Решение № 9067 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2016 г.

Решение № 9067 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. Т. - Г.от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Наско Станев против решение № 1524/08.07.2016 г., постановено по адм. дело № 959/2016 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-03-18/11.03.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Варна за потвърждаване на разпореждане № 5410091059/13.10.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Варна е отхвърлена жалбата на В. И. Т. - Г.против решение № 2153-03-18/11.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5410091059/13.10.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно на жалбоподателката не е зачетен осигурителен стаж за периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г. в ОСО гр. Варна. Обосновал е извода, че доказателствената сила на удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г., издадено от ОС на ОСО гр. Варна, което е представено от жалбоподателката за удостоверяване на осигурителния й стаж през посочения период, е опровергана, тъй като съгласно удостоверение изх. № 5507-25-393/15.09.2015 г., издадено от отдел "Осигурителен архив" при ТП на НОИ гр. Търговище, съдържанието му не съответства на данните в разплащателните ведомости на ОС на ОСО - гр. Варна за този период. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ относно доказването на осигурителен стаж и доход и е заключил, че данните в удостоверителните документи следва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости и след като за спорния период липсват данни за жалбоподателката в изплащателните ведомости на ОС на ОСО гр. Варна, административният орган правилно е отказал да зачете осигурителен стаж за спорния период. Наред с това съдът е посочил, че доказателствената сила на удостоверението обр. УП-30 от 03.06.1986 г. е оспорена още в административното производство, както и повторно в хода на съдебното производство, поради което доводът на жалбоподателката в обратния смисъл е неоснователен. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че със заявление вх. 2113-03-11/01.07.2015 г. В. И. Т. - Георгиева, касационен жалбоподател в настоящото производство, е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 5410091059/27.07.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ на същата е отпусната исканата пенсия, на основание чл. 68, ал. 1, 2 КСО, считано от 09.06.2015 г. в минимален размер, при зачетен осигурителен стаж от трета категория 35 години 4 месеца и 23 дни. Един от представените със заявлението за отпускане на пенсията документи е удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г., издадено от ОС на ОСО /Окръжен съвет на Организация за съдействие на отбраната/ - гр. Варна, с което е удостоверен осигурителен стаж на В. И. Т. - Г.за периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г., с продължителност 8 месеца и 8 дни, на длъжност "лектор по управление на автомобила /теория/". С писмо изх. № 2113-03-11#3/25.05.2015 г. от началника на отдел "Пенсии" до началника на сектор "Осигурителен архив" гр. Варна е поискано изготвянето на документ за осигурителен стаж обр. УП-13 за периода 01.10.1084 г. - 09.06.1985 г. от ОС на ОСО гр. Варна помесечно, с брой отработени часове; писмото е препратено по компетентност на ТП на НОИ гр. Търговище с писмо от 26.08.2015 г. В отговор на това искане от сектор "ОА" при ТП на НОИ гр. Търговище е издадено удостоверение изх. № 5507-25-393/15.09.2015 г., с което е удостоверен осигурителен стаж на В. И. Т. - Г.в ОС на ОСО гр. Варна за периода м. 06.1985 г. с продължителност 15 дни на длъжност "п-л кормилни у-я"; в удостоверението е посочено, че за периода 01.10.1984 г. - 31.05.1995 г. липсват данни за лицето. С разпореждане № 5410091059/13.10.2015 г., издадено от ръководителя на "ПО", на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена отпуснатата пенсия на В. Т. - Георгиева, като същата е определена в действителен размер, считано от 09.06.2015 г., наред с това отпуснатата пенсия е изменена на основание чл. 15а НПОС, считано от 01.07.2015 г., въз основа на осигурителен стаж след датата на придобиване на право на пенсия. Това разпореждане е обжалвано по административен ред относно отказа на органа да зачете осигурителен стаж през периода 01.10.1084 г. - 09.06.1985 г. в ОС на ОСО гр. Варна. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-03-18/11.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, което е предмет на оспорването пред административния съд. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан със зачитането на осигурителен стаж на В. Т. - Г.пред периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г., с продължителност 8 месеца и 8 дни, на длъжност "лектор по управление на автомобила /теория/" в ОС на ОСО гр. Варна. Както се посочи по-горе, за удостоверяване на този стаж от жалбоподателката е представено удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г., издадено от ОС на ОСО гр. Варна. В хода на административното производство от административния орган са предприети действия по проверка на достоверността на данните по това удостоверение, като е направено искане до сектор "Осигурителен архив" за издаване на удостоверение относно продължителността на стажа помесечно, с брой отработени часове. Това процесуално действие е в правомощията на решаващия административен орган, тъй като съгласно общото правило на чл. 35 АПК той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая; а съгласно чл. 36, ал. 1 АПК доказателствата в административното производство се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи, съгласно ал. 3 на същия член, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган, а съгласно ал. 4, административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Наред с това, събирането на информация относно точния брой отработени часове по месеци в конкретния случай е било необходимо за изчисляването на осигурителния стаж на В. Т. - Г.с оглед разпоредбите на чл. 38 НПОС и в частност на ал. 5, доколкото от съдържанието на удостоверението обр. УП-30, издадено от ОС на ОСО гр. Варна се извежда извода, че удостоверяването е за осигурителен стаж без трудово правоотношение /като лектор по посочената учебна дисциплина/. Предвид посоченото, неправилно е становището на касационната жалбоподателка, което е поддържала и пред първоинстанционния съд, че административният орган не е имал право да събира доказателства във връзка с осигурителния й стаж. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не било оспорено съдържанието на удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г. Такова е направено още в административното производство с факта на незачитане на стажа за периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения и направените изводи в тази връзка. Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ. Характерът на документа не се променя от обстоятелството, че е издаден от частноправен субект /работодател и осигурител/, тъй като на този субект държавата, по силата на нормативна разпоредба, е предоставила удостоверителна функция и това придава на удостоверяването доказателствено значение. Удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г. е издадено при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./, който предвижда в чл. 101, ал. 1, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. "а" - "в" е регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП (отм.) е регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал. 4 - когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случая е установено, че данните в удостоверението обр. УП-30 /"документ по утвърден образец" по смисъла на чл. 40, ал. 1 НПОС/ не съответстват на данните в разплащателните ведомости, поради което материалната доказателствена сила на това удостоверение е оборена. Доколкото е установено, че удостоверението не съответства на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че е съставено в нарушение на нормативните изисквания. Следователно удостоверението, с което се удостоверява осигурителен стаж и доход по правило представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти. Опровергаването на съдържанието на такъв документ е допустимо и то може да бъде успешно осъществено с надлежни писмени документи. Такъв документ в случая представлява удостоверение изх. № 5507-25-393/15.09.2015 г., издадено от ТП на НОИ гр. Търговище, в което е отразено, че в разплащателните ведомости на ОС на ОСО гр. Варна за периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г. няма данни за В. Т. - Г. Това по същество означава, че удостоверяването на осигурителния стаж на В. Т. - Г.в удостоверение обр. УП-30 № ЛС-05-1026/03.06.1986 г. не е въз основа на данните в разплащателните ведомости на предприятието. Следва в тази връзка да се отбележи, че разплащателни ведомости на ОС на ОСО са налични /тоест не са унищожени или загубени/, но в тях няма записвания за лицето. Изложеното налага извода, че удостоверението представлява неистински документ, тъй като не отразява вярно удостоверените с него факти, следователно не се ползва с формална доказателствена сила. В съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че не е доказано наличието на осигурителен стаж за периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г. в ОС на ОСО гр. Варна. За посочения период липсват записвания в разплащателните ведомости, липсват записвания в трудовата книжка на лицето, липсват и други автентични документи, които съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход и които съгласно чл. 40, ал. 5 НПОС могат да послужат за удостоверяване на стажа. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил и останалите доказателства, които са събрани по делото във връзка с установяване на осигурителния стаж през спорния период - в частност показанията на свидетелите В. Ж. Г.. и Л. Д. Л. Изводът на съда, че с тези показания не се установяват релевантни факти, тъй като са общи и не съдържат конкретни данни, е обоснован и правилен. Лицето би могло да установи трудовия стаж през спорния период по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което да поиска изменение на отпуснатата пенсия въз основа на документ за зачетения стаж. Предвид изложеното, правилно административният съд е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, с който е приет за недоказан осигурителен стаж на В. Т. - Г. през периода 01.10.1984 г. - 09.06.1985 г. като лектор в ОС на ОСО гр. Варна. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,