Решение № 7437 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и индустрията, чрез процесуалния му представител гл. юрк. М. Стефанова, против решение 3102 от 10.05.2023 г. по адм. дело 11446/2022 г. на Административен съд София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че липсата на посочен ранг на държавния служител в заповедта е основание за незаконосъобразност на същата. Отричат се констатациите в решението за неяснота на мотивите на органа за уволнението на държавния служител, като се навеждат съображения, че относимите факти се установяват от събраните по делото доказателства, които съдът е отказал да обсъди. Посочва се, че към датата, когато е възстановен на работа ответникът Т., заместваният титуляр вече е изпълнявал друга длъжност, т.е. че е липсвал титуляр, който да бъде заместван, поради което е издадена оспорената заповед. Поддържа се тезата, че преместването на друга длъжност на замествания титуляр се счита за завръщане по см. на чл.103, ал.1, т.7 от ЗДСл, в който смисъл е цитирана съдебна практика. Възразява се срещу допустимостта на извършената от съда проверка на заповедта за преназначаване на замествания титуляр. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. По делото е подадена и частна жалба от министъра на икономиката и индустрията срещу определение 5211 от 16.06.2023г. по адм. дело 11446/2022 г. на Административен съд София град, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските, като са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Т.. Сочи се неправилност на съдебния акт с искане да бъде отменен. В съдебно заседание и с представени писмени бележки, касаторът чрез юрк. Стефанова, поддържа доводите и исканията, изложени в касационната и в частната жалба. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът Й. Е. Т., чрез процесуалния си представител адв. М. Кривачка, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно.Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА. Ответникът Й. Е. Т., чрез пълномощника си адв. Ю. Йончовска, представя писмен отговор за оспорване на частната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Й. Е. Т. против Заповед ЧР-П-101/28.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал.1, т.7 от ЗДСл., считано от 29.11.2022г. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед ЧР-И-01/07.01.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, Й. Т. е назначен на длъжност директор на дирекция Външноикономическа политика на осн. чл.15 от ЗДСл за заместване на Д. С. Н., а със заповед ЧР-И-16/01.03.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, на осн. чл.87а, вр. с чл.15 от ЗДСл, вр. с § 14, ал.1 и § 15 от ПЗР на Постановление 20 на Министерски съвет, същият е преназначен на длъжността директор в дирекция Външноикономическа политика , специализирана администрация, за заместване на Д. С. Н.. Със Заповед ЧР-П-33/16.05.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията е прекратено служебното правоотношение с Т. на основание чл.107а от ЗДСл., като заповедта е отменена с решение 6102/24.10.2022 г. по адм. дело 5037/2022 г. описа на АССГ, влязло в сила на 16.11.2022 г. С уведомление до органа по назначаването от 24.11.2022 г., Т. прави искане да бъде възстановен на предишната си длъжност, във връзка с което е издадена Заповед РД-16-1442/25.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, за допускането му до заеманата преди уволнението длъжност директор на дирекция Вътрешноикономическа политика , считано от 28.11.2022 г., при условията на чл.15 от ЗДСл, а именно по срочно служебно правоотношение, възникнало по заместване на отсъстващ служител. Заповедта е връчена на служителя на 28.11.2022 г. и на същата дата е издадена процесната Заповед ЧР-П-101/28.11.2022 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на осн. чл.103, ал.1, т.7 от ЗДСЛ. Не е спорно, а и от документите по преписката е видно, че титуляря на длъжността Д. С. Н. е ползвала разрешен неплатен отпуск от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., но въз основа на молба от 18.10.2022 г. с отбелязан подател Н., съдържаща искане за изменение на служебното правоотношение поради продължително заболяване, органът е прекратил разрешения отпуск за датата 24.10.2022г. и е издал Заповед ЧР-И-822/24.10.2022 г. за преназначаването й от длъжност директор в дирекция Външноикономическа политика на длъжност началник на отдел в отдел СТО и други международни икономически организации , считано от 24.10.2022 г., след което отново е разрешено ползването на неплатен отпуск. От заключение на вещо лице по графологическа експертиза се установява, че молбата за преназначаване не е подписана от Н., а по делото органът представя пълномощно от 17.10.2019г., с което последната предоставя права на сестра си, вкл. да подписва всякакви документи и книжа, пред всички органи и инстанции, да извършва всички необходими правни и фактически действия от нейно име и за нейна сметка. По делото е представено поименно разписание на длъжностите на Министерство на икономиката и индустрията, в сила от 16.11.2022 г., от което е видно, че длъжността директор на дирекция Външноикономическа политика е вакантна, а функциите на длъжността се изпълняват от служител, назначен по съвместителство, като на 15.11.2022г. е обявена конкурсна процедура за заемане на длъжността. При горните доказателства, с обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед по съображения за незаконосъобразност. Прието е, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с приложимия материален закон и с целта на закона. Сочи се, че заповедта не съдържа основен реквизит по чл.108 от ЗДСл, а именно придобитият ранг на държавна служба, което е счетено като основание за нейната незаконосъобразност. Съдът е констатирал неяснота на мотивите за издаване на оспорения административен акт, в които органът е посочил, че Т. е заемал длъжността по заместване на отсъстващ служител, но като е отчел липсата на титуляр, който да бъде заместван към датата когато е допуснат на длъжността въз основа на съдебното решение за отмяна на предходното му уволнение, поради изменение на служебното правоотношение на замествания служител, е прекратил служебното правоотношение с Т. на основание чл.103, ал.1, т.7 ЗДСл по причини завръщане на замествания държавен служител . Извън горното, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл.103, ал.1, т.7 от ЗДСл, тъй като по делото не са представени годни доказателства за завръщане на замествания служител, а за последния е установено, че е преназначен на друга длъжност въз основа на молба, която не е подписал и по заповед, която не му е връчена, с които обстоятелства е обоснован извод, че преназначаването е извършено само с цел да не се допусне Т. да заеме длъжността, което пък е квалифицирано като нарушение при упражняване на оперативната самостоятелност на органа, т.е. като превратно упражняване на власт. По горните съображения, обжалваната заповед е приета за незаконосъобразна и е отменена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства като са обсъдени и наведените от страните доводите и възражения. Обратно на соченото от жалбоподателя, съдът е формирал собствени фактически и правни изводи, които се подкрепят от доказателствените средства по делото, в резултат на което е постановил обоснован съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на обжалваното решение по чл.209, т.3 от АПК. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не съдържа ясни мотиви за прекратяване на служебното правоотношение с ответника Т.. Налице е противоречие между посочените от органа причини за уволнението поради завръщане на замествания държавен служител, което съответства на правното основание по ч.103, ал.1, т.7 от ЗДСл, от една страна, и от друга страна, изложените факти в обстоятелствената част на заповедта за това, че липсва титуляр, който да бъде заместван. От анализа на съдържанието на акта не става ясно всъщност дали има титуляр на процесната длъжност и кой е той или длъжността е вакантна, в който случай завръщането на кой служител е послужило като фактическо основание за прекратяване на служебното правоотношение с Т.. Констатираното от административния съд противоречие в мотивите на обжалвания административен акт правилно е квалифицирано като съществено нарушение на формата и на процесуалните правила, в резултат на което служителят е ограничен да реализира надлежно правото си на защита, а съдът да упражни контрол за материалноправна законосъобразност на акта. Неоснователно касаторът препраща към документите по административната приписка, с които счита, че се внася яснота относно фактическите обстоятелства, мотивирали уволнението на служителя. Действително, съдебната практика допуска мотивите на акта да се съдържат в документи, предхождащи или последващи неговото издаване, но настоящият случай не е такъв. Безспорно е, че органът е изложил мотиви при издаването на заповедта, но същите са вътрешно противоречиви, което съставлява съществен порок на акта и е достатъчно основание за неговата отмяна. Във връзка с възраженията в жалбата, следва да се посочи, че отсъствието на данни в заповедта за притежавания ранг от уволнения служител не я опорочава до степен на незаконосъобразност, а обратните изводи в оспореното решение в тази част са неправилни. Наред с горните основания за отмяна на процесната заповед, съдът е изложил аргументи и относно противоречието на същата с материалния закон и с целта на закона, които настоящият касационен състав възприема изцяло. Правилен е изводът в оспореното решение за това, че не са налице предпоставките на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като по делото не са представени годни доказателства за завръщане на замествания служител. Безспорните факти за това, че последният е преназначен на друга длъжност въз основа на молба, която не е подписал; по заповед, която е издадена в единствения ден, в който е прекъснат продължителният му отпуск и която заповед не му е връчена, преценени в съвкупност, обосноват извода, че преназначаването е извършено само с цел да не се допусне Т. да заеме длъжността, което правилно съдът е квалифицирал като нарушение при упражняване на оперативната самостоятелност на органа, т.е. като превратно упражняване на власт, противоречащо на принципите за законност и съразмерност по чл. 4 и чл. 6 АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното са доказателствата, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение с ответника Т., на същата длъжност е назначено друго лице, макар и по съвместителство. Този факт неправилно е обсъждан от касатора в подкрепа на поддържаната теза за законосъобразност на уволнението поради липса на титуляр, който да бъде заместван. Изложените основания за незаконосъобразност на процесната заповед изключват необходимостта от преценка на доводите в жалбата, според които преместването на друга длъжност на замествания титуляр се счита за завръщане по см. на чл.103, ал.1, т.7 от ЗДСл, в който смисъл е цитираната съдебна практика. От друга страна, извършената от административния съд проверка на заповедта за преназначаване на замествания титуляр, неоснователно е приета от касатора като форма на косвен съдебен контрол за законосъобразност. Извън установителния диспозитив по чл.194 ГПК, който съдът е постановил неправилно, от мотивите на решението е видно, че от обстоятелствата във връзка с процедурата по издаване и връчване на тази заповед, в която титуляря е действал чрез пълномощник, макар, че се касае за лични волеизявления, са изведени аргументи в подкрепа на крайния извод за несъответствие на акта за уволнение с материалния закон и с целта на закона. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция счита, че оспореното решението за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, не е засегнато от пороците по чл.209, т.3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в полза на пълномощника на ответника по касация, който му оказва безплатна адвокатска помощ на осн. чл.38, ал.2 ЗА до приключване на делото пред всички инстанции, видно от представеното пред административния съд пълномощно, съдът присъжда разноски в минималния размер от 1000,00лв. по чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частната касационна жалба: Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Министърът на икономиката и индустрията оспорва определение 5211 от 16.06.2023г. по адм. дело 11446/2022 г. на Административен съд София град, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските. Видно е, че съдът е присъдил в полза на Т. разноски в общ размер от 1820,00лв., които включват 1300,00лв. - адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. Йончовска, 500,00лв. възнаграждение за вещо лице, 10,00лв. държавна такса и 10,00лв. такса за съдебно удостоверение. Обжалваното определение е постановено в производство по чл.248 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, което е акцесорно и преценката за дължимостта на разноските е в зависимост от резултата в главното производство. В случая, жалбата срещу заповедта на министъра е уважена и разноските следва да се възложат на ответника по правилото на чл.143, ал.1 от АПК. Претендираните разноски са доказани с представените по делото документи, с оглед на което правилно съдът ги е присъдил изцяло. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на второ отделение,