Решение № 322 от 28.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1721/2011 г.
ВКСI наказателно отделение28.07.2011 г.докладчик т Елена Величкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Й. А. за възобновяване на нохд. № 109/2010 г. на Районен съд гр. Царево.
Мотиви
Решение № 322 от 28.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1721/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 109/2010 г. на Районен съд гр. Царево, образувано по искане на осъдената С. Й. А. В искането, което се поддържа в съдебно заседание от осъдената и защитник са направени оплаквания за съществени процесуални нарушения. Гражданската ищца К. Д. не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 24.11.2010 г. постановена по нохд. № 109/2010 г. на Районен съд, подсъдимата тогава С. А. е призната за виновна в това, че за времето от 29.07.2010 г. до 31.07.2010 г. в гр. Приморско, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у св. Дебрели, с което й причинила имотна вреда в размер на 586 лв., като деянието е повторно и в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалата в размер на 586 лв. имуществени вреди. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдената А.: Основното оплакване е за нарушено право на присъствен процес, като се твърди че на датата, за която е била призована осъдената е била на санаториално лечение с болното си дете и това е основателната причина за неявяването й. Довода е неоснователен. Видно от данните по делото осъдената А. е била редовно призована за съдебното заседание проведено на 24.11.2010 г., като е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Въпреки това видно от съдебния протокол, след искане на обвинението за даване ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, председателя на съдебния състав е разпоредил да се говори с осъдената по телефон, на което телефонно позвъняване тя е уведомила съда, че се намира в М. проход и не може да се яви, без да сочи уважителна причина. След като е констатирал, че са налице законните предпоставки за даване ход на делото в отсъствие на подсъдимата и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК ход на делото е даден и същото при спазване на процесуалните правила е разгледано. Твърдението на осъдената, че към датата 24.11.2010 г. е била на лечение заедно с болното си дете, не е подкрепено с доказателства и към настоящия момент и правилно и законосъобразно е оставено без последици. Осъдената А. сама се е отказала от присъствен процес и поради това претенцията й за допуснати от съда процесуални нарушения е напълно голословна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила, а искането за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение