Решение № 15406 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2020 г.

Решение № 15406 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Баташки срещу решение № 1/10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 876/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1333/30.12.2004 г., издадена от заместник – председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение. Наведените в жалбата възражения относно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Инцидентно се оспорва и Заповед № 3114/2013 г., издадена от заместник – председателя на Софийски градски съд и ръководител на Търговско отделение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което Заповед № 1333/30.12.2004 г. и Заповед № 3114/2013 г., издадени от заместник – председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение да се прогласят за нищожни с всички законни последици. Ответникът – заместник - председател на Софийски градски съд (СГС) и административен ръководител на Търговско отделение, в писмено становище, депозирано от процесуален представител - съдебен помощник И. Петрова, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл. 226 АПК, при повторно разглеждане на делото, след постановяване на решение № 378/12.01.2017 г. по адм. дело № 4688/2016 г. по описа на ВАС, VI отделение, с което е обезсилено решение № 702/20.01.2016 г. по адм. дело № 1247/2005 г. по описа на СГС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Поради отстраняване на всички съдии от Софийски градски съд от разглеждане на делото, с определение № 3975/29.11.2019 г. по ч. гр. д. № 5813/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, делото е изпратено за разглеждане на основание чл. 23, ал. 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) на Софийски окръжен съд. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед № 1333/30.12.2004 г., издадена от заместник – председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение, с която се установява реда, кръга на легитимираните лица, наличието на положителните и респективно отрицателните предпоставки за издаване на удостоверение за обявяване в несъстоятелност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 58, ал. 2 от Закона за съдебната власт (отменен 11.08.2007 г., в относимата редакция Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) от заместник – председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение. Изложени са съображения, че заповедта не нарушава правата на нито един правен субект. Прието е, че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права, по силата на непосредственото действие на чл. 41, ал. 2 Конституцията на Република България (КРБ). Обоснован е извод, че не всеки интерес към определена информация е част от съдържанието на правото по чл. 41, ал. 2 КРБ. Развити са мотиви, че правото на информация, което жалбоподателят твърди за накърнено с оспорената заповед, е обезпечено посредством възможността да бъдат извършени справки по азбучния указател, който е публичен, и в който се вписват ищецът и ответникът по всяко дело (чл. 35, ал. 5 ПСАРАОВАС, отм.). Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Съдебното производството по разглеждане на жалбата е образувано при действието на Закона за административното производство (ЗАП, отменен 01.03.2007 г.) и е приключило пред първата инстанция по реда, установен съгласно нормата на § 4 от ПЗР на АПК. Предмет на съдебен контрол е единствено валидността на Заповед № 1333/30.12.2004 г., издадена от заместник – председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение. Възможността за преценка по отношение законосъобразността на процесната заповед е преклудирана с оглед на факта, че жалбата е подадена след законоустановения 14-дневен срок по чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.); , във връзка с вр. § 4 от ПЗР на АПК и по аргумент за по-силното основание, с оглед алтернативно въведеното искане едва с касационната жалба. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. В правната доктрина е прието становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Настоящият състав намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Установените от закона основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат до нищожност, при наличие на особено съществена тежест на нарушението. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, компетентността не следва да се разглежда като количествено понятие - сбор (обем) от правомощия, отдадени на определен орган, а на основата на общото учение за правосубектността. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. Съответно на това некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. В конкретния случай, компетентността на органа е нормативно установена в устройствения Закон за съдебната власт (ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г., отм. ДВ., бр. 64 от 07.08.2007 г.). Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗСВ (отм.); , Председателят на Окръжния съд (СГС е с ранг на окръжен съд - чл. 64 ЗСВ) и неговите заместници ръководят отделенията, които съгласно ал. 1 на същата разпоредба са граждански, търговски, наказателни и административни. По силата на закона, заместник - председателят на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение е оправомощен да осъществява ръководни функции в рамките на повереното му отделение, предвид която си правосубектност, разполага и с компетентността да издава съответните административни актове. При правилно разграничение на сходните институти на административното и гражданското право, като упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването, респективно делегирането на властнически правомощия, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. ОС на съдиите, правото на заместник - председателя на Софийски градски съд и административен ръководител на Търговско отделение да издава административни актове от категорията на оспорвания, произтича от закона, без да е необходима изрична делегация от страна на председателя на съда. Органът, издал оспорената Заповед № 1333/30.12.2004 г., е компетентен по материя (заповедта касае удостоверенията за несъстоятелност, като делата с предмет "несъстоятелност" се разглеждат и решават от съдебните състави в ръководеното от заместник - председателя Търговско отделение на СГС ); по място (за територията на съдебния район на СГС - [населено място]) и по степен. Неоснователни са възраженията на касатора относно наличието на основания за прогласяване нищожност на оспорената заповед, с оглед придаденото й ретроактивно действие. Настоящият състав възприема тезата на ответника за наличие на допусната техническа грешка при изписване на визираната дата. По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат, че оспорената Заповед № 1333/30.12.2004 г. е прилагана назад във времето - т. е. няма данни, а и не се твърди от жалбоподателя, че има отхвърлени молби за издаване на удостоверения, подадени преди 30.12.2004 г., по причина да не са отговаряли на изискванията на заповедта. Основателни са възраженията на ответника по касация, досежно въведеното от жалбоподателя инцидентното оспорване на Заповед № 3114/2013 г. на заместник – председателя на Софийски градски съд и ръководител на Търговско отделение. Същото е заявено за пръв път пред касационната инстанция. Заповедта е била налична в кориците на делото и за жалбоподателя е съществувала възможността на много по - ранен процесуален етап от настоящия да оспори този административен акт, а отделно от това, чрез инцидентното му оспорване за пръв път пред ВАС, де юре се променя функционалната подсъдност, предвид това, че се пропуска контрола по същество от една инстанция – първата. При анализа на относимата правна уредба към момента на издаване на акта, не е установена възможност за инцидентен контрол на административен акт, доколкото на основание чл. 45 ЗАП (отм.); за неуредените въпроси се прилага ГПК (отменен 01.03.2008 г.), и в който действащата разпоредба на чл. 17, ал. 2 ГПК не е възпроизведена. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,