Решение № 16921 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2019 г.

Решение № 16921 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от началника на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол), действащ чрез процесуалните си представители Апостолова и Пенелова (служители с юридическо образование), с искане за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила определение № 3938/18.03.2019 г., постановено от тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело № 2676/2019 г. В молбата са наведени доводи, че поради нарушаване на съдопроизводствените правила началникът на ДНСК е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Ответникът по искането за отмяна – "НИКМИ" АД, ЕИК 831389002, в писмено възражение, подписано от управителя Благоев, и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адвокат Будинов, изразява становище за неоснователност на искането, поради което моли то да бъде отхвърлено, като претендира и присъждане на направените разноски за настоящото производство. Другият ответник - Столична община, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Сибинова, моли искането за отмяна да бъде уважено. Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила определение като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. С определението, чиято отмяна се иска, тричленният съдебен състав е оставил в сила оспорените с частни жалби от началника на ДНСК разпореждане от 25.01.2019 г. и разпореждане № 1156/29.01.2019 г., двете постановени от председателя на второ отделение на ВАС. С разпорежданията е била оставена без разглеждане касационната жалба на началника на ДНСК с вх. № 20210/21.12.2018 г. против решение № 6513/8.11.2018 г., постановено по административно дело № 1536/2018 г. по описа на Административен съд – София град. С решението на Софийския градски административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-14-1/26.01.2018 г. за премахване на незаконен строеж, издадена от началника на ДНСК. Редовното съдебно-административно производство е изчерпано с постановеното по казуса определение, като съдебният акт на тричленния състав на ВАС е окончателен (чл. 213б, ал. 4, изр. 2 АПК). Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в този член основания. В случая липсват основанията, посочени в чл. 239, т. 5 АПК. Тази разпоредба допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Аргументите на искателя не са относими към производството, в което е постановено определение № 3938/18.03.2019 г. по административно дело № 2676/2019 г. по описа на ВАС, а касаят оставените в сила с него разпореждания на председателя на второ отделение на ВАС. Процесуалните представители на началника на ДНСК даже не твърдят наличие на визираните в чл. 239, т. 5 АПК пороци в процесното определение. Техните съображения за неправилност на оставените в сила с него разпореждания не обуславят наличието на хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК досежно оставилото ги в сила определение. Началникът на ДНСК е бил страна в редовното инстанционно производство по проверка на тази разпореждания, но по отношение на него в това производство не е било допуснато никое от гореизброените процесуални по характера си нарушения (а и не се твърди такова от искателя) и правото му на защита не е било накърнено. Наведените от поверениците му доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в разпорежданията, с които председателят на второ отделение на ВАС е оставил касационната му жалба без разглеждане, в съобщаването на тези разпореждания, както и това, кога е узнал за образуването на административно дело № 517/2019 г. по описа на ВАС, биха били релевантни само в допустимо частно производство по чл. 213б, ал. 4 АПК, но не и в тази извънинстанционна фаза на процеса. Отделно от това, за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че твърдението, че разпореждането от 8.01.2019 г., с което касационната жалба на началника на ДНСК е била оставена без движение, е изпълнено, тъй дължимата държавна такса е внесена в срок, не кореспондира със задължението на касатора да представи документ за платена такса съгласно чл. 213, т. 3 АПК в преклузивния 7-дневен срок по чл. 213б, ал. 1 АПК, при положение, че това му е изрично указано и е предупреден за последиците при неизпълнение. Обстоятелството, че дължимата държавна такса е била внесена в срок, не представлява точно и в цялост изпълнение на съдебното разпореждане, с което касационната жалба е била оставена без движение, и съответно отстраняване нередовността на жалбата, след като по делото в същия този срок не е бил представен вносния документ за плащането. Становището на искателя, че съдът е следвало да направи справка в счетоводството си служебно и да установи, че дължимата такса е заплатена, не съответства на приложимата нормативна уредба, според която отстраняване на нередовности по касационна жалба е задължение на страната, а не на съда. От друга страна, това, че от едното от разпорежданията е постановено по входящ номер на касационната жалба, а другото – по номера на образуваното по нея дело, не променя факта, че не се касае за две отделни производства. Същевременно грешката в изписването на адресата в съобщението на секретаря от второ отделение на ВАС за оставянето на касационната жалба без движение, не води до различен извод. При положение, че това съобщение е получено и заведено в ДНСК, и като се има предвид, че началникът на ДНСК е отстранил, макар и частично, визираната с него нередовност по касационната жалба, показва недвусмислено, че той се е възприел като адресат на разпореждането и е започнал изпълнението му в срок, което по някаква независеща от съда причина не е довършил своевременно. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже искателя в настоящото производство, не може да бъде кредитирана, поради което искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника "НИКМИ" АД за присъждане на сторените деловодни разноски, които са доказани в размер на 700 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното (в съдебно заседание) възражение на процесуален представител на искателя по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява основателно съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на делото, и участието на упълномощения процесуален представител само в съдебно заседание. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, този размер следва да се редуцира до сумата от 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия,