Решение № 10280 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2011 г.

Решение № 10280 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенка Димитрова Симеонова-Лозанова и Дона Димитрова Узунова, чрез пълномощника им адв. Ценка Тихолова, срещу решение № 9 от 07 февруари 2011 г., постановено по адм. д. № 54/2010 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед № КД-14-11-62/08 февруари 2010 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Ловеч. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Дилян Иванов Димитров и Рада Дочева Иванова, чрез пълномощника си адв. Светла Дамянова, намират за неоснователна касационната жалба. Претендират присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Началникът на СГКК - гр. Ловеч, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ловеч е образувано по жалба на Дилян Иванов Димитров и Рада Дочева Иванова срещу заповед № КД-14-11-62/08 февруари 2010 г. на началника на СГКК - гр. Ловеч, с която на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Голяма Желязна, община Троян по посочения в заповедта начин. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при неспазване на изискването за форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР задължително условие за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти или грешки. В случая е категорично установено, че такъв акт не е съставян и съответно подписван от заинтересуваните лица. Нормата на чл. 62, ал. 5, предл. второ от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, на което се позовават касаторите, създава изключение от това изискване за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Тази разпоредба обаче противоречи на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и не следва да бъде прилагана от съда - чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Прилагането на регулацията е свързано с окончателността на отчуждителното й действие, затова спорът за него е спор за вещно право, който не може да бъде решаван в административното производство, а само от гражданския съд. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторите пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците Дилян Димитров и Рада Иванова направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,