Решение № 15102 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2013 г.

Решение № 15102 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Мари Комерс - 2001" ООД против решение № 6284/23.11.2012 г., постановено по адм. д. 5859/2010 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 900456/25.09.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Благоевград в частта, потвърдена с Решение № 283/01.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - София (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите - София оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 6284/23.11.2012 г., постановено по адм. д. 5859/2010 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Мари Комерс - 2001" ООД против РА № 900456/25.09.2009 г. на ТД на НАП-Благоевград в частта, потвърдена с Решение № 283/01.03.2010 г. на ДД "ОУИ", с която са определени задължения по ЗДДС за довнасяне, общо в размер на 250461,53 лв. за данъчни периоди м. 07, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2008 г. и м. 01 и 02 на 2009 г. и съответните лихви за просрочие в размер на 26 149,81 лв. в резултат от непризнаване на право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "ВДФ Билд " ЕООД с предмет "фасониран дървен материал" и "метални профили" (по фактура № 1931/19.01.2009 г.) Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, защото от събраните доказателства не се установява да спорните данъчни фактури да отразяват реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), от което е обоснован извод, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по отношение на всяка една от фактурите конкретни доказателства, които представляват част от данъчната преписка и допълнително приетите писмени доказателства и експертиза, от които е приел за установено, че фактурираните доставки не е възможно да са били извършени. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, като са развити също толкова обстойно в жалбата по административен ред, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло. В съдебната фаза на производството жалбоподателят е ангажирал като писмени доказателства и съдебно - счетоводна експертиза, които са събрани без оспорване. От съвкупния налази на всички доказателства административният съд е приел, че не се установява предаване на стоката, предмет на спорните данъчни фактури. Съдът е установил фактическата обстановка по спора въз основа на доказателствата, събрани по време на ревизията и представените в съдебната фаза на производството. В касационната жалба липсват доводи за необоснованост на съдебното решение или допуснати процесуални нарушения, поради което касационната инстанция дължи проверка само относно спазването на материалния закон, което е единственото наведено касационно основание. Обстоятелствената част на касационната жалба е много подробна, но съдържа само оплаквания относно действия и констатации на данъчната администрация, но не и на решаващият съд. Съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При липса на оплаквания относно събиране и преценката на доказателства при постановяване на обжалваното съдебно решение или необоснованост на фактическите и правни изводи, касационната инстанция следва да провери само правилността на прилагането на материалния закон от първоинстанционният съд. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки (или услуги) по облагаема доставка, като според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките (или услугите), които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил (или предстои да му достави). В случая АССГ е приел за установено от фактическа страна, че "Мари Комерс - 2001 " ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет стоки, които не са му доставени от "ВДФ Билд" ЕООД. Следователно издателят на тези фактури е начисли данък без да има основание - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за този данък не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл правилно АССГ е приложил материалния закон като се е позовал и на тълкуването на съответните на националния закон норми на Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащо се в решения на Съда на Европейските общности (СЕО). Позоваването в касационната жалба на решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) са относими към други факти, каквито не са установени с обжалваното пред настоящия състав първоинстанционно решение. По делото е прието за установено, че ревизираното лице не е получател по облагаеми доставки и именно на това осонвание е направен извод, че за него не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Отказът да му бъде признато това право не е въз основа на данъчна практика, чрез която данъчният субект - получател по облагаеми доставки, е задължен да установява факти и обстоятелства, свързани с кадровата и техническа обезпеченост на неговия доставчик (или негови предходни доставчици), а е обусловен от събраните от данъчната администрация доказателства, от които и органите по приходите и съдът са приели за установено, че липсва осъществена стопанска операция и ревизираното лице не е получател. За възникване на правото на данъчен кредит не е достатъчно установяването, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на спорните данъчни фактури и само от това обстоятелство не следва извод, че той е извършил фактурираните доставки. Съгласно чл. 69 от ЗДДС получателят (регистрирано по ЗДДС лице) на услуги, които се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки има право да приспадне данъкът за тези услуги, които доставчикът (регистрирано по ЗДДС лице) му е доставил или предстои да му достави, като за да упражни това право, на основание чл. 71 от ЗДДС, лицето следва да притежава данъчен документ (в случая фактура). Следователно притежаването но данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Предметът на стопанската операция следва да бъде така индивидуализиран, че да е възможно проследяване на неговото изпълнение и използването му за последващи облагаеми доставки. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за съществуването на облагаема доставка като част от независима икономическа дейност, която е абсолютно изискване за прилагане на механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност, част от който е правото на приспадане на данъчен кредит. Следователно правните изводи на АССГ, че доставките не са реално извършени и за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за "Мари-Комерс-2001" ООД са правилни. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно присъдените разноски. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение