Решение № 12720 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2009 г.

Решение № 12720 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5025/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Софийска област, подадена против Решение № 119 от 11.03.2009 г., постановено от Административен съд София-област, шести състав по адм. д. № 449/2008 г. в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. Според жалбоподателя съдът неправилно е определил дължимите разноски по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК разноски, тъй като адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Касаторът твърди, че съдът е следвало да приложи чл. 78 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК и моли Върховния административен съд да отмени обжалваната част от съдебното решение. Ответникът - Здравко Петров Мишев от гр. София, в качеството му на наследник на починалата Бонка Минчева Мишева, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Стоянов, който с писмено възражение и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на решението, тъй като е неоснователно възражението за прекомерност на присъдените разноски, с оглед действителните фактическа и правна сложност. Размерът, определен на основание чл. 8, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/01.01.2009 г., и във вр. § 2 не може да е по-малък от 450 лв., дори при приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а в случая е 400 лв. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното Решение № 119 от 11.03.2009 г. е отменен постановения отказ от областния управител на Софийска област по молба на Бонка Минчева Мишева с вх. № 94-Б-15/10.03.2008 г., обективиран в писмо № 94-Б-15/21.03.2008 г. и Областната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски в общ размер 415 лв., включващ: 400 лв. - внесено адвокатско възнаграждение и държавни такси 10 лв. за първоинстанционната жалба и 5 лв. - за частната жалба при обжалване на прекратително определение. Възражението на касатора е против размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Решението в обжалваната му част е правилно и оплакването за нарушение на закона при постановяването му е неоснователно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК разноските за един адвокат и държавната такса се възстановяват от бюджета на административния орган, издал отменения акт. Като предпоставка за заплащане на тези разходи законът изисква те да са действително съществени и доказани. В случая тези условия са изпълнени. Съгласно приетата тарифа по чл. 36, ал. 2 разноски за адвокат се дължат, ако по делото е участвал адвокат и възнаграждението е платено, което се доказва с договора за правна помощ от 10.12.2008 г. за водене на делото до окончателното му приключване във всички инстанции. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. в ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.) то не може да бъде по-малко от определения размер в наредбата, но конкретния размер се определя в договора. В случая има договорено и реално заплатено възнаграждение, поради което то правилно е включено като разноски по делото. Относно твърдението за прекомерност на възнаграждението, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от АПК, защото процесуалният представител на Областната администрация не е направил своевременно възражение пред първоинстанционния съд при приемане на адвокатското пълномощно с приложен към него договор за правна защита и съдействие. Освен това в случая не е налице и "прекомерност" по смисъла на горепосочения текст от ГПК, защото производството по делото е провеждано, както пред административния съд, така и пред Върховния административен съд, относно засегнати права и интереси, които не са маловажни за жалбоподателката. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. - внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № А 0896348 с приложено към него пълномощно. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение