Решение № 11618 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2017 г.

Решение № 11618 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Завеждащия "Консулска служба" при посолството на Република България в Астана, Казахстан, против Решение № 2833/25.04.2017 г., постановено по адм. дело № 3004/2017 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Жаксалък Асаинов, гражданин на Казахстан, срещу отказ за издаване виза на чужденец, от 13.02.2017 г., издаден от служител на посолството на Република България в Астана, Казахстан. Изложени са съображения за недопустимост на жалбата против цитирания отказ, поради което се иска обезсилване на обжалваното решение. Ответникът Жаксалък Асаинов, гражданин на Казахстан, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Жаксалък Асаинов, гражданин на Казахстан, срещу отказ за издаване виза на чужденец, от 13.02.2017 г., издаден от служител на посолството на Република България в Астана, Казахстан. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България, съгласно които се отказва издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато не докаже целта и уславията на планирания престой. По тези съображения съдът е приел подадената жалба за неоснователна. Решението е недопустимо. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за допустимост на жалбата, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. АПК. Видно от материалите, приобщени към административната преписка по издаване на обжалвания отказ, производството е инициирано от Жаксалък Асаинов, гражданин на Казахстан, с искане да му бъде издадена виза вид "D" - виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни (чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ). Заявлението чужденецът е депозирал пред компетентния орган, ведно с изискващите се документи - свидетелство за съдимост, извлечение от банкова сметка, договор за наем, решение за вписване в единния търговски регистър на БТТП на търговско представителство с наименование "Айкона Медиа", с представител Жаксалък Асаинов, застрахователна полица и сертификат за удостоверяване на вписването на посоченото търговско представителство. По подаденото заявление е издаден обжалвания пред АССГ отказ за издаване на виза с дата 13.02.2017 г., подписан от оправомощен служител в на посолството на Република България в Астана, Казахстан. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 24 ЗЧРБ и мотиви, че "търговското представителство е регистрирано формално на адрес". Съгласно чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ един от видовете издавани визи са тези за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). По делото става въпрос именно за такъв вид виза, която съгласно чл. 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.06.1985 г. е национална виза и се издава от държавата-членка, съгласно нейното законодателство. В националното ни законодателство тази процедура е регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) и Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, а основанията за отказ са посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 25 от ЗЧРБ. Със Закона за изменение и допълнение на ЗЧРБ (ЗИДЗЧРБ) - обнародван в ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г. е приет нов чл. 10а, в чиято ал. 1 е предвидено, че отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба, отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 97 от 2016 г.) съставлява предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на актовете на администрацията и препятства осъществяването на търсения от Жаксалък Асаинов съдебен контрол за законосъобразност на постановения отказ. Отсъствието на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба, поради което съдът е следвало да остави същата без разглеждане като процесуално недопустима и да прекрати образуваното пред него съдебно производство, което не е сторил. Като е приел за разглеждане жалбата и е решил спора по същество, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на Жаксалък Асаинов срещу отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 4 ЗЧРБ, следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Разноски по делото не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение