Решение № 3324 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2013 г.

Решение № 3324 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10146/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Сълков Гюрмезов, гр. Пловдив, ул. "Острец", № 5, ет. 1, ап. 1 срещу решение № 1208 от 29.05.2013 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 934/2013 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Гюрмезов срещу отказ, рег. № ЯЗ/06-107 от 14.03.2013 г., на началника на Шесто районно управление "Полиция", гр. Пловдив, да му издаде разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Не сочи конкретно отменително основание, но от доводите, които излага е видно, че твърди необоснованост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по придобиване на огнестрелното оръжие и сочи тяхната законосъобразност, тъй като оръжието е придобито в качеството му на бивш служител на Министерството на отбраната. Излага подробно факти, свързани с личния му живот, които счита, че обосновават правото му да притежава оръжие - достойно и отговорно служене в армията, достойно пенсиониране, неосъждане, въпреки клевети и лъжи на близки роднини във връзка с наследствен имот. Сочи, че понастоящем работи като охрана, поради което иска удължаване на срока на разрешителното за притежаване на оръжие. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и отказ, алтернативно да постанови да му бъдат възстановени разходите по закупуване и поддържане на оръжието и за подаване на заявлението за издаване на разрешение за притежаване на оръжие. Ответникът по касационната жалба - началникът на Шесто районно управление "Полиция", гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Обосновано е прието, че отказа на органа да разреши на жалбоподателя да носи, съхранява и употребява късо огнестрелно оръжие е законосъобразен предвид законовата предпоставка на чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). По делото не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения за съществуването на реална заплаха или обосновано предположение за посегателство на живота, здравето и имуществото му. Сочените от касатора факти са неотносими към условията за прилагане на разрешителния режим, а нормата на чл. 78 ЗОБВВПИ не изключва правилото на чл. 58 ЗОБВВПИ. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заявление, вх. № К/06-56 от 21.01.2013 г. Гюрмезов поискал да му бъде издадено разрешение за носене на късо огнестрелно оръжие. Към заявлението били приложени изискуемите от чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ документи. В заявлението не било посочено основание за искането. Органът извършил съответните проверки и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ издал отказ, рег. № ЯЗ/06-107 от 14.03.2013 г., който мотивирал с недоказаност на заявената причина - самоотбрана. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че в тежест на заявителя е да докаже обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ като недоказването е отрицателна материалноправна предпоставка за издаване на разрешително. Приел, че соченото от касатора основание - работата му като охрана в пощенски клон, не е нито реална, нито потенциала заплаха за неговата или на негови близки сигурност. Приел за ирелевантен факта на предходно издаване на разрешително. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за твърдяните отменителни основания спорът по делото е досежно правилността на извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Доводите на касатора се свеждат единствено до неправилно ценене на доказателствата, свързани с причината за исканото разрешително. Съдът, в съответствие с нормативната уредба, правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие, е задължително условие за разрешаване на правнорегламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него служебна дейност по охрана. Тези основания, както правилно приел съда, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. В съответствие с чл. 170, ал. 2 АПК съдът приел, че, доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелства, които доказват наличие на условията за издаване на разрешителното, е на касатора. Но той нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство доказал релевантни факти и обстоятелства, които да обосновават наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешението. Нито предходното издадено разрешение, нито предходното качество на касатора на офицер от Българската армия, нито начина на изпълнение на служебните му задължения като военнослужещ и военен пенсионер са релевантни факти за издаване на разрешително. Както обосновано приел съдът, без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, е фактът, че на касатора е било издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието, на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие. Факта, че касаторът получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на военнослужещ също не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешително. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Визираното в чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата - служители на Министерството на отбраната, представят за издаване на разрешение. Нормата не означава, че тогава, когато на военнослужещ веднъж е издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели автоматично следва да му бъде удължаван срока на разрешителното. Що се отнася до алтернативното искане на касатора - да му бъдат възстановени разходите за закупуване на огнестрелното оръжие и тези за неговото поддържане и подаване на искането за издаване на разрешително, то това искане не може да бъде предмет на настоящото съдебно производство. Настоящото съдебно производство има за предмет правилността на обжалваното съдебно решение, а първоинстанционното дело има за предмет проверка на законосъобразността на оспорения отказ. Само за пълнота на изложението следва да се посочи по отношение на искането за възстановяване на разходите на касатора, че първо, никой не е задължил касатора да прави разходи за придобиване на оръжие, за да се търси тяхното възстановяване. Преценката да се иска издаване на разрешително за придобиване на оръжието е била лично на касатора. И второ, съгласно чл. 213а, ал. 3 ЗОБВВПИ собственикът на оръжие, на когото е отказано издаването на разрешение, може да прехвърли собствеността на оръжията и боеприпасите на лица, които имат съответното разрешение, в срок до една година от изземването. Това прехвърляне може да бъде и възмездно. Разходите за подаване на заявлението касаторът направил не по силата на законово задължение, а на собствената си преценка за необходимостта от издаване на разрешително, поради което органът няма задължение за тяхното възстановяване. Видно от изложеното релевираните от касатора доводи за твърдяната неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. В хода на съдебното производство не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд