Решение № 60 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2022 г.

Решение № 60 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М., от гр. Шумен против решение № 63/26.05.2022 г. по адм. дело № 94/2022 г. на Административен съд – Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 46, ал. 3, чл. 53 и чл. 115 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неанализиране на факти от съществено значение за спора и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Шумен, чрез юрисконсулт Л. Бичинова-Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 63/26.05.2022 г. по адм. дело № 94/2022 г. Административен съд – Шумен е отхвърлил жалбата на С. М., от гр. Шумен срещу решение № 2153 – 27 – 35/08.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Относимите по спора факти сочат, че в рамките на разпоредена от директора на ТП на НОИ – Шумен проверка контролните органи на ТП на НОИ са установили, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител в ОД "Земеделие" на 20.08.2012 г., със собствена земя с площ 0, 0100 ха, намираща се в землището на с. Ясенково, със засети картофи. Пререгистрирала се е на 07.01.2013 г. със собствена земя с площ 0, 0100 ха в землището на с. Ясенково с форма на стопанисване "други" и намерение за засаждане на картофи на същата земя. Пререгистрирала се е отново на 09.01.2015 г. с намерение за засаждане на картофи на същата земя. Прекъснала е дейността, считано от 17.04.2015 г. Последвала е повторна регистрация в ОД "Земеделие", гр. Шумен на 10.07.2017 г., със земя с площ 0, 010 ха в землището на с. Венец, със засети краставици - градински. Пререгистрирала се е на 29.12.2017 г. със земя с площ 0, 010 ха в землището на с. Венец, с намерение за засаждане на домати – градински и на 08.01.2019 г. – отново в землището на с. Венец, със същата площ и намерение за засаждане на домати - градински. Представени са и договори за наем - от 07.01.2017 г. за ползване на земеделска земя с площ 850 кв. м. в землището на с. Ясенково за стопанската 2014/2015 г.; от 04.01.2017 г. за ползване на 0, 010 дка от дворно място в с. Венец за стопанската 2016/2017 г.; от 20.12.2017 г. за ползване на 0, 010 дка от дворно място в с. Венец за стопанската 2017/2018 г. и от 01.10.2018 г. за ползване на 0, 01 дка от дворно място в с. Венец за стопанската 2018/2019 г. Оспорващата е прекъснала дейността си, считано от 20.12.2019 г. Получените от информационната система на НАП данни сочат, че за С. М. за 2019 г. -2020 г. няма данни за внесен авансов данък по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ; няма данни за подадени от декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ; няма данни за регистрирани фискални устройства. Декларации обр. 1 за лицето са подавани от "Б. -Б. Хюсню" ЕООД. Съгласно информация от Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен не са били издавани удостоверения за регистрация по чл. 12 от Закона за храните на обекти за производство и/или търговия с храни на С. М.. Същата не е била вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Шумен. Резултатите от извършената проверка са били обективирани в констативен протокол № КП – 5 – 27 – 01051016/20.12.2021 г. Въз основа на тези данни контролният орган при ТП на НОИ – Шумен е издал задължителни предписания № 3Д-1-27-01051039/20.12.2021 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на С. М. за процесните периоди. Задължителните предписания са потвърдени с решение № 2153-27-35/08.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В случая лицето не е осъществявало реално дейност като земеделски производител и не е произвеждало продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба". Липсата на упражняване на посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я дисквалифицира като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Неоснователно е възражението на оспорващата, че с постановеното решение спрямо нея е налице "непряка дискриминация", в сравнение с други самоосигуряващи се лица, за които е настъпило осигурителното събитие "майчинство". Правилно административният съд е отбелязал, че съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация "непряка дискриминация" е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено конкретно лице - сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка неоснователно е сравнението между самоосигуряващи се лица, за които е налице валидно възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от същото права и задължения и тези лица, които не са "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, каквато се явява оспорващата. Неоснователни са й доводите за изтекла давност по чл. 115 КСО във връзка с предприетите действия по заличаване на данните във връзка с осигурителния статус на жалбоподателката. Институтът на погасителната давност е приложим при вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях и е неотносим в настоящия случай по заличаване на данни. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение