Решение № 2941 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2017 г.

Решение № 2941 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6788/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на кмета на Столична община, гр. С., ул. "М." №... и "Р. Б." ЕООД, гр. С., ул. "Б." №..., чрез пълномощника си адв. Стойнов, срещу Решение № 362 от 16.01.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 3838/2016 г., Решение № 1185/27.02.2017 г. за допълване на решение № 362 от 16.01.2017 г. и Решение № 2486/13.04.2017 г. с което е оставено без уважение искането на кмета на Столична община, за ЯФГ допуснато в решение № 1185/27.02.2017 г. за допълване на решение № 362 от 16.01.2017 г. на Административен съд, С. град,

Касаторът - кмета на Столична община твърди, че решението е неправилно. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено в обжалваната част, поради наличие на достатъчно доказателства за извършване на услугата "поддържане чистотата на териториите на обществено ползване". Претендира разноски.

Касаторът - "Р. Б." ЕООД излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите.

Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-66/26.08.2015 г., издаден от органи по приходите - служители на Дирекция "Ревизии и събиране на вземания", при Столична община /СО/, в частта в която е потвърден с Решение № С. 16-РД-28-1/03.02.2016 г., на кмета на СО, относно установени задължения за периода от 1.01.2011 г., до 31.12.2014 г., за:

1. данък върху недвижимите имоти, в общ размер на 158 983, 07 лв., от които са платени 25 642, 44 лева;

1. такса за битови отпадъци, в общ размер на 341 861, 28 лв., от които са платени 57 679, 17 лева и извършено прихващане с "надвнесена" по партида М125 сума от 49 730, 30 лева, за задължението по партида 7210F25738.

С Решение № 362 от 16.01.2017 г. съдът е изменил Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-66/26.08.2015 г., издаден от органи по приходите - служители на Дирекция "Ревизии и събиране на вземания", при Столична община /СО/, в частта в която е потвърден с Решение № С. 16-РД-28-1/3.02.2016 г., на кмета на СО: в часта, относно определените задължения за такса за битови отпадъци, за имоти, партидни номера: М1709912; 7210F25750; 7210F25738, като е определено за имотите задължение за ТБО, в общ размер на 74 767, 86 лв. (седемдесет и четири хиляди, седемстотин и шестдесет и седем лева, и 86 ст.) и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

С Решение № 1185/27.02.2017 г. за допълване на решение № 362 от 16.01.2017 г. съдът е допълнил решението си относно имот, партиден номер 7210F25738, като е приел, че определените размери на ТБО следва да бъдат съответно намалени, със следните суми:

• за 2011 г.: 6 930 310, 61 лева x 3, 5 промили = 24 256, 09 лева;

• за 2012 г.: 6 930 310, 61 лева x 3, 4 промили = 23 563, 06 лева;

• за 2013 г.: 6 930 310, 61 лева x 3, 4 промили = 23 563, 06 лева;

• за 2014 г.: 6 930 310, 61 лева x 3, 6 промили = 24 949, 12 лева.

Определеният по този начин общ размер на задължението за ТБО, за имот, партиден номер 7210F25738, за периодите, предмет на ревизията, само за компонентата "обезвреждане в депо за битови отпадъци" е: 68 359, 97 лева, при определена с ревизионния акт - 78 312, 33 лева";

Със същото решение е поправена и допусната в съдебното решение грешка в пресмятането и е изменен диспозитива, включително в частта за разноските, като е изменен РА, в ЧАСТТА, относно определените задължения за такса за битови отпадъци, за имоти, партидни номера: М1709912; 7210F25750; 7210F25738, като ОПРЕДЕЛЯ за имотите задължение за ТБО, в общ размер 153 080, 87 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част

В останалата част в която е определена ТБО относно имот партиден № М1709912 - земя, находящ се в гр. С., район Район "Витоща", УПИ Х1-935, от кв. 129 по плана на кв. Драгалевци, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че "Р. Б." ЕООД е собственик на имот с идент. 22304.7930.15, партиден номер 7210F25750, ПИ 000001, с. Д. Богров, местност Чумарица, район Кремиковци нежилищен, 781,071 дка, отчетна стойност 6 049 555,29 лв. и имот с идент. 68134.8441.14, партиден № 7210 F 25738, кв. Ч., м. "Сухо ливаде", ПИ 000107, 892,503 дка, незастроен, обща отч. стойност 6 930 310, 61 лв.

Относно определения ДНИ:

Съдът е обсъдил заключението на СТЕ и е приел, че "съгласно Общия устройствен план на Столична община и двата имота попадат в устройствени категории с предназначение, основни и допълващи функции и ограничения - Т. см. (терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци); ЗПд. (зони за градски паркове и градини- далекоперспективно); със Заповед № РД-50-315/13.05.2016 г. на и. д. "главен архитект на СО", влязла в сила на 2.07.2016 г. е одобрен ПУП - ПЗ на процесните поземлени имоти, съответно имот, с идентификатор 68134.8441.14, партиден № 7210Р25738 - нежилищен недвижим имот - земя и сгради, находящ се в Район "Кремиковци", в землището на кв. Ч., местността "Сухо ливаде", попада в границите на землището на кв. Ч., но извън границите на населеното място, т. е. - извън строителните граници на квартала.

При така установеното съдът е приел, че по отношение на този имот, при наличието на ПУП и предвид предназначението му, е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, предл. второ ЗМДТ.

Имот с идентификатор 22304.7930.15, партиден № 7210F25750 - нежилищен недвижим имот, находящ се в Район "Кремиковци", в землището на с. Д. Богров, местността "Чумарица", с начин на трайно ползване - хвостохранилище също попада в границите на землището на с. Д. Богров, но извън границите на населеното място (извън селищната територия, извън строителните граници).

При така установеното и по отношение на този имот, съдът е приел, че при наличието на ПУП и предвид предназначението му, е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, предл. второ ЗМДТ. За имотите се дължи данък по реда на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.

Решението е неправилно в тази си част, като постановено в нарушение на материалния закон.

По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че имот с идент. 22304.7930.15, партиден номер 7210F25750, ПИ 000001,с. Д. Богров, местност Чумарица, район Кремиковци нежилищен, 781,071 дка, отчетна стойност 6 049 555,29 лв. е нежилищен, начин на трайно ползване -хвостохранилище с две сгради. Последното се установява и от заключението на СТЕ.

В решението и СТЕ е прието, че имотът по Общия устройствен план на Столична община попада в територия с устройствена зона Тсм/ терен за сметище/ и ЗПд /зона за градски паркове и градини- далекоперспективно/, но подробен устройствен план за имота е одобрен със заповед № РД-5-315/13.05.2016 г., т. е. след ревизирания период, който обхваща периода 2011-2014 г. Установено е, че имотът е в землището, но извън строителните граници, което е прието и в мотивите на стр. 5 на обжалваното решение, т. е. имотът е в границите на населеното място, което принципно има значение за ТБО, но е извън строителните граници и е без подробен устройствен план за 2011-2014 г., като предназначението му е е извън хипотезите на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, което е относимо относно ДНИ.

Относно имот с идент. 68134.8441.14, партиден № 7210 F 25738, кв. Ч., м. "Сухо ливаде", ПИ 000107, 892,503 дка, незастроен обща отч. стойност 6 930 310, 61 лв. се установява от заключението на СТЕ, че е с начин на трайно ползване -"други терени нестопански" и не попада в чл. 8, т. 1 от ЗУТ. В митивите си съдът приема, че според СТЕ имотът е в "устройствени категории с предназначение", но ПУП за имота е одобрен със същата заповед № РД-5-315/13.05.2016 г., което е след ревизирания период от 2011-2014 г, поради което и за този имот се налага извода, че е в землището, но извън строителните граници, както е приел и АС и този имот е в границите на населеното място, т. е. имота е извън строителните граници и без подробен устройствен план за 2011-2014 г., като предназначение е извън хипотезите на чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

Незаконосъобразно съдът приема, че за имотите земя и сгради се дължи ДНИ с мотиви, че за тях имало ПУП, макар да са извън строителните граници на населеното място.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Условия за възникване на задължението: 1. сгради и поземлени имоти на територията на страната, 2. да се намират в строителните граници на населеното място, 3. може и извън строителните граници на населеното място, но да имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ .

Разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ посочва, че конкретното предназначение на ПИ се определя с подробния устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или извън тях. Законодателят ги изрежда изчерпателно в т. 1- за жилищни нужди, общественообслужващи, с производствени или складови функции и т. н. . Хвостохранилището не попада в хипотезата на т. 1, а изрично е включено в разпоредбата на чл. 8, т. 5 от ЗУТ, към която разпоредба обаче няма препращане с чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Когато няма устройствен план предназначението се определя по фактическото ползване- чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, което в случая е Хвостохранилище.

Общият устройствен план определя граници на населените места - § 1, т. 1 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО), границите на урбанизираните територии - чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Видно от заключението на вещото лице според Общия устройствен план на СО /приет като проект за изменение на ОУП с решение на МС № 960/16.12.2009Г./ и двата имота попадат в територия с устройствена зона "Тсм" / терени за сметища и инсталации за преработка на отпадъци" и "ЗПд" /зона за градски паркове и градини-далекоперспективно/.

По смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАКОН за административно-териториалното устройство на Р. Б. "населено място" е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон територия на населено място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището.

От данните по делото е видно, че за процесния период 2011-2014 г. за имотите няма подробен устройствен план. Такъв е одобрен 2016 г. с цитираната заповед на кмета на СО. От значение за процесния период е обстоятелството, че са извън строителните граници. Тяхното фактическо ползване за хвостохранилище също е извън хипотезата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Данък недвижими имоти се дължи за онези имоти, които са в строителни граници и се ползват за нужди като жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.

Процесните имоти в район "Кремиковци" са извън хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и чл. 8, т. 1 от ЗУТ, поради което жалбоподателят не е данъчнозадължен правен субект. Като е приел друго съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в частта на определен данък върху недвижимите имоти, в общ размер на 158 983, 07 лв.,

Относно такса върху битови отпадъци:

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Тъй като с оглед на гореизложеното Р. Б." ЕООД не е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти - не е собственик на облагаем с данък имот, дружеството не е и задължено за такса битови отпадъци лице. Дали имотът попада или не попада в границите на районите, определени със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, дали общината е престирала или не е престира услугите е без значение, защото ответникът не е задължено за такса битови отпадъци лице. Тези факти и обстоятелства биха имали значение, ако ответникът беше задължено за такса битови отпадъци лице, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл са решение № 7652/23.06.2016 г. по адм. д. № 6335/15 г. по описа на ВАС, седмо отделение, Решение № 7644/5.06.2014 г. по адм. д. № 11174/13 г., по описа на ВАС, Седмо отделение, Решение № 765 от 23.06.2016 г. по адм. д. № 6335/13 г. по описа на ВАС седмо отделение и др..

С оглед на горното крайният извод на съда за дължимост на установените с оспорения ревизионен акт задължения за такса за битови отпадъци е неправилен. Решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отмени РА в тази му част. Следва да бъде отменен РА относно определено задължение за ТБО в частта на компонентата "обезвреждане в депа за битови отпадъци" за двата имота, а именно за партиден № 7210F25750 в землището на с. Д. Богров, местността "Чумарица"в размер на 68359,97 лева и за имот № 7210 F 25738, кв. Ч., м. "Сухо ливаде", в размер на 78 319, 51 лева. В останалата част, с която е отменен РА относно определени задължения за ТБО компонента "поддържане чистота на територията на обществено ползване" за имот партиден № 7210F25750 в размер на 84 088,82 лева и за имот № 7210 F 25738 в размер на 96 331,33 лева ведно с лихвите решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора "Р. Б." ЕООД искане за присъждане на разноски е основателно. Столична община следва да заплати сумата от 7525 лева, направени разноски за настоящата инстанция и по представен списък.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд