Решение № 13109 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2020 г.

Решение № 13109 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7132/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М., представена от адв. М. Батанова, срещу решение № 14/15.05.2020 г. на Административен съд Р. по административно дело № 142/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на общински публични вземания /АУОПВ/ № СУД001542/16.07.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Р.. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон. Според него съдът е пропуснал да придаде правно значение на факта, че към момента на издаване на АУОПВ не е бил собственик на превозните средства, за които са определени задължения за местен данък и за лихви за забава, както и да оцени като съществени допуснати при издаването на акта нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл – липсата на уведомление за започването на административното производство, както и посочването в акта на неясни фактически и правни основания. Настоява, че отсъствието на подадена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е пречка за придобиване на качеството данъчнозадължено лице, а съответно и за възникването на задължение за местния данък и за установяването на това задължение по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и на АУОПВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Р. отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС Русе АУОПВ са установени в тежест на Д. М. задължения за данък върху превозните средства за 2014 - 2019 г. в общ размер 1 039. 78 лева с лихви за забава в размер 300. 22 лева. Задълженията са обвързани с притежаването от Маринова на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Пасат" с рег. [рег. номер на МПС] и лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с рег. [рег. номер на МПС]. По констатациите на първостепенния съд жалбоподателят е собственик на леките автомобили с рег. [рег. номер на МПС] и рег. [рег. номер на МПС], регистрирани за движение на територията на страната на негово име съответно на 10.10.2007 г. и 24.04.2007 г. и с прекратена регистрация съответно 11.10.2018 г. и 01.03.2019 г. и не е декларирал придобиването им пред общинската администрация с декларация по чл. 54 ЗМДТ. Информацията за факта и периода на регистрация е получено служебно от Сектор "Пътно полиция" при ОДМВР Р.. С позоваване на разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ съдът е определил обекта на облагане и данъчно задълженото лице. Приел е, че като собственик на превозно средство Маринова е субект на задължението за плащане на местния данък върху превозните средства. Отрекъл е да е изключено задължението за данък върху превозните средства от неизпълнението на собственика на задължението му да декларира придобиването на автомобилите. Според съда е възникнало правомощието на органа по приходите да установи публичните вземания по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, като размерът на данъка не е спорен и е определен от длъжностно лице от общинската администрация въз основа на данни от регистъра на превозните средства, поддържан от МВР. С решението е разрешен в полза на общинската администрация спорът за съществуването и размера на публичните вземания и за законосъобразността на акта за установяването им. Съдът е отхвърлил оспорването и е присъдил на община Р. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лева. Първоинстанционното решение е правилно. При действието на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на РБългария, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на общината по чл. 61 ЗМДТ. Принципът на чл. 60, ал. 1 ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за движение. Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Във всички данъчни периоди в обхвата на АУОПВ касаторът е собственик на регистрираните за движение превозни средства и за него е възникнало задължението за местния данък. Ирелевантно е обстоятелството, че превозните средства са бракувани и не съществуват към датата на издаване на акта, тъй като обектът на облагане е съществувал в периода на определяне на задълженията, а отпадането на обекта на облагане в конкретния случай няма ретроактивно действие. При липсата на спор по фактите пропускът за уведомяване по чл. 26, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК не засяга съдържанието на заключителния акт в административното производство и не е с характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обратно на поддържаното от касатора, подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ не е условие нито за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл. 52 ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл. 107, ал. 3 ДОПК. Задължението за подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Значението й е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение, като това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства /вж. чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в обсъжданата редакция/. След 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР. Пропускът за подаване на декларация е един от юридическите факти, пораждащи правомощието на органите по приходите служебно да издадат акт за установяване на публичното задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Не се основава на втората хипотеза от чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК разбирането на касатора, че без да е подадена декларация не е възможно определянето на задължението. След 01.01.2015 г. информацията за фактите от значение за определяне на размера на данъка се съдържа в регистъра на ППС, а и преди тази дата администрацията е разполагала с възможността по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ /приложимата редакция/ да събира служебно доказателства. В АУОПВ е посочено правното основание за издаването му – чл. 107, ал. 3 ДОПК, както и фактическото – липсата на подадена декларация. Квалифицирането на отсъствието на декларация като несъответствие не е порок на формата на акта от категорията на тези по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, който първостепенният съд да е пропуснал да възприеме. Актът за установяването на публичните общински вземания е законосъобразен, а решението за отхвърляне на оспорването – правилно. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение