Решение № 1263 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2017 г.

Решение № 1263 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6735/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община П. срещу решение № 168 от 27 април 2017 г., постановено по адм. дело № 124/2017 г. по описа на Административен съд П., с което е отменен изричен отказ на главния архитект на община П., обективиран в писмо № ТСУиС 26-609-1/18 януари 2017 г. за издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на лятна градина и административната преписка е върната на главния архитект за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Н. И." ООД, чрез процесуалния му представител адв. В. И., в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на "Н. И." ООД срещу изричен отказ на главния архитект на община П. за издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на лятна градина пред ресторант-клуб "Канапе", ул. "В. Л." №..., град П., обективиран в писмо № ТСУиС 26-609-1/18 януари 2017 г. Отказът е издаден по повод подадено от дружеството заявление с вх. № ТСУиС-26-609-1/20 декември 2016 г. до главния архитект на община П., с което е поискано да се издаде за разрешение за поставяне на маси за консумация и подвижни чадъри пред обект за хранене и развлечение на територията на община П.. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението на дружеството. Решението е правилно. При постановяване на решението, съдът е изпълнил задължението за изясняване на всички релевантни доказателства по делото. Те са обсъдени в тяхната съвкупност и относимост при правилно разпределена тежест на доказване между страните. Доказателствата по делото подкрепят направените от съда фактически констатации. Такава е и фактическата констатация, че се касае за преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съобразно визираното в чл. 56 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За поставянето на такъв обект се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет като за имотите, държавна и общинска собственост и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В настоящия случай, изричният отказ на главния архитект на община П. е издаден именно на основание чл. 56 от ЗУТ и е мотивиран с обстоятелствата, че не е представен проект за лятната градина в съответствие с Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за и определяне на категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията, не е представено разрешение за поставяне на монтирана навесна конструкция и следва да се изясни подземната инфраструктура в границите на лятната градина. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че поставените от административния орган към дружеството изисквания, мотивирали издаването на отказа, не намират опора в нормативен акт. Подобни изисквания не са налице нито в ЗУТ, нито в приложената по делото Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община П.. Административният орган не е компетентен да поставя условия за издаване на разрешение за поставяне, които са извън посочените в закона. С приетата от Общински съвет П. наредба се регламентира само редът за издаване на разрешения. Наведените в касационната жалба основни оплаквания, относно липсата на представен проект са поддържани и пред първоинстанционния съд, като последният е отговорил изчерпателно и подробно на тях. В чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15 са изброени изрично преместваемите обекти, за които се изисква проект от ЕСУТ при община П. за издаване на разрешение за поставяне, сред които настоящият обект не е. Неоснователно е и другото оплакване, което също е направено и пред първата съдебна инстанция, относно твърдението на касатора за наличие на поставена навесна конструкция на място, която е пречка за издаване на разрешение за поставяне. В Закона за устройство на територията липсва такава забрана относно издаване на разрешение за преместваемите обекти, каквато съществува при издаване на разрешение за строеж при наличието на незаконен такъв в същия имот. Наличието или не на такава навесна конструкция, законна или не, е извън предмета на настоящия спор. С оглед горното и предвид липсата на релевираните основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на "Н. И." ООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700,00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,