Решение № 1865 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2016 г.

Решение № 1865 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община В. Т., подадена чрез ст. юрисконсулт Р. Ш., против решение № 341/31.10.2016 г. по адм. д. № 567/2016 г. на Административен съд - В. Т.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че са налице основанията по чл. 65 ЗОС за издаване на заповед за изземване на общинското жилище, поради което кметът е бил задължен да издаде оспорената заповед. Твърди, че жалбоподателката и синът й са пълнолетни и работоспособни и изпълнението на обжалвания акт няма да им нанесе значителни вреди. Моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по жалбата - С. М. Х., редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Мотивираният извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед е правилен. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са допуснати сочените в жалбата основания. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - В. Т. е образувано по жалба на С. М. Х. против Заповед № РД 22-1576/08.08.2016 г. на Кмета на О. В. Т., с която е наредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ общинско жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. "Г. И." №..., вх. ..., ап. .... В жалбата се твърди, че заповедта е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да издаде обжалваната заповед, кметът на община В. Търново е взел предвид, че наемното правоотношение на Х. за посочения общински имот е било прекратено със Заповед № РД 22-583/10.03.2016 г. на Кмета на О. В. Т. и тя владее имота без основание. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната заповед. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалните правила по издаването му, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че са налице предпоставките по чл. 65 от ЗОбС за изземване на процесния имот, но изземването на общински имот, в който е настанено семейството на жалбоподателката следва да бъде извършено след преценка на всички обстоятелства - семейство от майка и син, здравословни проблеми, възможност за осигуряване на жилище в хипотеза на свободен наем и задължения на общината към същото лице. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, съгласно която следва да се зачита правото личен и семеен живот. Това право може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. За да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална. Като посочва, че жалбоподателката е вложила собствени средства за довършване на жилището, съдът отчита, че в продължение на повече на 6 години общината не е възстановила средствата на лицето, нито им е начислила лихва. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел - защита на правата на другите, то тази намеса е непропорционална. Преследваната от общината цел - да охрани обществения интерес би могла да се постигне като се даде възможност за разсрочено плащане на дължимите наемни вноски или се извърши прихващане със сумите, заплатени от нея за довършителни работи. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна по делото е установено, че С. М. Х. е настанена в процесното общинско жилище със Заповед № РД 22-1969/21.12.2009 г. на кмета на община В. Т.. На 23.12.2009 г. между нея и кметът на общината е сключен договор за наем със срок от 10 години. Преди сключването на договора за наем тя е била уведомена, че общинското жилище не е довършено и тя се е съгласила за своя сметка да извърши следните довършителни работи - вътрешно боядисване на стени и тавани, полагане на подова настилка, хидроизолация баня и тоалетна, полагане на санитарен фаянс, монтиране на ВиК арматури, монтиране на ел. контакти и ключове. Съгласието й е изразено в изрична декларация, а отношенията й с общината във връзка със стойността на направените подобрения в имота, са изрично уредени в договора за наем. Е. С. Х. е декларирала семейното си състояние и членове на семейството си /син/ и годишния си доход. Всяка година е била уведомявана за неплатени от нея задължения за наем, като с писмо изх. № 94-СС-3288/02.12.2015 г. е уведомена за неплатени задължения за наем в размер общо на 3160 лв. и е приканена доброволно да заплати тези суми. На 12.02.2016 г. Х. моли да й се даде възможност да заплати дължимите наеми до края на месеца, като причина за забавата са посочени здравословни проблеми. Наемното правоотношение е прекратено със Заповед № РД 22-583/10.03.2016 г. на Кмета на О. В. Т. поради неплащане на наемните вноски. Връчването на заповедта е извършено по реда на чл. 61, ал. 3 АПК с поставянето й на входната врата на жилището и на информационното табло в О. В. Т.. Поради продължаването на обитаването на жилището след прекратяване на наемното правоотношение е издадена и процесната заповед за изземване на жилището. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В случая, след като с изрична заповед на кмета на общината, е било прекратено наемното правоотношение с касационната жалбоподателка, същата владее общинското жилище без основание. Действително разпоредбата на чл. 8, т. 1 от Конвенцията гласи, че всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, но поставя ограничения на това право, които са предвидени в закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Изводите на съда, че обжалваната заповед представлява непропорционална намеса в правната сфера на касационния жалбоподател, са необосновани. Съдът, без да има законово основание, е преуредил отношенията между страните по делото във връзка с направените от Х. подобрения в общинския имот. Общината не е отрекла задължението си за заплащане на сумата от 3384.06 лв. Изрично в договора страните са уговорили начина на изплащане на сумата и то с изричното съгласие на наемателката, изразено в декларация. Съдът не е преценил правилно представените по делото доказателства за имотното състояние на Х.. Видно от годишните й декларации, тя е била на работа и е получавала доходи, които са й позволявали заплащането на дължимия наем. Синът й е бил пълнолетен още към момента на настаняването им в общинското жилище. Видно от приложените справки от общината, тя е заплащала инцидентно по две или три вноски за наем за година още от 2009 г., когато е била настанена в жилището. С оглед на това съдът е изложил необоснован извод, че обжалваната заповед представлява непропорционална намеса в правната сфера на жалбоподателката. По какъв начин следва да се уредят имуществените отношения между страните по делото, е въпрос на свободно договаряне между тях. Неплащането на дължимия наем в срок законосъобразно е довело до прекратяване на наемното правоотношение. Вследствие на това жалбоподателката обитава общинското жилище без основание. Направените от нея подобрения в жилището следва да бъдат заплатени от общината, независимо от изричното записване в договора за наем, че в тази хипотеза на неизпълнение на договора, те не се дължат. Уговорката противоречи на разпоредбата на чл. 72 ЗС, съгласно която добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. На основание чл. 72, ал. 3 ЗС Х. ще има право да задържи вещта до заплащане на подобренията. Още повече, че такава санкция за прекратяване на наемно правоотношение, не е уредена в Закона за общинската собственост. По изложените съображения, решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и събраните по делото доказателства водят до извод за законосъобразност на обжалваната заповед. След прекратяване на наемното правоотношение, Х. владее общинското жилище без основание и заповедта на кмета на Община В. Търново по чл. 65 ЗОС е издадена в съответствие със закона. Тази намеса в правата на жалбоподателката е уредена в закона и с нея се защитава икономическото благосъстояние на страната, в частност на общината, и правата на другите граждани. В същото време законът гарантира правото на Х. да получи дадените от нея средства за подобрения в общинския имот, поради това че уговореното в договора, че при определени хипотези на прекратяване на наемното правоотношение, подобренията няма да бъдат заплатени, противоречи на чл. 72 от ЗС. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,