Решение № 16006 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2009 г.

Решение № 16006 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2009 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Гергана Великова, в качеството й на процесуален представител на Захар Петрович Банов, управител на "Булгартранс" ООД срещу Решение № 815 от 15.05.2009 г. по адм. дело № 1636 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 2700840 от 5.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Шумен, потвърден с Решение № 182 от 9.08.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на данък върху добавената стойност за данъчен период 11.07.2007 г. - 31.10.2007 г. По административен ред е обжалван в частта му относно непризнат данъчен кредит в размер на 1 682.01 лв. за данъчен период м. 07.2007 г. и относно определена лихва в размер на 3 287.61 лв. за данъчен период в. 09.2007 г., на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 89 от ЗДДС. По съдебен ред е обжалван РА в тази му част относно начислената лихва за забава. В хода на ревизионното производство е констатирано, че дружеството е сключило 4 броя договори за продажба на МПС с чуждестранни лица, а именно два договора № 16 от 16.07.2007 г. и № 17 от 23.07.2007 г. "Vitla gaz", от "Молдова, един договор № 07/24 от 23.07.2007 г. с "Vitla petrol", от "Молдова и от 15.07.2007 г. "Deventrop plus" от "Панама. В клаузите на същите е уговорено, продавачът да предоставя вещите само след 100 % предварително плащане от купувача, като продавачът отпуска вещите на купувача в последващите 365 календарни дни. Констатирано е също, че през м. 07.2007 г. ревизираното дружество е получило тези авансови плащания в общ размер на 2 219 804.46 лв., преди да са доставени автомобилите предмет на договорите. В хода на административното производство са представени договори за финансова помощ под № 15/11-2007 от 19.11.2007 г. с "Vitla gaz", от "Молдова и анекс от 3.12.2007 г. към него; под № 19/11-2007 от 19.11.2007 г. с "Vitla petrol", от "Молдова и анекс от 3.12.2007 г. и от 3.09.2007 г. с "Deventrop plus" от "Панама и анекс от 3.12.2009 г. Съгласно клауза от анексите към договорите за финансова помощ от момента на сключването на анексите се прекратяват договорите за продажба от 16.07.2007 г. 1 от 23.07.2007 г. и от 15.07.2007 г. На основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС ревизиращият орган е приел, че данъкът е изискуем при получаване на плащанията. Позовал се е на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 39 от ППЗДДС, според която разпоредба ако доставчикът не се снабди с документи по чл. 21 - чл. 38 от ц. закон до изтичане на календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, включително при предварително плащане по доставка, се счита, че доставката е облагаема със става 20 %. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като това следва да стане в 5-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставка е станал изискуем. Установено е, че до края на м. 08.2007 г. ревизираното лице не се е снабдило с документите, във връзка с прилагането на глава Трета от ЗДДС "Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка", както и че не е издало в посочения законов срок протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и не е начислило данък за авансовите плащания. След начисляване на същия в размер на 404 856.81 лв. върху авансовите плащания от м. 07.2007 г., декларираният данък по СД за внасяне за данъчен период м. 09.2007 г. в размер на 3 502.50 лв. се коригира и става 408 359.31 лв. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 89 от ЗДДС е начислена лихва за забава в размер на 3 287.61 лв. върху сумата 89 163.53 лв., представляваща разлика между променения резултат за данъчен период м. 09.2007 г. в размер на 408 359.31 лв. и установения остатък за възстановяване по започнала процедура по възстановяване от м. 07.2007 г. в размер на 319 195.78 лв. Тази фактическа обстановка по спора е изложена в мотивите на съдебния акт, като по делото не е имало спор за нея. Спорните моменти се свеждат до това дали е налице данъчно събитие при авансово плащане, съответно и задължение за начисляване на ДДС, осъществено при и по повод развалени договори за продажба с обратна сила, респ. дали е дължима лихва върху него. В мотивите на съдебното решение са изложени и правни съображения за законосъобразност на обжалвания РА, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, когато се извърши плащане по доставка преди да е възникнало данъчното събитие, данъкът става изискуем при получаване на плащането с изключение на получено плащане във връзка с ВОД. В случая процесните доставки нямат този характер, като не се спори, че те са били доставки, облагаеми със ставка нула, понеже се отнасят до стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността. Не се спори също, че получените през м. 07.2007 г. плащания са по договори, по които данъчното събитие не е настъпило в месеца на плащането, нито в месеца следващ календарния месец, в който е получен аванса или когато е станал изискуем данъка за него. С това се дава отговор на касационното възражение, че няма настъпило данъчно събитие, но е налице изискуемост на ДДС с оглед фактически установеното по спора. Понеже доставките не са документирани, съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗДДС и чл. 39 от ППЗДДС, по отношение на ревизираното лице доставката става облагаема, със ставка 20 %, и за него възниква задължение да начисли ДДС, като издаде протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и го включи в дневника за продажбите и в справката-декларация. Безспорно е, че данъкът е станал изискуем към м. 07.2007 г., а протоколът е следвало да бъде издаден през м. 09.2007 г. и включен в дневника за продажби и в справката-декларация. Така начисленият ДДС по доставките за м. 09.2007 г. е в размер на 408 359.31 лв., като след корекцията и приспадане на данъка за внасяне за данъчен период м. 08.2007 г., дружеството следва да внесе получения резултат от 89 163.53 лв. най-късно до 14.10.2007 г. Поради невнасяната на тази сума в срок, върху нея е начислена лихва до датата 14.01.2008 г., в която дружеството би следвало да декларира данък за възстановяване във връзка с прекратяване на договорите за доставка и оформянето на получените суми като заемни средства, настъпило през м. 12.2007 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение