Решение № 10 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 885/2015 г.

Решение № 10 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 885/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 6659/06.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5465/2014 г., по описа на Административен съд София град, с което е отменено писмо изх. № 01-6500/22839 от 09.11.2012 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Развиват се доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Йълмаз Февзи Караосман, редовно призован не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Йълмаз Караосман против писмо изх. № 01-6500/22839 от 09.11.2012 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е установено прихващане на сума в размер на сума в размер на 770.24 лева, за покриване на част от санкции за бъдещ период, наложени и като земеделски производител за кампания 2009 г. От приложената административна преписка и приключило съдебно производство, съдът е установил, че на Караосман, като земеделски производител е оторизирана и изплатена сума в размер на 15802 лева по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за кампания 2009 г. Въз основа на последващи проверки административният орган е приел наличие на недопустими за подпомагане площи за същата година, при процент на наддеклариране от 79.12, който основавал недопустимост на подпомагане за тази кампания и санкция за бъдещ период в размер на 6980.19 лева. За сумата от 15 802 лева е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане от 12.04.2011 г., който е отменен с влязло в сила съдебно решение. При тези данни по делото, след новото му разглеждане, за което е върнато с решение № 7275/29.05.2014 г по адм. д. № 11027/2013 г. по описа на ВАС, административният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, но в ненадлежна форма, поради липса на изложени фактически основания в него, както и в противоречие с материалния закон, поради което го е отменил, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентният за установяването на публичните вземания орган извършва прихващане по реда на чл. 166, ал. 2, когато са налице основания за погасяването му с изискуемо вземане на длъжника за надвнесени или подлежащи на възстановяване суми от публични вземания, и по актове, издадени от същия орган, компетентен да ги определя. В касационната жалба налично публично задължение на ответника се основава на уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания от 10.03.2013 г., съдържащо наложена му санкция за бъдещ период в размер на 6980.19 лв. Този административен акт е оспорен пред съд, което е установено по делото и не се оспорва в касационната жалба. Правилен е при това положение извода на първоинстанционния съд, че този акт не е влязъл в сила, при което не установява налично задължение по основание и размер, тъй като не подлежи на изпълнение. Съответно липсата на установено публично задължение на ответника по касация основава незаконосъобразност на извършеното прихващане с дължима се, оторизирана сума за кампания 2010 г., с уведомително писмо от 23.09.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Твърдяното в касационната жалба, че санкцията се смята за наложена с издаването на акта за наложени санкции, а не от влизането му в сила не намира опора в закона. Независимо от това следва да се отбележи, че този акт, за налагане на финансови санкции на ответника по касация е от 10.04.2013 г. и не може да основе законосъобразност на оспореното пред съда писмо, съдържащо изявление за прихващане, като издадено на 09.11.2012 г. Правилно е прието също в обжалваното решение, че оспореният пред съда административен акт не съдържа изискуемите се правни и фактически съображения, основаващи извършеното прихващане. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че от представените по делото доказателства може да се установи защо административният орган е приел наличието на основания за прихващане на сумата, дължима се на ответника по касация за кампания 2010 г. при позоваването на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Не са съставени документи в производството по издаване на оспореното пред съда писмо за прихващане, както се твърди в жалбата. А посочените в жалбата уведомителни писма за кампании 2009 и 2010 г. установяват права на ответника по касация, а не задължения. Неправилно с обжалваното решение съдът е присъдил на ответника по жалбата разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение, съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се съдържа единствено в писмени бележки на ответника по касация, представени при първоначалното разглеждане на делото от Административен съд София-град, основано на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ при посочване, че защитата му е поета от АД "Фикри, Рюстем и партньори" безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай адвокатско възнаграждение се присъжда на осъществилия правната помощ адвокат, а не на страната по делото, както неправилно е сторено с обжалваното решение. Такова в случая не се и дължи, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ с адвокатското дружество, по чиято сметка се иска заплащане на възнаграждението, отразяващ поемане на защитата безплатно и на какво основание. Никое от основанията на чл. 38 от ЗА не е посочено и в пълномощното, по силата на което е осъществявано представителство пред съда. При липсата на представени надлежни писмени доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин договорена безплатна адвокатска помощ на лице, което отговаря на изискването да е материално затруднено, не възниква и правото на присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В тази му част решението се явява незаконосъобразно и се следва отмяната му. С оглед гореизложеното обжалваното решение в частта му, с която е осъден Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Йълмаз Февзи Караосман разноски по делото в размер над 10 лева до присъдената такава от 310 лева, като неправилно следва да бъде отменено. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение