не може да бъде направен извод, че компрометираният от образуването на влага ремонт в една част от сградата, води до извод за нанасяне на вреда на бюджета на Съюза и начисляването на неправомерен разход. Правното основание послужило за издаване на оспорвания административен акт е за прието нарушение и на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, която разпоредба препраща към чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., отнасяща се до дълготрайност на операциите. Изискванията на тези нормативни текстове е в един определен период от време – пет години, инвестицията да се използва по предназначение и да не се премества, като в случая такива констатации не са установени и не са описани в издадения и оспорен акт. Параграф 3 от цитираната разпоредба на Регламента от своя страна препраща към националното законодателство и конкретно чл. 45, ал. 1 от Наредба № 25/2008 г., която предвижда задължение за поддържане на инвестицията в рамките на петгодишен период, считано от сключване на договора. Въз основа на извършените установявания административния съд е приел, че не е налице извършено нарушение на правото на ЕС, включително и на националното такова, респ. на поетите договорни задължения, респ. не е нанесло вреда на бюджета на Съюза, каквато вреда нито се сочи, нито са изложени факти и обстоятелства по налични такива. Като за пълнота на изложението съдът е направил отбелязване, че при издаване на акта и определяне базата за финансова корекция, е допуснато нарушение като е включил и отпуснатата помощ от националното съфинансиране, а съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ тази сума не може да бъде предмет на финансовата корекция. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото при извършения съдебен контрол на административния акт - Решението за налагане на финансова корекция № 12/321/01354/301/04/01, с изх. № 01-2600/7093 от 06.02.2017 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съдът обосновано е преценил, че бенефициера - Народно читалище "Бистър ум - 1927" не е допуснал нарушение на правото на ЕС, на националното право, както и на поетите договорни задължения, респ. не е нанесено вреда на бюджета на Европейския съюза, каквато вреда нито се сочи, нито са изложени факти и обстоятелства по налична такава, поради което не е налице и основание за налагане на финансова корекция. Чрез приетите по делото съдебни експертизи – счетоводна и техническа е установено, че сградата на читалището се поддържа и използва, като неизползването на две от помещенията на сутерена в сградата поради влага в резултат на липсата на дренаж и наличието на геран на сутерена не изключват ползването по предназначение за читалищна дейност на всички останали помещения в сградата. Съответно, частичното компрометиране на извършения ремонт не води до невъзможност на използване на инвестицията по предназначение, поради което не е налице нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 71, т. 1 на Регламент № 1303/2013 г. на ЕС за дълготрайност на операциите. Надлежното функциониране на читалището по предназначение в ремонтираната сграда, непроменянето на собствеността, непрекратяването или непреместването на дейност извън програмния район, както и липсата на значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение също сочи за наличие на дълготрайност на операциите, изключващо наличието на основания за извършването на финансова корекция на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ. При това положение Административен съд - Монтана като е преценил административният акт издаден от Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за незаконосъобразен и го е отменил е постановил решението си в съответствие с приложимите правни норми. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на извода на съда, че органа е допуснал нарушение на акта, като е включил в него и отпуснатото национално съфинансиране. В конкретния случай, от доказателствата по делото безспорно е установено, че помощта е в размер до 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 8- % се осигуряват от Европейския съюз и 20% от държавния бюджет на Република България. Към датата на издаване на оспорения акт – 06.02.2017 г., Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Държавен вестник" бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравни правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейският съюз и националният бюджет. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода от настоящия спор претендираното от процесуалния представител на ДФЗ, юрисконсултско възнаграждение, не следва да се присъжда. По отношение на направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, ще следва да й се присъдят разноски в размер на 3300 лева за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение