Решение № 7745 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2018 г.

Решение № 7745 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15305/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община С. З. против решение № 303 от 30.10.2018 г., постановено по адм. д. № 201/2018 г. по описа на Административен съд гр. С. Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – М. Т. и С. П. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. Загора отменя заповед № 10-00-415/30.03.2018 г. на кмета на община С. З., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "жилищна сграда", изпълнен от М. Т., находяща се в ПИ 002199, по картата на възстановената собственост на гр. С. Загора и разположен в имот собственост на жалбоподателката и на С. П.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че строежът е V-та категория съобразно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ, както и че при издаване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство, без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Актът е съставен в присъствието на едни от собствениците на земята – С. П., като възражения срещу същия не са депозирани. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Административният акт е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Неправилно съдът приема, че строежът не е конкретизиран относно вида, предназначението, местоположението му и параметрите на извършването му. Както в заповедта, така и в констативния акт строежът е описан като са посочени размерите, местонахождението му, изготвена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота, като други строежи в същия не е установено да са изграждани. Дали строежът е жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. Фактът, че тоалетната е извън сградата, а складово помещение липсва е в подкрепа на извода, че жилищната сграда е построена в противоречие с изискванията на закона. Правилно съдът приема, че строежът е незаконен, тъй като същият е построен без строителни книжа. Незаконосъобразен е изводът на съда, че по отношение на строежа са налице предпоставките на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и същият е търпим. По делото е установено, че строежът е изграден през 1997 г., поради което спрямо него може да намери приложение нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая не се твърди строежът да е деклариран в законоустановения срок и доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което цитираната норма е неприложима. Разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ е относима за строежи изпълнени в периода 01.07.1998 г. – 30.03.2001 г., като доказателства, че строежа е извършен в посочения период не са ангажирани. Ето защо изводът на съда за търпимост на незаконния строеж е незаконосъобразен и необоснован. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че неправилно съдът приема, че строежът е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен и по действащите разпоредби. Съгласно чл. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 20.05.1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.); , но в сила към 1997 г., когато строежът е извършен, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, а именно на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от действащата Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им, регламентира, че без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях. От тези разпоредби е видно, че релевантни за преценката на допустимостта на строежа са не само неговият вид и параметри на застрояване, но и функционалната връзка на строежа със земята, върху която е изграден и която връзка предполага ползване на земята съобразно нейния характер и предназначение на земеделска земя. Следователно кумулативен елемент от фактическия състав на двете разпоредби е ползването на земеделската земя съобразно нейното предназначение за производство на селскостопанска продукция, а не само наличието на жилищна сграда за временно или постоянно обитаване. Освен това дали даден строеж е търпим е правен, а не фактически въпрос, поради което на същият следва да отговори съда, а не вещото лице. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди М. Т. да заплати на Община С. З. сумата 100 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,