Решение № 991 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2011 г.

Решение № 991 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8658/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 44 от 18.05.2011 г. по административно дело № 22/2011 г., Административен съд - Кърджали е: 1) отменил решение № КПК-5/18.01.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали; 2) обявил нищожността на разпореждане № 14/26.04.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали; 3) осъдил РУСО - Кърджали да заплати на Даниела Иванова Цанева от с. Кирково, общ. Кирково, обл. Кърджали, разноски в размер на 200 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът се е произнесъл по отношение на индивидуален административен акт, който не е предмет на делото - разпореждане № 14/26.04.2010 г., което не е обжалвано по административен или съдебен ред. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на Даниела Иванова Цанева срещу решението на директора на РУСО - Кърджали. Ответникът по касация Даниела Иванова Цанева от с. Кирково, действаща чрез пълномощника си адв. Кавракиров, в писмено възражение моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а съдебното решение изменено в частта му относно обявяване на нищожността на разпореждане № 14/26.04.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали, като бъде обявена нищожността на разпореждане № 101/07.12.2010 г. за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане на вземания от ДОО на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Кърджали, а в останалата част съдебното решение бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като предлага отхвърлянето й. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Същевременно по аргумент за допусната очевидна фактическа грешка прокурора предлага съдебния акт да бъде изменен в частта, в която е обявена нищожността на разпореждане № 14 от 26.04.2010 г., като бъде обявена нищожността на разпореждане № 101 от 07.12.2010 г., а в останалата част решението на съда се остави в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Даниела Иванова Цанева срещу решението на директора на РУСО - Кърджали е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалба на Даниела Иванова Цанева против решение № КПК-5/18.01.2011 г. на директора на РУСО - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 101/07.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при РУСО - Кърджали. С потвърденото по същество по реда на административния контрол разпореждане от 07.12.2010 г., издадено на основание чл. 114, ал. 4 от КСО, е прихваната сума, представляваща вземане на Даниела Иванова Цанева за парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация вх. № 08-081-01-00015719/01.12.2010 г., отнасящо се до месец октомври 2010 г., изплащано от РУСО - Кърджали. Съгласно цитираната норма в приложимата й за казуса редакция, правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да разпореди прихващане с изискуемо вземане на осигурения от ДОО, възниква само при наличие на дължима сума по влязло в сила разпореждане. Както правилно е установено от първоинстанционния съд, в случая предхождащото го разпореждане № 14/26.04.2010 г., с което е било наредено Даниела Цанева да възстанови недобросъвестно получени суми, не е било влязло в сила към момента на издаване на второто разпореждане - 07.12.2010 г. (развитите аргументи от Кърджалийския административен съд в тази насока изцяло се споделят от ВАС и не следва дословно да бъдат преповтаряни). От този факт следва, че прихващането е разпоредено извън рамките на материалната компетентност на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Горното не е съобразено от директора на РУСО - Кърджали при осъществения по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО административен контрол. С оглед на това настоящата инстанция споделя обоснования извод на решаващия съдебен състав, формулиран в мотивите на проверяваното решение, за нищожност на разпореждане № 101 от 07.12.2010 г. и незаконосъобразност на решението на директора на РУСО. В този смисъл касационните оплаквания са неоснователни, защото решението на Кърджалийския административен съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Отразеното във втория абзац на диспозитива на съдебния акт, че се обявява нищожността на разпореждане № 14/26.04.2010 г., вместо на разпореждане № 101/07.12.2010 г., за което е формирана волята на съда, при това положение се дължи на очевидна фактическа грешка. В случая се касае за несъответствие между целеното и документираното изявление на съда, което безспорно се установява от мотивите на съдебното решение във връзка с останалите данни по делото. Поправката на тази явна фактическа грешка стои извън прерогативите на касационната инстанция по чл. 221 от АПК (с решението си по касационното оспорване ВАС не може да изменя решението на първата инстанция, както искат касационния ответник и прокурора), а може (и следва!) да се извърши безсрочно както по искане на страна по делото, така и служебно от първоинстанционния съд, по реда на чл. 175 от АПК, след връщане на делото в Административен съд - Кърджали. По изложените съображения, Върховният административен съд - шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,