Решение № 3124 от 23.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД - гр. Бургас, [ЕИК], срещу Решение 444/04.04.2022 г., постановено по адм. дело 2743/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 7 от 18.11.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд, че такса за водовземане се дължи и за количествата вода за технологични нужди на пречиствателната станция за питейно водоснабдяване. Тази вода била използвана и връщана в непроменен вид във водния обект, поради което не била отнета от него. Твърди, че в производството не било доказано, че изземането на тези количества е за питейно-битово водоснабдяване, на каквото основание били определени задълженията. Излага и доводи, че в случая се касае не за дейност по водовземане, а за такава, изразяваща се във водоползване, която е извън предметния обхват на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна, Директорът на Басейнова дирекция Черноморски район не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 7/18.11.2021 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с който в тежест на жалбоподателя е установено задължение в размер на 80 907,02 лева (главница), представляващо непогасен остатък от такса за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. за правото за водовземане за питейно-битови нужди от воден обект - язовир Камчия, изграден на река Луда Камчия, на 3 км над [населено място], общ. Сунгурларе, обл. Бургас, предоставено по силата на Разрешително за водоползване 0308/20.05.2004 г., изменено с Решение 256/17.08.2010 г. и продължено и изменено с Решение 163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, с цел и място на водоползване: за Питейно-битово водоснабдяване на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол. Таксата е изчислена съгласно чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. (обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.), при единичен размер на таксата от 0,02 лева/куб. м, за иззети водни количества 39 779 562 куб. м, възлизаща общо на 795 591,24 лв., частично погасена с плащане в размер на 714 684,22 лева. Общото установено с акта задължение е в размер на 80 907,02 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2021 г. до окончателното й изплащане. От фактическа страна административният съд е установил, че Водоснабдяване и канализация ЕАД - гр. Бургас, е титуляр на Разрешително 0308/20.05.2004 г., изменено с Решение 256/17.08.2010 г. и продължено и изменено с Решение 163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, за правото за водовземане от язовир Камчия, изграден на река Луда Камчия, на 3 км. над [населено място], общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с място на водовземане - водовземна кула на яз. Камчия, с цел на ползването: Питейно - битово водоснабдяване на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, с разрешен годишен воден лимит 64,7 млн. куб. м/годишно. Разрешителното е издадено с начален момент 20.05.2004 г. и краен срок 20.05.2030 г. С писмо вх. 26-00-4885/АЗ/29.01.2021 г. Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас е подало в басейновата дирекция декларация по чл. 194б от Закона за водите, с която е декларирало иззети водни количества от яз. Камчия по Разрешително 0308/20.05.2004 г. в размер на 35 734 078 куб. м за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г., за които определило, че дължи такса в размер на 714 681,56 лева. В приложена към декларацията справка за източените и подадените водни количества от яз. Камчия за 2020 г. е посочено, че подадените водни количества за В и К ЕАД гр. Бургас са в размер на 35 734 078 куб. м. и за технологични нужди на ПСПВ в размер на 4 045 484 куб. м. Съобразно общо иззетите от дружеството 39 779 562 куб. м водни обеми от яз. Камчия и съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите административният орган е изчислил дължимата такса от В и К ЕАД гр. Бургас в размер на 795 591,24 лева на база формулата в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2017 г., обн. ДВ бр. 2/06.01.2017 г., С писмо изх. 26-00-4885/А46/20.05.2021 г., получено по пощата от Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас на 21.05.2021 г., дружеството било уведомено, че в декларацията по чл. 194б от Закона за водите не са включени всички водни количества, посочени в представената към нея справка за 2020 г., по-специално водите за технологични нужди на ПСПВ Камчия. На дружеството е даден 14-дневен срок да подаде коригираща декларация, като отстрани несъответствията. С писмо вх. 26-00-4885/А47/07.06.2021 г., Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас възразило срещу начина на изчисление на таксата за водовземане от язовир Камчия, като посочило, че не дължи такса за водовземане, което се ползва за технологични нужди, тъй като това количество не се ползва за водоснабдяване, а се връща обратно в реката. С уведомление изх. 26-00-4885/А48/29.06.2021 г., получено по пощата от Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас на 30.06.2021 г., дружеството било уведомено за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за задължението в размер на 295 591,24 лева, представляващо непогасен остатък от такса водовземане от яз. Камчия за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. На 25.02.2021 г. Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас извършило частично плащане на дължимата такса в размер на 500 000, 00 лв., а на 02.07.2021 г. в размер на 200 000,00 лв. На 15.09.2021 г. е извършило последно плащане в размер на 14 684,22 лв. Въз основа на извършените плащания административният орган приел, че Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас не е изплатило дължимата такса в пълен размер, за което е съставен Констативен протокол 776Б/29.10.2021 г., за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква а) и чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, за изплащане такси водовземане, във връзка със съставяне на акт по реда на чл. 166 от ДОПК. Производството е приключило с издаване на процесния акт за установяване на публично държавно вземане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против акта, като е възприел изцяло фактите, установени в административното производство, и е изложил мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Според съда основният спор по делото е по тълкуването и приложението на материалния закон, и по-специално дали в размера на дължимата такса за водовземане следва да се включи и количеството вода, което се ползва за технологични нужди. Съдът е стигнал до извод, че дейността на Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас по пречистване на вода чрез ПСПВ Камчия, доколкото е свързана с отнемане на води от язовир Камчия, представлява водовземане - основание по чл. 194, ал. 1, т. 1 б. а) от Закона за водите за възникване на задължението за заплащане на такса по същата разпоредба, чийто размер е изчислен въз основа на количеството отнета за тази дейност вода от язовира. По тези съображения е потвърдил обжалвания акт. Върховният административен съд, тричленен състав на VІІІ отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Не се констатира твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон при решаване на правния спор относно дължимостта на таксата за количествата вода, иззети от водния обект и използвани според твърденията на дружеството за технологични цели. Според законовата дефиниция на водовземане в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, водовземане е всяка дейност, свързана с отнемане на води от водните обекти, тоест дейност, определена по фактически признак. Такъв е бил смисълът, влаган от законодателя в термина водоползване към момента на издаване на първоначалното разрешително за водоползване на жалбоподателя, до изменението на Закона за водите със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ бр. 65 от 2006 г. Терминологичната промяна е отразена в Решение 256/17.08.2010 г. за изменение на разрешителното за водоползване на жалбоподателя от 2004 г. След тези изменения, водоползването е правен термин с по-широк обхват, дефиниран в § 1, т. 80 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите, включващ всички водни услуги и всяка друга човешка дейност, свързана с води, за която е установено, че оказва значително въздействие върху състоянието на водите. Макар отнемането на води в случая да представлява водоползване, по фактическите си белези то отговаря на критериите за водовземане. Таксите, установени за правото на използване на водите в чл. 194 от Закона за водите, се базират на извършване на фактически действия съответно водовземане, замърсяване по определен механизъм, конкретни ползвания на воден обект, концесии и други. Тези фактически действия имат и съответните количествени измерения, от които зависи размерът на таксата. Чл. 194, ал. 1, т. 1, буква а) от Закона за водите не предвижда таксата да се дължи в зависимост от целта на водовземането, т. е. фактът, при осъществяването на който възниква задължението за заплащане на такса, е отнемането на вода от водния обект. Водата, иззета за технологични нужди, не попада в изключенията по чл. 194, ал. 11 и 12 от Закона за водите. Следователно липсват законови основания да се приеме, че количеството вода, което се използва за технологични нужди от пречиствателната станция и се връща обратно във водния обект, не представлява отнето количество вода по смисъла на чл. 194, ал. 2 от Закона за водите. Обстоятелството, че водата се връща в непроменен вид във водния обект може да е относимо към спор по евентуални задължения за такса за замърсяване, каквито с оспорения акт не са установявани. Предвид това, и доколкото липсва спор по количеството отнета и използвана за технологични нужди вода, за нея се дължи такса, определена по реда на чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Тарифата, в посочения от административния орган размер. Доколкото не се установяват твърдяните пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания, то следва да се остави в сила. По гореизложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение