Решение № 2355 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2010 г.

Решение № 2355 от 16.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Петър Стефанов Сигалов, Анастасия Тодорова Иванова и Ружка Тодорова Ганчева против решение от 20.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1747 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд,, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-24-106 от 25.06.2004 г. на зам.-министъра на икономиката в частта с която им е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ чрез компенсаторни записи за следните предприятия: "Труд" АД гр. Русе, Машинна фабрика "Мюлхаупт"АД-гр. Русе, "Св. Георги" АД гр. Трявна, "Тракия" АД гр. Стара Загора, Комерциум" АД, Книжно-мукавено производство-Княжево" АД и " Вулкан"АД, както и за издателство "Мир" относно косвеното участие на общия наследодател чрез участието в "Българска търговска банка "АД, "Финансия" АД и "Първо българско застрахователно дружество "България" АД. Решението е допълнено и поправено на основание чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ и чл. 193 ГПК /отм/ с решение № от 23.07.2009 г. по същото дело. Подадена е друга касационна жалба от същите касационни жалбоподатели, за която след уточнение, става ясно, че се отнася за посоченото решение в обжалваната част и не въвежда друг предмет на касационно обжалване. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закони необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Не се представят доказателства във връзка с наведените касационни основания. Ответникът по касационната жалба заместник министър на икономиката не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството е било образувано по жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-24-106 от 25.06.2004 г. на зам. министъра на икономиката, в частта, с която им е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ по заявление № 94-В-335 от 26.11.1998 г. С решението си съдът е отменил частично обжалвания административен акт, като е признал правото на обезщетение за жалбоподателите, като наследници на Тодор Парашкевов Станкулов чрез компенсаторни записи за притежаваните от наследодателя акции в издателство "Мир" АД косвено, чрез участието му в "Българска търговска банка" АД . Съдът е приел, че е доказано участието му чрез акции в "Българска търговска банка" АД, която от своя страна е била акционер в "Издателство "Мир" АД, поради което косвено наследодателят е имал и права в последното предприятие. С решението в обжалваната част, Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на касационните жалбоподатели против заповед № РД-24-106 от 25.06.2004 г. на зам.-министъра на икономиката, в частта, с която им е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ чрез компенсаторни записи за следните предприятия: "Труд" АД гр. Русе, Машинна фабрика "Мюлхаупт"АД-гр. Русе, "Св. Георги" АД гр. Трявна, "Тракия" АД гр. Стара Загора, Комерциум" АД, Книжно-мукавено производство-Княжево" АД и " Вулкан"АД, както и за издателство "Мир" относно косвеното участие на общия наследодател - Тодор Парашкевов Станкулов чрез участието в "Българска търговска банка "АД, "Финансия" АД и "Първо българско застрахователно дружество "България" АД. Съдът е приел, че обжалваната заповед на заместник-министъра на икономиката в тази част е законосъобразна по изложените в нея мотиви. Посочил е, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателите, са представили доказателства за факта на одържавяване /национализация/ на посочените предприятия. Не са представени нарочни баланси на предприятията, съставени по реда на глава II от Правилника за приложение на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, проектите на същите, съдържащите се в преписката не са одобрени от органите по чл. 65 от същия правилник. Решението е правилно, същото е съобразено изцяло с приложимия материален закон - ЗОСОИ. Липсата на заверен по надлежния ред нарочен баланс на посочените предприятия и актуален към момента на одържавяване списък на акционерите, с изключения на предприятията "Труд" АД гр. Русе и "Свети Георги" АД гр. Трявна, не предоставя възможност да де се прецени дали "Българска търговска банка" АД е била притежател на акции в предприятията, посочени в заявлението за обезщетяване. Въпреки че списък на акционерите на последните две предприятия е представен по делото, същият не е надлежно заверен по реда на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 114/1897 г., отм., ДВ, бр. 78/1951 г./ към дата непосредствено преди одържавяване, за да се проследи собствеността между кои от акционерите е разпределена. Не следва да се приема за основателно възражението в касационната жалба, че не е необходимо доказване на факта на национализация на процесните предприятия, тъй като в Държавен вестник е публикуван списък на същите. Изискване на закона в чл. 3, ал. 7 размерът на претендираното обезщетение да бъде изчислено въз основа на активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, заверен по реда на глава II от ППЗНЧИМП. Нарочният баланс е необходим, тъй като претенцията на жалбоподателите касае обезщетение за притежавани акции в акционерни дружества, т. е. за част от основания капитал на същите, единственото доказателства за размера на който е балансът. При тази фактическа установеност, съдът е направил правилни изводи относно недоказаността на претенцията за обезщетяване Настоящата инстанция споделя изводите за материална законосъобразност на заповед № РД-24-106 от 25.06.2004 г. на зам.-министъра на икономиката, в частта, с която е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ чрез компенсаторни записи - извод, до който правилно и обосновано е достигнал Софийски градски съд. решението му следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение