Решение № 12613 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 496/2016 г.

Решение № 12613 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 496/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - П., чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2431 от 2.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1301 по описа за 2015 г. на Административен съд - П. (АС - П.). С него ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на Т. Д. П. сума в размер на 500,00 лв., представляващо обезщетение за причинените му имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № 58 от 11.11.2014 г. по анд № 150 по описа на Районен съд - П.. Наред с това, ОД на МВР - П. е осъдена да заплати на Петров сума в размер на 810,00 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Поддържа се становище, че наказателното постановление не е типичен административен акт и не се обхваща от актовете, визирани в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Излагат се съображения, че направените от Петров разходи, представляващи заплатени разноски по обжалване на наказателното постановление не могат да бъдат квалифицирани като вреди от незаконосъобразен административен акт, не са негова непосредствена последица и нямат характер на вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид липсата на предпоставките за реализиране отговорността на ОД на МВР - П. по ЗОДОВ се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на въпроса по същество, като предявеният от Петров иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - Т. Д. П., чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - П. е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР - П., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 500,00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на нахд № 150/2015 г. по описа на Районен съд - П.. Претендирани са и разноските по воденето на делото пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че по силата на Наказателно постановление (НП) № 14-1006-002495 от 24.10.2014 г., издадено от началник на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., на Петров е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 лв. Това НП той обжалвал пред Районен съд - П.. По жалбата му било образувано нахд № 150/2015 г. по описа на този съд. За защитата си по делото Петров е ангажирал адвокат Л. Д., с която сключил Договор за правна защита и съдействие № 58 от 11.11.2014 г. Въз основа на този договор Петров заплатил на адвоката сума в размер на 500,00 лв., което било отразено в него. Съдът приел за безспорно, че Петров действително е бил защитаван по адв. Димитрова, предвид това, че по нахд № 150/2015 г. е приложена молба с вх. № 3941/9.03.2015 г., с която е изразено становище по хода на делото, по доказателствата и по съществото на правния спор. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на 29.04.2015 г. НП било отменено като незаконосъобразно. Съдът е приел искът за допустим, а по подробно изложени в решението мотиви е направил извод, че същият е доказан по основание и размер, и като такъв го е уважил. Не е възприел аргументите на ответника, че в случая отмененото НП не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и вредите, причинени от него, нямат характер на такива по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения, че НП е акт, издаден от административен орган и представлява властнически такъв на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя, според състава на АС - П., правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Позовал се и на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. С. е приел, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. За последното е изложил подробни съображения. Аргументирано е оставил без уважение възражението на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е присъдил на ищеца сторените в производството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Петров иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Петров сума в размер на 500,00 лв. на адв. Димитрова. Видно е от Договор за правна защита и съдействие от 11.11.2014 г., представен още в хода на съдебното производство пред Районен съд - П., образувано по предявената от Петров, чрез адв. Димитрова жалба срещу НП № 14-1006-002495 от 24.10.2014 г., че сумата е заплатена в брой при подписването на договора. Наред с това, установява се че адв. Димитрова действително е осъществил процесуално представителство и защита като е предявила от името на доверителя си жалбата срещу НП и е представила писмена молба с характер на писмени бележки по съществото на спора. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 500,00 лв. на процесуалния представител на Петров - адв. Димитрова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд - П., правилно и обосновано съставът на АС - П. е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 500,00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане, на ответника по касация се следва присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Те се претендират в размер на 1500,00 лв., платени на адв. Димитрова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 8.01.2016 г. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от Петров адвокатско възнаграждение е основателно. На ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 300,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в останалата му част искането за сумата над 300,00 лв. следва да се остави без уважение до претендирания размер от 1500,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение