Решение № 4408 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Дряново, чрез адв. Ненов, срещу решение 1601 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 412/2024 г. по описа на Административен съд Габрово. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до немотивираност и неправилна преценка на приложимия правен режим. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед ведно със законните подледици. Ответникът Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез юрк. Асенова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът главен архитект на Община Дряново не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед ДК-11-Г-2 / 14.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК Габрово, с която на основание чл.156, ал.2 и ал.5 във връзка с чл.144, ал.1,т.5 и чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТе отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж /РС/ 52/24.09.2024 г., издадено от главния архитект на Община Дряново и одобрения към него инвестиционен проект за обект: Основен ремонт на улица от о.т.48 о.т.54 до о.т.55 по плана на с. Царева ливада, община Дряново с възложител на строежа Община Дряново. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентния орган в кръга на предоставените му правомощия по чл.156 ЗУТ за извършване на служебна проверка за законосъобразността на РС и одобрените проекти, като установеното нарушение по чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ във връзка с указателно писмо 08-00-523-3 от 18.09.2024 г., е налице. Прието е за безспорно установено по делото, че визираните в чл. 142, ал. 5, т. 8 и чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ актове по ЗООС не са приложени по административната преписката на издаденото РС, нито е налице уведомително писмо за начина, по който следва да се процедира. Едва на 25.11.2024 г., в хода на вече образуваното съдебно производство, Община Дряново е уведомила РИОСВ Велико Търново за инвестиционното предложение и на 03.12.2024 г. е получен отговор , че в случая не е необходимо да се провеждат процедури по реда на Глава втора от Наредбата за ОС, което обстоятелство обаче не може да санира порока на отменените с процесната заповед РС и одобрените проекти, чиято законосъобразност се преценява към момента на издаването им. Изложени са мотиви и за задължителния характер на процедурата по ОВОС на инвестиционните предложения по глава VІ, раздел ІІІ от ЗООС- чл. 92 ЗООС. Решението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка, довело до несъответен правен извод за законосъобразност на процесната заповед. В нарушение на служебното начало по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.146 от АПК, административният съд не се е произнесъл по съответствието на процесната заповед с правното основание на издаването й по чл.156, ал.5 ЗУТ , което изисква заповедта за отмяна на РС и одобрения проект да е мотивирана, т.е. да са изложени мотиви както от фактическа, така и от правна страна, сочещи за конкретните нарушения. Тази преценка е с преюдициално значение , тъй като неспазване изискванията за мотивираност на индивидуалния административен акт, въведени и в АПК /чл.59, ал.2, т.4 / е самостоятелно основание за отмяната му по реда на чл. 146, т. 2 АПК. Видно от съдържанието на процесната заповед ДК-11-Г-2 / 14.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК Габрово, в същата не са изложени мотиви от фактическа страна. Посочено е, че РС и одобрените проекти са в нарушение изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 8 и чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, като е пресъздадено съдържанието на тези норми, касаещо различни хипотези на издаване на административни актове по ЗООС, по ЗБР,по ЗКН или по друг специален закон. Коя от тези хипотези е приел за приложима в случая началника на РДНСК не става ясно от заповедта. В мотивите е цитирано и писмо 08-00-523-3 от 18.09.2024 г. на министъра на околната среда и водите, като е пресъздадена част от съдържанието му. Това писмо обаче има указателен характер, касае конкретен казус / запитване до министерството/ и не е част от административната преписка по смисъла на ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК за да се приеме,че съдържа мотиви за отмяната на процесното РС и одобрения проект към него. Обсъжданите от първата инстанция фактически основания, респективно доколко от тях се обуславя правно основание за възприетата незаконосъобразност на отменените строителни книжа, се извличат не от съдържанието на процесната заповед или документи от административната преписка, към които тя да препраща, а от доводите на административния орган, поддържани в съдебното производство. Домотивирането обаче на оспорената заповед в съдебното производство е недопустимо. Основателен се явява касационния довод за наличие на съществено нарушение на административната процедура /нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/, тъй като както в процесната заповед ,така и в съпътстващата издаването й документация липсват мотиви от фактическа страна, относими към конкретната проверка по чл.156 ЗУТ за законосъобразност на РС и одобрения проект.Този порок във формата е съществен, не само заради неспазеното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, но и поради пряко нарушена разпоредба от специалния закон- чл.156, ал.5 ЗУТ. Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Това изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда, както и съдебната инстанция да осъществи контрола за законосъобразност, който винаги изхожда от съдържанието на оспорения инвивидуален административен акт. Възпроизвеждането в процесната заповед на съдържанието на правни норми , без отнасяне на конкретна хипотеза към предварително обоснована от органа фактическа обстановка не покрива изискванията на чл.156, ал.5 ЗУТ и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед на горното, изводите на административния съд за законосъобразност на процесната заповед ДК-11-Г-2 / 14.10.2024 г. на началника на РДНСК Габрово се явяват неправилни. При неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.92 във вр. с чл.93 от ЗООС е прието също, че всички инвестиционни предложения подлежат на преценка по реда на Глава шеста от ЗООС и чл.2, ал.2 от Наредба за ОС, тъй като това са само предложенията, попадащи в обхвата на Приложение 1 към чл.92,т.1 и Приложение 2 към чл.93, ал.1 от ЗООС. В тази връзка е неправилен и изводът на административния съд, че главния архитект не разполага с правомощие да преценява необходимостта от предходно издадени актове по чл. 142, ал. 5, т. 8 и чл. 144, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК, надлежно заявената претенция за разноски от Община Дряново се явява основателна до предявения в приложения списък на разноските размер от 4920лв 50лв държавна такса за първа инстанция, 70 лв държавна такса за касационна инстанция и по 2400лв адв.възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Адв. възнаграждение е с включено ДДС в размер на по 400лв, поради което възражението за прекомерност, заявено от проесуалният представител на ответникя ДНСК се явява неоснователно. Възнаграждението в размер на 2000лв за всяка една от съдебните инстанции отговаря на фактическата и правна сложност на делото и не надхвърля значително нормативно уредения минимум от 1250лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение