Решение № 14471 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2012 г.

Решение № 14471 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" гр. Силистра срещу решение № 37/27.06.2012 г. по административно дело № 74/2012 г. на Административен съд - Силистра, с което е обявена нищожността на заповед № РД-14-26-650/23.03.2011 г. на и. д. началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Силистра и е осъден Областен отдел "Контролна дейност- ДАИ"- Силистра да заплати на Тахир Мюмюн Тахир сумата от 205 лева, представляваща разноски по делото. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба - Тахир Мюмюн Тахир не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Силистра е приел, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган. Съгласно нормата на чл. 107 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай компетентността на издателя на оспорвания акт, предмет по настоящото дело, не произтича пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, поради което следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален ред, чрез представяне на доказателства за валидно оправомощаване. С определение № 413/21.05.2012 г. са дадени конкретни указания на издателя на акта за представянето на заповед за овластяването му относно прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. Такива не са представени до приключването на устните състезания, поради което съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при недоказано валидно упълномощаване по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. Като е взел предвид тези факти, съдът е стигнал до извод, че обжалваният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Така постановеното решение е неправилно - материално незаконосъобразно. В касационното производство е представена заповед № РД-01-736/19.12.2009 г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" упълномощава определени длъжностни лица, сред които и началниците на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" /ОО"КД-ДАИ"/да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. С оглед представеното в касационното производство ново писмено доказателство неправилен се явява изводът на Административен съд - гр. Силистра за липса на компетентност на началника на ОО"КД-ДАИ" Силистра при издаването на обжалваната в първоинстанционното производство заповед за налагане на ПАМ. Заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП е валидна, тъй като е издадена от компетентен орган, но същата е незаконосъобразна - постановена е в нарушение на материалния закон - при липса на установените в закона предпоставки за налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; А по силата на ал. 2, т. 1 и т. 4 на чл. 106а ЗАвП налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАП необходимо е да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С решение № 4 от 26.01.2012 г. на Дуловски районен съд, влязло в сила на 14.02.2012 г. е отменено наказателно постановление № 39-0000136/11.04.2011 г. на и. д. началник на "ОО-ДАИ" гр. Силистра, с което на Тахир Мюмюн Тахир е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП. В мотивите на решението е прието за установено, че Тахир не е извършил нарушението, за което му е наложено административно наказание, т. е. не е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАП. Със силата на присъдено нещо се ползва само решението т. е /диспозитива/, но не и мотивите. Те имат само доказателствена сила, преценявана по вътрешно убеждение на съда съобразно всички данни на делото. Доказателствената сила на мотивите важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, и може да се оборва инцидентно с всякакви допустими доказателствени средства, без да обвързва съда. Т. е фактите, установени в мотивите на решението на районния съд следва да се преценяват, с оглед събраните и установени по първоинстанционното административно дело обстоятелства. След съвкупна преценка на всички събрани доказателства настоящата инстанция намира, че административното нарушение, за което на Тахир е наложена обжалваната в първоинстанционното производство ПАМ е извършено от него. Фактическият състав на нарушението е осъществен от обективна и от субективна страна. Върховният административен съд намира, че показанията на свидетелките Бейсе Вадет Али и Севда Гюлшерай Вадет са непоследователни, противоречиви и не си кореспондират с останалите доказателства по делото. Установено е, че Али говори и разбира български език/ обстоятелство протоколирано в проведеното съдебно заседание/. Ето защо съдът не кредитира техните показания. Показанията на св. Димитър Иванов Йорданов и Михаил Георгиев Михайлов са логични, последователни и в унисон с останалите доказателства по делото, с оглед на което настоящата инстанция дава вяра на техните показания. От АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство, както и от свидетелските показания на Йорданов и Михайлов може да се направи категоричен и обоснован извод, че Тахир Мюмюн Тахир е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвП - извършвал е обществен превоз на пътници, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Фактът, че деянието, за което е приложена процесната ПАМ осъществява признаците на административно нарушение, е от значение за законосъобразността на обжалваната в първоинстанционното производство заповед. Наличието на извършено административно нарушение предполага наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАП. Прилагането на ПАМ при наличие на материалноправните предпоставки за това води до извод за материална законосъобразност на заповед № РД-14-26-650/23.03.2011 г. на и. д. началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Силистра. При издаването на обжалваната в първоинстанционното производство заповед не са допуснати съществени нарушения на процедурата, спазена е предвидената в закона форма, наложената ПАМ е съответствие с преследваната от закона цел. Горното налага извод за законосъобразност на заповед № РД-14-26-650/23.03.2011 г. на и. д. началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Силистра и липса на основанията по чл. 146 АПК. Предвид изложеното решението на Административен съд - Силистра като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Тахир Мюмюн Тахир срещу заповед № РД-14-26-650/23.03.2011 г. на и. д. началник Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" - Силистра - бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение