Решение № 284 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2010 г.

Решение № 284 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Пенчо Христов Пенчев, с. Чифлик, Ловешка област, ул. "Тодор Каблешков" № 37 срещу решение № 112 от 10.11.2009 г. на Административен съд, гр. Ловеч, постановено по административно дело № 186/2009 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-34 от 8.04.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър за нанасяне на границата между имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325.

Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на приетото от съда относно предмета на делото. Съдът неправилно приел, че искайки вярно нанасяне на източната граница на собствения си имот касаторът не претендирал и неправилно нанасяне на западната граница на съседния имот. Съдът не отчел установеното от заключението на съдебно-техническата експертиза, че при изработването на кадастралната карта е допуснато нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Неправилно приел, че е налице спор за материално право, при положение, че и той, и собственикът на съседния имот приемат, че настоящото предназначение и начин на ползване на процесната полоса е проход или пешеходно пространство без това да означава, че е изгубил собствеността си върху тази част от имота. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да приеме, че оспорвайки източната граница на собствения си имот оспорва и западната граница на съседния имот, че съществуващия зид е материализирана трайна граница между двата имота, в който смисъл да се измени кадастралната карта. Алтернативно иска съда да приеме фактически наличие на пешеходен проход между двата имота, поради което е налице грешка в кадастралната карта.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, не взема становище.

Ответникът по касационната жалба - Иван Бочев Иванов, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано, постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Касаторът е собственик на имот с идентификатор 81476.501.324 по кадастралната карта на с. Чифлик - нотариален акт № 137, т. II, рег. № 2431, дело № 300 от 16.05.2006 г. и скица № 1241 от 30.05.2006 г. По нотариален акт имотът е с площ от 300 кв. м и е описан като поземлен имот с кадастрален № 324, за който е отреден парцел ХII324, кв. 15 по кадастралния и регулационен план на с. Чифлик, одобрен със заповед № 1088/1984 г. при граници на имота: улица ок 92-93, имот с кадастрален № 325 в парцел ХIII, р. Бели Осъм и имот с кадастрален № 323 в парцел ХI.

1. Заинтересованата страна - Иван Бончев Иванов, е собственик на поземлен имот с идентификатор 81476.501.325 по кадастралната карта на с. Чифлик - нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 16, т. II, дело № 264 от 14.03.2003 г. По нотариален акт имотът е описан като поземлен имот с кадастрален № 325 и площ от 278 кв. м. Посочено е, че за него е отреден парцел ХIII325, кв. 15 по регулационния план на с. Чифлик. Парцелът е с площ от 300 кв. м и с неуредени сметки по регулация за 22 кв. м, придаващи се от общински имот. В издадената скица № 37 от 13.01.2009 г. имотът е посочен с площ от 300 кв. м.

1. Със заповед № РД-16-48 от 5.09.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър било открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър за землището на с. Чифлик. Заповедта била публикувана в Държавен вестник, бр. 79 от 29.09.2006 г. В Държавен вестник бр. 3 от 11.01.2008 г. било публикувано съобщение по чл. 46, ал. 1 и 2 на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Касаторът оспорил границите на имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 като поискал между двата имота да бъде нанесена пешеходна улица с ширина 1 м и да бъдат нанесени сградите в имота му, съобразно представена скица. Административният орган отхвърлил искането за промяна на границите и уважил искането за пренанасяне на границите на сграда 3 в имота му. Със заповед № РД-18-34 от 8.04.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и регистър били одобрени.

1. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза установила, че:

а) имот с идентификатор 81476.501.324 е ограден по източната граница с материализирана на място граница, съвпадаща със съществуващо застрояване;

б) този факт не е отразен точно в кадастралната карта, тъй като двуетажната постройка и сградата на север от нея не са в права линия, а под ъгъл;

в) имот с идентификатор 81476.501.325 е ограден по западната граница с материализирана на място граница - стара каменна подпорна стена, която не е заснета в кадастралната карта;

г) кадастралната имотна граница между имоти с планоснимачни № 324 и 325, идентични с имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325, по кадастралния, регулационен и застроителен план от 1984 г., също е нанесена грешно - отразена е в права линия, а не съобразно чупката между двете сгради;

д) границата по кадастралната карта е в съответствие с границата по кадастралния план от 1984 г.;

е) по кадастралния и регулационен план от 1939 г., предхождащ плана от 1984 г., източната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 е идентична с източната регулационна граница на парцел ХII300 в кв. 28, по която е издадено строително разрешение за съществуващата в имота сграда, която не е построена на регулационната линия, а 50 - 70 см западно от нея;

ж) имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 нямат обща материализирана на място граница поради наличие на пространство, което свързва улицата с реката;

з) регулацията между тези два имота не е приложена.

1. В представено от общинската администрация писмо и скица е посочено, че дворищнорегулационната линия между парцели ХII324 и ХIII325, кв. 15, по плана, одобрен със заповед № 1088 от 4.12.1984 г., съвпада с имотната граница между имоти с кадастрални № 324 и 325. Между двата парцела няма придаваеми места - не е имало законово основание за започване на процедура за уреждане на регулационни сметки между двата имота.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материални разпоредби и в несъответствие с целта на закона в частта относно източната имотна граница на имот с идентификатор 81476.501.324. Границата била нанесена в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3). При липса на означено по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение на имотната граница върху терена или посочени от собствениците гранични точки органът не нанесъл точно имотната граница по съществуващите на място материализирани граници - източните контури на съществуващите в имота жилищна и стопанска сграда. Имотната граница била нанесена не както съществува на място - под ъгъл, а като права линия, както грешно била отразена и в кадастралния план от 1984 г.

Приел за неоснователно искането на касатора имотната граница между имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 да бъде нанесена на 1 м от сградите в неговия имот, тъй като касаторът не представил документ за собственост на 9 кв. м, разположени на площ с ширина 1 м източно от сградите в неговия имот - по кадастралната карта имотът бил изчислен на 309 кв. м, а по нотариален акт - на 300 кв. м. Приел, че претендираната площ винаги е фигурирала като част от имот с идентификатор 81476.501.325.

Приел, че не следва да се произнася по твърдяната от вещото лице грешно нанесена западна граница на имот с идентификатор 81476.501.325, въпреки признанието на ответника за грешка, тъй като с жалбата, задвижила съдебното производство се иска правилно нанасяне на имот с идентификатор 81476.501.324 по отношение на неговата източна граница с имот с идентификатор 81476.501.325, а не се претендира неправилно нанасяне на западната граница на последния. Наред с това по делото било установено, че западната граница на имот с идентификатор 81476.501.325 е нанесена в съответствие с предходните планове, а фактът, че в имот 81476.501.325 има изградена подпорна стена и мястото между нея и имот 81476.501.324 се ползва за обществен достъп до реката не означава, че подпорната стена е граница на имота и е ирелевантен към законосъобразността на оспорената заповед.

Въз основа на горното съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта досежно отразяването на източната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 - границата правилно минавала по източните очертания на сградите в имота, но тези очертания в частта досежно сграда 2 не отговаряли на очертанията на място. Съдът отменил заповедта в тази част и върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Отхвърлил жалбата на касатора в частта, досежно искането за нанасяне на източната имотна граница на имот с идентификатор 81476.501.324 на разстояние 1 м от съществуващите в имота сгради, съответно в частта досежно твърдението, че каменната подпорна стена в имот с идентификатор 81476.501.325 е източна граница на собствения му имот.

Решението на съда в частта, с която жалбата е отхвърлена досежно мястото на източната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 е неправилен.

По делото няма спор за факти. Съдът правилно, подробно и точно установил релевантните за правния спор факти. Настоящата инстанция ги възприема изцяло така, както са посочени по-горе в т. 1 - 5. Спорът по делото е досежно обосноваността на правните изводи на съда и правилното приложение на закона в частта, в която съдът отхвърлил жалбата, т. е. относно твърдението на касатора за нанасяне на източната имотна граница на имот с идентификатор 81476.501.324 на разстояние 1 м от съществуващите в имота сгради, съответно за нанасяне на източната му граница по съществуващата в имот с идентификатор 81476.501.325 каменна подпорна стена.

За да е законосъобразна кадастралната карта в частта относно поземлените имоти трябва посочените в чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР данни да съответстват на правото на собственост и да бъдат технически верни. Това означава в частност, че кадастралната карта трябва да отразява границите на поземления имот съобразно правото на собственост. За да гарантира това, законодателят лимитативно е определил както източниците на данни за кадастралната карта като цяло - чл. 41, ал. 1 ЗКИР, така в частност и източниците на данни за границите на поземления имот - чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. Съгласно последната разпоредба границите на поземлените имоти се установяват от означеното на място в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР, т. е. актовете, установяващи правата върху имота, и от планове и карти, било посочените в чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, било в работни материали или в одобрена кадастрална карта.

В случая кадастралната карта е изработена чрез съвместяване на данните от картите и плановете по чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР и данните, набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания. Това означава, че правоспособното лице по кадастъра би трябвало да е заснело и отразило в кадастралната карта всички съществуващи на място материализирани граници. Видно от приложените по делото скици на поземлени имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 в кадастралната карта са отразени съществуващите на място сгради, като имотната граница е нанесена по съществуващите в имот 81476.501.324 сгради с идентификатори 81476.501.324.1 и 81476.501.324.2.

Спорът по делото и петитума на касационната жалба изисква отговор на два въпроса: имат ли обща имотна граница имотите с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 и ако имат обща граница, то тя на място, съответно на правото на собственост ли е установена с кадастралната карта.

По въпроса имат ли двата имота обща граница:

Отговорът на този въпрос е необходим с оглед на алтернативното искане на касатора за отразяване в кадастралната карта на пешеходен проход между имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325. Съдът приел, че претендираният пешеходен проход винаги бил част от имот с идентификатор 81476.501.325 и отхвърлил жалбата в тази й част.

По делото е безспорно, че собствениците на имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 не изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР и не обозначили на място с регламентирани трайни знаци границите на имотите си, съобразно актовете, установяващи правото им на собственост. При това положение органът, при изработване на кадастралната карта, следвало, с оглед на нормативно определената приоритетност на способите за установяване на границите - чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3, редакция към процесния период, да изследва налице ли е съществуваща на място материализирана граница, която не е означена по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3. Органът приел, че съществуващите в имот с идентификатор 81476.501.324 сгради са материализирана обща граница на този имот с имот с идентификатор 81476.501.325.

По делото е безспорно също, че по кадастралния и регулационен план от 1939 г., както и по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план, приет със заповед № 1088 от 4.12.2984 г., имотните и регулационни граници на имоти с идентификатори по кадастралната карта 81476.501.324 и 81476.501.325 съвпадат. Доколкото заповед № РД-18-34 от 8.04.2009 г. не е влязла в сила по отношение на двата имота, тъй като е предмет на настоящото дело, то неточно в писменото становище на община Троян - л. 73, е посочено, че кадастралният план на с. Чифлик от 1984 г. е обезсилен със заповед № РД-18-34. Кадастралният план, одобрен със заповед № 1088 от 4.12.1984 г. е действащия кадастрален план за имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 по кадастралната карта до тогава, докато заповедта, с която е одобрена кадастралната карта за двата имота, не влезе в сила.

В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и изготвените към него скици вещото лице също сочи, че "източната дворищна регулационна линия на урегулиран поземлен имот ХII324, кв. 15 по плана на с. Чифлик (има предвид плана от 1984 г.) съвпада със същата на парцел ХII300, кв. 28 по плана от 1939 г." Парцел ХII300, кв. 28 по плана от 1939 г. е идентичен с урегулиран поземлен имот ХII324, кв. 15 по плана от 1984 г. и с имот с идентификатор 81476.501.324 по оспорената кадастрална карта.

Освен че регулационните граници по двата плана съвпадат от доказателствата по делото е безспорно, че имотната граница на имот пл. № 300, кв. 28 по плана от 1939 г., както и на имот пл. № 324, кв. 15 по плана от 1984 г. съвпадат с регулационните граници на отредените за тези имоти парцели. Следователно и по предходния, и по сега действащия кадастрален и регулационен план имотната и регулационната граници съвпадат, т. е. регулацията е създала парцели по имотните граници. И това е станало още с плана от 1939 г. Именно защото и по предходния, и по настоящия кадастрален план имотната и регулационните граници между двата имота съвпадат не е имало законово основание за провеждане на процедура за уреждане на сметки по регулация между техните собственици. Този факт изрично се сочи в становището на община Троян и не се оспорва от страните. С оглед на тези доказателства и същността на приложената регулация посоченото от вещото лице в т. 3 от заключението му, че "регулацията между тези два имота не е приложена, следователно не е придавана част от единия имот към другия" е неточно. Щом няма придаване на части от един имот към друг по силата на плана, и щом имотната и регулационните граници съвпадат, то дворищната регулация е приложена с влизането в сила на самия план - в случая с плана от 1939 г. Не е било необходимо да се уреждат сметки по регулация, т. е. да настъпва разместване на собственост между двата имота поради съвпадането на имотната и регулационната граници.

Съвпадението на имотната и регулационната граница между имоти с планоснимачни № 324 и 325 (имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 по кадастралната карта) е видно и от приложения по делото нотариален акт за собственост на касатора. В него изрично е посочено, че за имот № 324 е отреден парцел ХII и източната му граница е с имот с кадастрален № 325, за който е отреден парцел ХIII. Т. е. юридическата граница на имот 324 е по регулационната граница и това е изрично посочено в титула за собственост.

При така установеното по действащия кадастрален план и при липсата на място на означени с трайни знаци граници на имотите от собствениците, вещото лице в заключението си - т. 1 и 4, приело, че съществуващите в имот с идентификатор 81476.501.324 сгради са материализирана граница на имота, а каменната подпорна стена в имот с идентификатор 81476.501.325, е негова имотна граница. Т. е. двата имота нямат обща граница, а между тях се намира пешеходен проход. Какво е дало основание на вещото лице да направи този извод по делото не е ясно, както не е ясно и чия е собствеността на този пешеходен проход. Следва изрично да се посочи, че не всеки визиран в т. VII. 2.4 на приложение 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 на Наредба № 3 материален обект в даден имот е негова материализирана граница, а само този, който съответства на правото на собственост. При положение, че от приложените по делото нотариални актове за собственост на двата имота - л. 12 и л. 48, е видно, че те имат обща имотна граница и че този факт се потвърждава и от действащия кадастрален и регулационен план извода на вещото лице е необоснован.

Съдът правилно не съобразил мотивите си с тази част от заключението на вещото лице и направил обоснован извод, че източната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 е западна граница на имот с идентификатор 81476.501.325 и между двата имота няма и никога не е имало правно обособено "пространство, което свързва улицата с реката", по израза на вещото лице. Както правилно сочи в мотивите си съдът фактът, че в имот с идентификатор 81476.501.325 има изградена каменна подпорна стена е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед, тъй като няма доказателства тази подпорна стена да е материализирана граница. Кадастралната карта, за разлика от кадастралния план, отразява само основните кадастрални данни за обектите на кадастъра, а не всички обекти, разположени на и под повърхността на съответния поземлен имот. Поради това в кадастралната карта няма да бъдат отразени материални обекти, които не са граници на поземления имот или не са сгради в него по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. С оглед на това фактът, че съществуващата в имот с идентификатор 81476.501.325 каменна подпорна стена, не е заснета в кадастралната карта сам по себе си не прави картата незаконосъобразна. Незаснемането би имало отношение към законосъобразността на картата само ако тази каменна подпорна стена е материализирана граница, а доказателствата по делото не установяват тя да е.

Въпреки, че приел, че изградената в имот с идентификатор 81476.501.325 каменна подпорна стена не е негова западна граница, съдът неправилно приел, че "с жалбата се иска правилно нанасяне на имот с идентификатор 81476.501.324 по отношение на неговата източна граница с поземлен имот с идентификатор 81476.501.325, а не се претендира неправилно нанасяне на западната граница на последния". Щом имотната граница на два съседни имота съвпада, то безспорно искането за промяна на границата на собствения имот е и искане за промяна на границата на съседния. Не може два имота да имат обща граница, а промяната на имотната граница да не се отрази и на двата имота.

От изложеното е видно, че като отразил източната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 като обща граница с имот 81476.501.325 органът и съдът правилно приели, че двата имота имат обща граница. С оглед на това искането на касатора - да се приеме, че е налице пешеходен проход между двата имота, е неоснователно.

По съответствието на мястото, на което е установена имотната граница с правото на собственост:

Въпросът е за мястото, на което тази обща граница минава - дали минава по източните очертания на сградите в имот с идентификатор 81476.501.324 или на отстояние от тях и ако, да - на какво. Вещото лице сочи в заключението си, че строителното разрешение за съществуващата в имот с идентификатор 81476.501.324 жилищна сграда (вероятно сграда с идентификатор 81476.501.324.1, тъй като в имота има две жилищни сгради, видно от приложената по делото скица на поземления имот) е издадено по източната регулационна линия на парцел ХII300 (идентичен с имот с идентификатор 81476.501.324) по кадастралния план от 1939 г. Жилищната сграда обаче не е построена на регулационната линия, както било издадено строителното разрешение, а на 50 - 70 см западно от нея. Това негово заключение е в съответствие със скица № 820 от 24.09.2009 г., представляваща извадка от действащия кадастрален, регулационен и застроителен план, одобрен със заповед № 1088 от 4.12.1984 г., представена по делото от община Троян. На скицата имотната и регулационната граници между парцели ХII324 и ХIII325, кв. 15, съвпадат, а съществуващите в парцел ХII324 двуетажна жилищна сграда, едноетажна жилищна сграда и открит от една страна навес са разположени на отстояние западно от тях. Въпреки така отразеното в действащия кадастрален план, установеното от самото вещо лице относно сградите в имот с идентификатор 81476.501.324 и документите, установяващи правото на собственост на двата съседни имота - с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325, вещото лице дало заключение, че имотната граница на имот с идентификатор 81476.501.324 минава по изградените в имота сгради. Както бе посочено по-горе в един имот може да съществуват различни материални обекти, в т. ч. и такива, които отговарят по характеристика на визираните в т. VII. 2.4 на приложение 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 на Наредба № 3, но ако те не съвпадат с правото на собственост, те не придобиват качеството на материализирана граница.

В заключението си - т. 5, вещото лице сочи, че "по предхождащия кадастралната карта кадастрален план спорната имотна граница е заснета и нанесена по източните контури на жилищната постройка в имот 324 и по същите на постройката, намираща се на север от нея". Този негов извод противоречи на изложеното в същата точка 5, и обсъдено по-горе досежно строителното разрешение и разполагането на жилищната сграда в имот с идентификатор 81476.501.324, както и на посоченото в скицата, извадка от действащия кадастрален план. От действащия кадастрален план е видно точно обратното на това, което вещото лице посочило в заключението си - имотната и регулационната граници на двата имота съвпадат, а очертанията на сградите в имот с идентификатор 81476.501.324 са на отстояние от тези граници. Следователно по действащия кадастрален план, а и по предходния, този от 1939 г., имотната граница между двата имота не минавала по очертанията на сградите в имот с идентификатор 81476.501.324, а на отстояние от тях.

Съдът приел за верен извода на вещото лице досежно мястото на имотната граница и допълнително обосновал собствения си извод за разположението на имотната граница по очертанието на сградите с разликата в площта на поземлен имот с идентификатор 81476.501.324 посочена в скица № 9804 от 23.06.2009 г., извадка от кадастралната карта, и посоченото в нотариалния акт за собственост. В скицата имотът е с площ от 309 кв. м, а по нотариалния акт - 300 кв. м. Въз основа на тази разлика съдът направил извод, че касаторът не се легитимира като собственик на 9 кв. м. Тези 9 кв. м съдът приел, че са площ с ширина 1м, разположена източно от сградите в имота, която площ в предходните планове фигурирала като част от имот с идентификатор 81476.501.325. Този извод на съда е неправилен. Безспорно, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКИР площта е една от основните кадастрални данни за поземления имот, но тя не е индивидуализиращ белег, а функция на границите на имота. Съгласно § 1, т. 5 ЗКИР площ на поземления имот е площта, определена въз основа на геодезическите координати на точките, определящи границите на поземления имот. В случая изчислявайки площта именно по геодезическите координати на точките органът посочил площ на имота 309 кв. м. В издадената от общината скица на имота по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план, скица № 1241 от 30.05.2006 г. - л. 4, имотът е посочен с площ от 300 кв. м, колкото е и по документа, удостоверяващ правото на собственост. При положение, че по отношение на имота, след одобряването на действащия кадастрален и регулационен план е безспорно, че не са настъпили каквито и да било факти имащи отражение върху границите му, то тази разлика е резултат на точността на измерването и на изчисляването на площите извършвани по кадастралния план и по кадастралната карта. Къде точно са разположени тези 9 кв. м (следва да се посочи, че на север имотът граничи с река Бели Осъм, граница, която по своя характер естествено допуска промяна в очертанията си в годините) от доказателствата по делото не може да се установи, а и не е необходимо. Важното в случая е, че няма доказателства, както приел съда, че точно тези 9 кв. м фигурирали по предходния кадастрален и регулационен план като част от съседния имот.

Видно от изложеното от доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че имотната граница между имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 минава по очертанията на жилищни сгради 1 и 2 в имот 324. Напротив, доказателствата сочат, че имотната граница минава на отстояние, източно от сградите. Като приел, че границата следва да минава по очертанията на сградите съдът направил необоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. На какво точно разстояние от очертанията на сградите трябва да минава имотната граница - на 1 м или по-малко, съдът в настоящото производство не може, а и не е необходимо да установява. Това ще установи органа, в процеса на изработване на кадастралната карта. Достатъчно е, че доказателствата по делото установяват, че имотната граница не съвпада с очертанията на сградите, така, както е прието по кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед.

Без правно значение за правилността на съдебното решение, тъй като в тази част то не е обжалвано, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че констатираната от вещото лице и приета от съда неточност на отразяване на линията на очертаване на сграда с идентификатор 81476.501.324.2., с оглед на изложеното досежно имотната граница, има значение за правилното отразяване на сградите в имота, но не и за самата имотна граница.

Като не съобразил изложеното съдът постановил в обжалваната част неправилно съдебно решение, в противоречие с доказателствата по делото и материалноправните разпоредби. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, и съдът в хода на съдебното производство не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. При доказана незаконосъобразно нанесена имотна граница между имоти с идентификатори 81476.501.324 и 81476.501.325 - границата е нанесена в кадастралната карта по очертанията на намиращите се в имот с идентификатор 81476.501.324 сгради, а не на отстояние от тях, както установява правото на собственост и действащия кадастрален и регулационен план, съдът следва да отмени заповедта в частта досежно границата на двата имота и да върне делото на административния орган за нанасяне на вярната имотна граница съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 ЗАП Върховният административен съд,