Решение № 1811 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5005/2023 г.

ВАСШесто отделение15.02.2024 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 285 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 584/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград.

ОСЪЖДА Елпро-ЕС ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, м. Мацкова градина 1, представлявано от Е. Кременлиев, да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите Благоевград разноски за касационната инстанция в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА/п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Елпро-ЕС ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, м. Мацкова градина 1, представлявано от Е. Кременлиев, против Решение 285 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело 584/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) Благоевград, чрез главен юрисконсулт Б. Топчиев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на двеста лева. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Благоевград е Решение БД-14-П/2022 г. от 26.04.2022 г. на директора на РИОСВ Благоевград, с което, на основание глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), във връзка с чл. 2а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 4а, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда (НУРИОВОС), във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 23, чл. 156а, ал. 1, букви б и в и чл. 119а, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 116, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), е прекратена започналата процедура по реда на глава шеста от ЗООС, в т.ч. съвместната процедура по чл. 31 от ЗБР, за инвестиционно предложение: Изграждане на ферма за отглеждане на риба в Поземлен имот 000447 в м. Андъко, землище на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, с възложител Елпро-ЕС ООД. По делото е установено, че с Уведомление, вх. 4047 от 06.12.2021 г. от страна на Елпро-ЕС ООД е внесено инвестиционното предложение (ИП) Изграждане на ферма за отглеждане на риба в Поземлен имот 000447 в м. Андъко, землище на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград. Инвестиционното предложение е подложено на преценяване по приложимата процедура по глава шеста от ЗООС, във връзка с чл. 31 от ЗБР и поднормативната уредба към тях, като на основание чл. 4а, ал. 1 от НУРИОВОС, с Писмо, изх. 4047

1

от 08.12.2021 г., уведомлението и приложенията към него са изпратени на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) Благоевград за издаване на становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ относно допустимостта на ИП спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводненията. След разглеждане на представената информация, с Писмо, изх. П-01-402

1

от 16.12. 2021 г., директорът на БДЗБР е информирал, че за издаване на исканото становище е необходимо представяне на допълнителна информация, изискана от възложителя с Писмо, изх. 4047

3

от 16.12.2021 г., като същата е представена с вх. 4047

4

от 07.01.2022 г. и изпратена за произнасяне на БДЗБР с Писмо, изх. 4047

5

от 07.01.2022 г. След разглеждане на представената информация, с Писмо, изх. П-01-402

3

от 15.04. 2022 г., директорът на БДЗБР е изразил становище, че така заявеното ИП е недопустимо с Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) на ЗБР (2016-2021) и спрямо разпоредбите на ЗВ, като е изложил подробни мотиви. Прието е, че реализирането на ИП ще окаже негативно влияние върху хидроморфологичния режим на водното тяло, поставяйки го в риск от влошаване и непостигане на добър екологичен потенциал, което е в противоречие със заложените цели на ПУРБ на ЗБР (2016-2021), както и с разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗВ, според която всички води и водни обекти се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети, а така също и на чл. 156а, ал. 1, т. 1, букви б и в от ЗВ, според която целите за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на водите се определят, при повърхностните води, за опазване, подобряване и възстановяване на всички повърхностни водни тела за постигане добро състояние на водите, както и опазване и подобряване качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела, и постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние. Въз основа на писмото на директора на БДЗБР от 15.04.2022 г., директорът на РИОСВ Благоевград е постановил оспорения административен акт, като е приел, че ИП е недопустимо спрямо ЗВ и подзаконовата нормативна уредба, подробно цитирана в акта, като на основание чл. 2а, ал. 1 от НУРИОВОС, е прекратил и съответната съвместна процедура по чл. 31 от ЗБР. При съдебното оспорване на административния акт е допусната съдебно-екологична експертиза, като заключението на вещото лице е оспорено от ответника. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт, като съдът се е позовал на съдебната практика на Върховния административен съд. Съгласно чл.4а от НУРИОВОС, директорът на РИОСВ изпраща уведомление до директора на БДЗБР за становище относно допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите, определени в утвърдени планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения като несъмнено, в случая, инвестиционното предложение е свързано с ползване на река Църна, десен приток на река Черешница. С Писмо, изх. П-01-402

3

от 15.04. 2022 г. от директора на БДЗБР до директора на РИОСВ Благоевгради относно инвестиционно предложение Изграждане на ферма за отглеждане на риба в Поземлен имот 000447 в м. Андъко, землище на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, с възложител Елпро-ЕС ООД, е отговорил, че във връзка с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от НУРИОВОС и на основание чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ го уведомява, че същото е недопустимо с ПУРБ на ЗБР (2016-2021 г.) и ЗВ като е посочил обстоятелства и мотиви за това. Съображенията на директора на БДЗБР за недопустимост не са оборени и от назначената и приета от съда съдебно-екологична експертиза. При изслушването на вещото лице става ясно, че то не се е запознало подробно с мерките в ПУРБ 2016-2021 г., засягащи забраните и ограниченията за дейностите, предвидени с ИП, въз основа на които е изразено становище на компетентния орган, поради което не са били обсъдени от него. Вещото лице не се е запознало с разпоредбата на § 1, т. 75 от ДР на ЗООС, не са засегнати в цялост, пълнота и дълбочина в експертизата му и всички изложени от БДЗБР съображения за недопустимост на провежданото производство. Правилно съдът е посочил липсата на конкретни фактически изводи (включително с количествени данни и оценки), които да опровергават посоченото в становището на БДЗБР. Вещото лице е базирало заключението си на издаденото предходно разрешително за водовземане от река Кашинска, което обаче е с друг цел - производство на електрическа енергия, посредством МВЕЦ Ярчова скала, което очевидно не е за процесното ИП - предвидено водовземане от 315 360 м3/г., необходимо за отглеждане на риба. Видно от становището на БДЗБР, именно това водовземане с цел отглеждане на риба, ще окаже натиск върху повърхностния воден обект- река Цьрна, част от повърхностно водно тяло река Пиринска Бистрица (след вливане на река Черешничка) с притока си река Калиманска, до вливане в река Струма с код BG4ST200R076. Обосновано, и в съответствие с чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, съдът не е кредитирал заключението на експертизата. В него само формално са посочени мерките, засягащи водното тяло, които са включени или не в ПУРБ, засягащ водното тяло, но липсват научно обосновани изводи и прогнози относно очаквания ефект от реализиране на ИП върху водното тяло и цялостното екологично равновесие на засегнатия район. От доказателствата по делото е видно, че ИП попада в границите на зони за защита на водите по смисъла на чл. 119а, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а именно - ПВТ Пукнатинни води в Пирински блок, с код на зоната за защита на водите, предназначена за питейно-битово водоснабдяване BG4DGW1 PZC2PG01 9, като така засяга повърхностни води, представляващи територия на водосбора, над подземното водно тяло. По този начин ИП ще засегне посочения по-горе воден участък от река Църна, част от повърхностно водно тяло река Пиринска Бистрица, който е оценен като силно модифициран и идентифициран като подложен на значим натиск (над 30 %) от осушени участъци, съгласно Раздел II - Приложение 2.2.3.в. Натиск от осушени участъци в ЗБР. Влиянието на натиска от предвиденото водовземане е разгледан от административния орган по отношение на всичките му проявления (водовземане, осушени участъци и миграционни бариери), включително с отчитане на кумулативният ефект в участъците и реките с концентрация на МВЕЦ. Следва да се отбележи, че директорът на РИОСВ действа при условията на обвързана компетентност, на основание чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС, която го задължава при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган, какъвто е басейновата дирекция, да прекрати провежданата процедура по ОВОС. Извън правомощията на административния орган е да продължи процедурата при наличие на такова становище за недопустимост. В чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ е посочено, че директорът на басейновата дирекция издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по глава шеста от ЗООС и/или по чл. 31 от ЗБР за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения със съдържание, определено в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13, като становищата се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции. В случая заключението (становището) на директора на БДЗБР е, че инвестиционното предложение е недопустимо с оглед ПУРБ на ЗБР и постигане на целите на околната среда. То е послужило като основание за издаване на оспореното решение на директора на РИОСВ Благоевград. При отрицателно становище той следва да прекрати процедурата по ОВОС на съответния етап. В този смисъл, правилна е констатацията на административния орган за недопустимост на инвестиционното предложение с оглед ПУРБ на ЗБР и постигане целите на околната среда и разпоредбите на Закона за водите, което се явява достатъчно основание по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС за прекратяване на процедурата по Глава шеста, Раздел трети от ЗООС. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение 9093 от 11.07.2017 г. по адм. дело 2268/2017 г., Решение 11870 от 05.10.2018 г. по адм. дело 4127/2018 г., Решение 7918 от 29.06.2015 г. по адм. дело 15841/2014 г.и др. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. Касаторът Елпро-ЕС ООД следва да заплати на РИОСВ Благоевград разноски за юрисконсулт за представителство пред Върховния административен съд в размер на 200 лева.