Решение № 9966 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Велинград, подадена чрез процесуалния представител адв. Семерджиева, срещу решение 1626 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело 49/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед 21 от 08.01.2024 г. на кмета на Община Велинград и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответниците И. Д. З. и Б. Д. З., редовно призовани, чрез процесуалните си представители адв. Клисурска и адв. Драгунин, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото, както и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на касационния жалбоподател и ответниците. Ответниците М. И. Д. и Е. З. О.,редовно призовани, чрез процесуалния си представители адв. Иванов, поддържат касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото, както и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касационната жалба. Ответниците В. В., Л. В. и Л. Н. В., редовно призовани, чрез особен представител адв. Пукнев изразяват становище за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена молба. Ответниците - Г. И. Г., М. Р. Д., Н. Д. И., П. И. Н., З. А. Ж., Д. А. Ж., Г. Д. Х., К. Т. К., Н. Р. А., Л. А. А., В. К. Т., И. Б., Г. Б., В. Л. Ч., И. Д., С. Р. М., В. Л. Е., М. М. Д., Г. Г. С., Л. С. М., Н. Г. В. и Родопски рай Розово ЕООД, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на И. З. и Б. З. срещу заповед 21 от 08.01.2024 г. на кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 195, ал. 4 и ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено на собствениците на поземлен имот с идентификатор 10450.502.1816 и построената в имота сграда с идентификатор 10450.502.1816.1 да извършат необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж Канализация в участък от имот с идентификатор 10450.502.3126 по кадастралната карта и кадастралните регистри /ул. Мир / през имот с идентификатор 10450.502.1804 /стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI/ до ревизионна шахта в имот с идентификатор 10450.502.1816 /стар номер 2763, квартал 167, парцел V/ по плана на гр. Велинград , находящ се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1804, в частта му от северната стена на гараж с идентификатор 10450.502.1804.2 до дъно парцел XXI в рамките на имот с идентификатор 10450.502.1804, ведно с изчистване на РШ в дворното място, както и без да се засяга дървесна и храстова растителност, да се почисти зоната в определения в заповедта участък. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, същият е постановен при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че в нарушение на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, за назначеното изслушване от комисията надлежно са били уведомени само част от заинтересованите страни, като видно от приложените известия, надлежно и своевременно са били поканени жалбоподателката З. и собствениците на обекти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1. - М. Д., Е. О., Г. Г., П. Н., З. Ж., Д. Ж., Г. Х., К. К. и Н. В., като липсват доказателства жалбоподателят З., както и останалите собственици на обекти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1. да са били надлежно поканени за изслушване. Прието е от съда също така, че в случая служителите на Община Велинград са подходили формално към задължението си да връчат лично съобщенията и едва ако лицата не бъдат намерени на адресите си, да преминат към залепяне по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, като липсва и информация за периода /продължителността/, в който съобщението е стояло залепено на съответните места. Съдът е обосновал и извод, че административният орган е издал оспорената заповед без да е установил с категоричност чия собственост е канализацията, респективно на кого следва да бъде вменено задължението да извърши възстановителни и поправителни дейности, като изводът на кмета на Община Велинград, че канализационната тръба, отвеждаща повърхностните и битови води от имот с идентификатор 10450.502.1816 през имота на жалбоподателите, е собственост на собствениците на имот с идентификатор 10450.502.1816 и сградата в него, в чиято полза се твърди, че е законовият сервитут и задължението да ремонтират прокараната канализация, почива само и единствено на тълкувания на действащата и отменена нормативна уредба. Според съда изводът на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и на административния орган за учредено сервитутно право в полза на адресатите на оспорената заповед също е произволен и не почива на обективни данни. Съдът приема също така, че административният орган, без да вземе предвид съществуващата възможност за алтернативно решение, е издал процесната заповед в нарушение на чл. 87, ал. 3 от ЗУТ. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че предписаните с оспорената заповед като необходимите възстановителни и ремонтни дейности, не са съобразени с действащата нормативна база, касаеща техническите изисквания при проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на процесната канализация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кметът на Община Велинград, в съответствие с разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, както и в предвидената от закона писмена форма. Законосъобразен е и извода на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото приложимата в случая разпоредба на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставянето на констативния акт. Смисълът на цитираната разпоредба е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В процесния случай данните по административната преписка сочат както на липсата на надлежно уведомяване за назначеното изслушване на жалбоподателя И. З. и част от заинтересованите лица - собственици на обекти в сграда с идентификатор 10450.502.1816.1, така и на липсата на изслушване на тези лица преди съставяне на констативния акт. В тази връзка правилно съдът приема също така, че извършеното от административния орган уведомяване на заинтересованите лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ не обосновава извод за редовно връчени съобщения на тези лица, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на нейните адресати и се отразява на правилността на постановения административен акт. Нарочното изслушване на заинтересованите лица е било дължимо за правомерното развитие на административния процес. Поради и това констатираният процесуален пропуск е достатъчно основание за отмяна на заповедта, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Настоящият състав намира също така, че естественото на констатирания порок на оспорената заповед изключва необходимостта от обсъждане на законосъобразността й от материално-правна страна. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пазарджик е правилно и не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответниците И. З. и Б. З. следва да бъде присъдено своевременно заявеното и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 500 лева, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.10.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,