Решение № 11932 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2016 г.
ВАСПетчленен състав08.11.2016 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3292/6.04.2016 г. по адм. д. № 1708/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 8121К-3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на В. Г. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на В. Г. Н. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1005 лв. /хиляда и пет/ лв. Решение е окончателно.
Мотиви
Решение № 11932 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н., от гр. С., чрез неговия пълномощник срещу решение № 3292/6.04.2016 г. по адм. д. № 1708/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8121К-3096/18.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е издадена на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) за това, че за времето от 1.01.2014 г. до края на месец февруари 2014 г. в гр. С. В. Г. Н. в качеството си на полицейски инспектор IV степен в 02 група на сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране "Сигма" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР в нарушение на задълженията, вменени му със специфична длъжностната характеристика по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, ежемесечно е давал на началника на сектора - И. М. В. парични суми в размер на 150-400 лева, а през определени периоди от време, лично ежедневно е събирал от ръководените от него полицейски екипи суми от 20 до 100 лева, които също е предоставял на Василев, който е покровителствал и прикривал корупционните действия на Николов и на още осемнадесет полицейски служители, изразяващи се в искане или приемане на облага, за да не бъдат извършени действия по служба спрямо нарушители на Закона за движението по пътищата, проституиращи лица и лица, притежаващи наркотични вещества, като случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на службата. Посочено е, че поведението на Василев изразява демонстративно незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото. С действията си Николов е използвал служебното си положение за лична облага, нарушил е т. 4, 5, 7, 8, 31 33в и 33г от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с целта на закона. Прието е също така, че при издаването й не са допуснати противоречия с материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна: Изводът на първоинстанционния съд, че по делото по несъмнен начин е установено, че касаторът е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина, не се подкрепя от доказателствата по делото и е необоснован. Този извод на съда е декларативен, като не става ясно от мотивите на обжалвания съдебен акт кои са тези доказателства. Свидетелските показания, на които се е позовал решаващият съд, не установяват описаните в оспорения индивидуален администратвен акт фактически деяния. Според свидетелите, на същите им е известно, че съществува група организирана група за събиране и предаване на пари на началника на сектор "Сигма-СДВР", но тези свидетели не установяват личното участие на касатора. Не се посочват от свидетелите конкретен период от време и място. Например свидетелят М. сочи, че жалбоподателят е доверено лице на Василев, както и че отчита вноски на В., но не конкретизира време, място и начин на извършване. От свидетелските показания не се установява, че определени, конкретни лица, са спирани именно от полицейското подразделение, както и че на лица от това полицейско подразделение са давани подкупи, предавани от Н. на В. Тези, приети от админинистративнонаказващия орган за извършени от жалбоподателя действия, не са конкретизирани и в обобщената справка, и в обстоятелствената част на оспорената заповед. Предвид изложеното, описаните в обжалваната заповед действия, които могат да ангажират дисциплинарната отговорност на полицейския служител, не са осъществени. Поради това заповедта, предмет на първоинстанционното производство, е материалнонезаконосъобразна. Изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е необоснован, а обжалваното решение в разглеждания аспект е в противоречие с материалния закон. С оглед изтъкнатото решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения индивидуален административен като като материалнонезаконосъобразен. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски в размер на 1 005 лв. за касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения списък на разноските. Възражението за прекомерност на разноските пред касационната инстанция е неоснователно с оглед обема и сложността на делото. Доколкото списъкът за разноски не съдържа друга претенция, същите са дължими в този, посочен в списъка за разноски и в представеното пълномощно размер само за касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,