Решение № 2995 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 930/2021 г.

Решение № 2995 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 930/2021 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Авджъ, гражданка на Република Турция, чрез процесуалния й представител адвокат М. Чилова, срещу решение № 244/04.12.2020 г. по адм. дело № 302/2020 г. на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против заповед № 292 з-1798/02.09.2020 г., издадена от ВПД директора на ОД на МВР-Кърджали. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски, направени за двете инстанции. Ответникът - директор на ОД на МВР-Кърджали, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Н. Авджъ, гражданка на Република Турция, със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, против заповед № 292 з-1798/02.09.2020 г. на ВПД директор на ОД на МВР-Кърджали, с която й е наложена принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България", на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и чл. 18, ал. 1, т. 15 от Правилника за устройството и дейността на МВР. По същество административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съобразно представените доказателства е констатирано, че Н. Авджъ е турски гражданин, с разрешение за продължително пребиваване в РБ до 19.11.2020 г., издадено на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ в качеството й на член на семейството на български гражданин, и продължен срок за пребиваване с решение рег. № 725030/17.01.2020 на директора на ОД на МВР-Кърджали. Заявеният от лицето, адрес за пребиваване в страната е в [населено място], община Момчилград, област Кърджали. Съдът установил, че този адрес е посочен въз основа декларация с нотариална заверка на подписа от 16.09.2019 г., дадена от Ш. Юсеин, собственик на недвижим имот в [населено място] № [номер], че не възразява Н. Авджъ да живее в една от стаите на двуетажната сграда. Впоследствие, на 11.10.2019 г. е сключен договор между Н. Авджъ, като наемател и Ш. Юсеин, като наемодател, за отдаване под наем на стая, за двегодишен срок. В изпълнение на разпореждане на главния секретар на МВР, във връзка с осъществявания контрол относно спазването на условията и реда за пребиваване на чужденци, на 09.07.2020 г. служители на група "Миграция" при ОД на МВР-Кърджали извършили проверка на заявения за пребиваване от Н. Авджъ, адрес, при която установили, че там живее единствено дядото на Ш. Юсеин - М. Исмаил, обитаващ първия етаж от къщата, докато втория етаж се състои от две стаи и коридор, само една от които годна за обитаване. Обсъдени са писмените обяснения на Й. Хюсеин, кмет на [населено място], спроед който на адреса идват чужди граждани на гости, но освен М. Исмаил, няма друго лице, обитаващо къщата. М. Исмаил също е дал обяснения, че не знае на адреса да са регистрирани чужди граждани и никога не е виждал такива в дома си. Според изявленията на собственика Ш. Юсеин, на първия етаж от имота има две стаи, в които живее дядо й, а на втория - две стаи и коридор, отдадени под наем на осем чужди граждани. Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало с писмо с УРИ 292000-111560/19.08.2020 г., с което Н. Авджъ е уведомена съобразно чл. 26, ал. 1 АПК, включително за възможността й да представи обяснения и възражения по случая до 01.09.2020 г. Такова обяснение е представено - от пълномощника й Ш. Юсеин, в което чужденката сочи, че на адреса в [населено място] живее и М. Исмаил, който е много възрастен, поради което тя общува най-вече със собственика на имота. Твърди, че по време на престоя си в Република България не пребивава единствено в наетия имот, а пътува из страната, но е свързана с адреса и може да получава кореспонденция на него. В резултат изпълнената процедура по ЗЧРБ, е изготвено предложение № УРИ292 р-17928/01.09.2020 г. от началника на група "Миграция" при ОД на МВР-Кърджали, до ВПД директор на ОД на МВР-Кърждали, в което са изложени фактите по случая, включително установените от справка в Автоматизираната информационна система "Адресна регистрация на чужденци" и справки за пътувания на чужд гражданин. Извършена е преценка на релевантните обстоятелства по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, при което е предложено налагането на ПАМ "отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България" на Н. Авджъ, на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ и определяне на срок за напускане на страната от 15 дни на основание чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ. В тази връзка е постановена и атакуваната заповед от 02.09.2020 г., на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, и чл. 18, ал. 1, т. 15 от Правилника за устройството и дейността на МВР. За отхвърли жалбата на Н. Авджъ против този акт съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец, тъй като заявените относно адреса му на пребиваване в Република България данни са неверни - не отговарят на действителното положение. Постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин, като задължително изискване за получаване на такова разрешение е лицето да има осигурено жилище - чл. 24, ал. 2, предложение първо от с. з. По аргумент от чл. 29, ал. 1 ППЗЧРБ, определящ документите, необходими за получаване на право на продължително пребиваване, в тези случаи се изискват и доказателства за осигурено жилище. На последно място, според чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ отнемане на правото на пребиваване на чужденец се налага, когато се установи, че данните, представени за неговото получаване, са неверни. По делото липсва спор относно гражданството и статута на жалбоподателката, както и че за получаване на разрешение за постоянно пребиваване е заявила, че обитава адреса в [населено място] № [номер], община Момчилград, област Кърджали. Предвид данните по делото, обосновано съдът е приел, че в случая не се установява лицето да пребивава на посочения адрес, а оттам и че то е дало неверни данни при получаването на право на пребиваване на територията на страната. Направените изводи се подкрепят изцяло от доказателствата по делото, от които е видно, че с изключение на собственика на имота, всички останали лица предоставили обяснения по случая заявяват, че не познават Н. Авджъ и тя не пребивава на адреса. Съгласно представената справка от АИС "АРЧ", лицето няма адресна регистрация в [населено място], а видно от справките за пътуване за периода 01.01.2019 г. - 19.08.2020 г., съответно 01.01.2020 г. - 24.07.2020 г., при шестте си посещения в Р България след подписването на наемния договор на 11.10.2019 г., никога не е пребивавало на адреса. Неверността на данните, предоставени за получаването на право на пребиваване на чужденец в Република България, съставлява основание за отнемане на това право по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, още повече, че при наличието на предвидените предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи предвидената в закона ПАМ. Не намират основание възраженията на касатора за липсата на законово изискване за пребиваване през определен период от време без прекъсване на адреса, посочен в заявлението му, че разполага с осигурено жилище. Действително за чужденеца е необходимо към момента на получаване на разрешението да има реална възможност и годно правно основание да обитава жилището, за което е представил доказателства. Но в случая е установено само формално изпълнение на изискването по чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, тъй като чужденецът не само не е посещавал имота, а и по данни от административната преписка няма реална възможност да го обитава, доколкото в една стая на същия адрес се сочи, че пребивават още седем чужди граждани, пет от които като наематели. Във връзка с доводите за нищожност на заповедта за налагане на ПАМ следва да се посочи, че издател на процесната заповед е ВПД директор на областната дирекция на МВР-Кърджали - орган, компетентен съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ. В подкрепа на този извод е чл. 18, ал. 1, т. 15 ППЗМВР, според който областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които в предвидените от закона случаи налагат административни наказания и принудителни административни мерки. Обстоятелството, че директорът на структурно звено на МВР, е временно изпълняващ длъжността /обозначен като ВПД директор на ОД на МВР-Кърджали/ е ирелевантно за законосъобразността на заповедта, при която не е налице оправомощаване на друго длъжностно лице, за което да е необходимо представянето на съответни доказателства. Въпросът относно заемането на длъжността "директор" от титуляр или от служител, който осъществява тези функции за определено време е вътрешноорганизационен за съответния орган на изпълнителната власт и не влияе върху законосъобразността на атакуваното волеизявление. Следва да се отбележи и, че представеното едва в касационното производство, удостоверение за сключен граждански брак, не сочи на нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Доказателствата относно бременността на Н. Авджъ, депозирани с писмено становище от адвокат М. Чилова от 22.02.2021 г. също не са представени пред административния орган или първоинстанционния съд, поради което обсъждането им противоречи на забраната за нови фактически установявания в касационното производство. Още повече, че посочените документи не установяват обстоятелства от значение за дължимата преценка по чл. 218, ал. 2 АПК, респективно - касационни основания, в това число такива, за които ВАС следи служебно. По изложените съображения, атакуваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора не намира основание претенцията за разноски на процесуалния представител на касатора. Предвид това и липсата на предявени от ответната страна, искания за разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение