Решение № 4592 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9722/2012 г.

Решение № 4592 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9722/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Евробилдинг - 1" ЕООД в несъстоятелност - гр. Пазарджик чрез синдика Стела Жекова против решение № 1250/30.05.2012 г., постановено по адм. дело № 2987/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161101416/15.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 893/20.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано признаване за възстановяване на ДДС в размер на 303 463,72 лв. за данъчен период на месец декември 2010 г. Релевират се всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - нарушение при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че на практика съдът е узаконил придобиването по давност на средства - ДДС от фиска, тъй като вече не съществува сделка, по която в минало време ДДС е внесен. Иска отмяна на обжалваното решение или да се върне делото за ново разглеждане на друг съдебен състав със задължителни указания за разглеждане на делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с оглед промененото наименование, считано от 01.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г. чрез процесуалния си представител юриск. Василева я оспорва, тъй като не са налице твърдените касационни нарушения и съдебното решение е правилно. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като няма данни купувачите на недвижимите имоти да са предявили иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с искане за евикция. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Евробилдинг-1" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с ревизионния акт не е признато възстановяване на ДДС в размер на 303 463,72 лв., тъй като процесните сделки по продажби на недвижими имоти от жилищен комплекс "Солт Сити" - Пловдив-юг "Евробилдинг-1" ЕООД на физически и юридически лица са извършени с нотариални актове по реда на чл. 18 ЗЗД. Според съда при това положение, развалянето им може да стане само по съдебен ред съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но в процесния случай това не е направено. При извършената публична продан от частен съдебен изпълнител също е констатирано, че процесните недвижими имоти, които се изнасят на тази публична продан са собственост на различни физически и юридически лица с нотариални актове, издадени през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Съдът е приел, че неправилно жалбоподателят е издал 11 бр. кредитни известия през месец декември 2010 г. за разваляне на сделките, тъй като няма правно основание за това. Незаличаването на договорна ипотека в полза на "Юробанк И Еф Джи България" АД и след извършване на сделките по продажба на недвижимите имоти от "Евробилдинг-1" ЕООД, според съда означава, че физическите и юридически лица са придобили тези имоти обременени с вещни тежести, поради което насоченото от кредитора принудително изпълнение е извършено в съответствие с чл. 173 ЗЗД, съгласно която кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот. Съдът е изложил мотиви, че с изнасянето на публична продан на недвижимите имоти, не се развалят автоматично сделките между "Евробилдинг-1" ЕООД и физическите и юридически лица, на които дружеството е издало 11 бр. кредитни известия, след като не е използван исковия ред. Обжалваното решение е правилно постановено. Между страните по делото няма спор за фактите и според тях първоначално "Евробилдинг-1" ЕООД с нотар. акт № 117/29.09.2006 г. е придобил жилищен комплекс "Солт Сити", изграден в груб строеж, а впоследствие дружеството е продало части от този комплекс на 11 физически и юридически лица. Установено е по безспорен начин по делото, че покупко-продажбите на имотите са извършени с нотариални актове през 2007 г., 2008 г. и 2009 г., като за тези сделки са били издадени и фактури с начислен ДДС в посочения по-горе общ размер от 303 463,72 лв. Впоследствие тези имоти са изнесени на публична продан, като по повод на това касаторът е издал 11 бр. кредитни известия за разваляне на покупко-продажбите. Законосъобразни са изводите на съда, че с издаването на кредитни известия не е постигнато разваляне на договорите за покупко-продажба, както и че това може да стане само по исков ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но няма данни за заведени такива искове. Наистина при разваляне на сделки (доставки по смисъла на ЗДДС), доставчикът може да издаде по реда на чл. 115 ЗДДС кредитни известия. В случая обаче, се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, оформени съгласно чл. 18 ЗЗД с нотариални актове, поради което развалянето им може да се извърши единствено по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД с предявяване на иск за разваляне. Затова и съдът е направил законосъобразния извод в подкрепа на констатациите в ревизионния акт, че в процесния случай не е настъпило съдебно отстранение на приобретателите - физически и юридически лица, нито че последните са упражнили в нарочен исков процес съответните права, включително и да развалят договорите и то само ако са добросъвестни, а предстояща евикция не може да бъде основание за разваляне на договорите, оформени с нотариални актове. С оглед гореизложеното не са допуснати сочените от касатора нарушения и правилно съдът е установил, че не е налице разваляне на договорите по смисъла на чл. 115, ал. 1 ЗДДС, както и няма основание въз основа на това да се извърши корекция в хипотезата на чл. 78 ЗДДС. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Василева, на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено с първоинстанционното решение и то е за цялото съдебно производство съгласно чл. 161, ал. 1 АПК, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,