Решение № 134 от 21.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 62/2010 г.

Решение № 134 от 21.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 62/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по протест на Апелативна прокуратура- Варна и жалба на подсъдимия П. П. Г. против въззивно решение № 184 от 16.12.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 381/2009 г. на Варненския апелативен съд. В протеста се прави довод за допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и се иска изменяване на решението и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. В касационната жалба се правят доводи за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 и 3 НПК и се правят алтернативни искания- за отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен, отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или преквалифициране на деянието по чл. 119 НК и намаляване размера на наказанието с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, а касационната жалба намира изцяло за неоснователна. Заявява се липса на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение, поради което и се предлага то да се остави в сила. Частните обвинители и граждански ищци намират и протеста и жалбата за неоснователни и молят решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Шуменският окръжен съд с присъда № 37 от 22.10.2009 г. по н. о. х. д. № 309/2009 г. е признал подсъдимия П. П. Г. за виновен в това, че на 10.12.2007 г. в гр. Ш., кв. Дивдядово, умишлено умъртвил К. М. Й., поради което и на основание чл. 115 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Й. В. Й. сумата от пет хиляди лева, на М. К. Й. и Р. К. Р. - по десет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2007 г., като исковете в останалата им част до пълния предявен размер са отхвърлени като недоказани. Варненският апелативен съд с решение № 184 от 16.12.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 381/2009 г. е потвърдил изцяло присъдата. ПО ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАКОНА И СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Съображенията в протеста и касационната жалба, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона, са че неправилно при "конкретно установените данни" и двете съдебни инстанции са приели, че не се касае до престъпление по чл. 119 НК. Твърди се, че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се извеждало от правилната преценка пряко на обясненията на подсъдимия, и косвено от показанията на свид. Тодор Н. и свид. Петранка Н. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани всички възможни доказателства, които имат значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. При преценката на доказателствените материали и двете съдебни инстанции са се съобразявали с процесуалните норми, поради което и настоящият състав не констатира нарушения, които да обосновават порок при формиране на вътрешното убеждение на съда. Невярно е твърдението, че съдът не е изложил съображения защо отхвърля обясненията на подсъдимия като недостоверни, както и че показанията на свид. Николов и Н. подкрепяли тези обяснения, а съдът неоснователно ги е отхвърлил. В мотивите на двата съдебни акта са налице съображения и по двата въпроса. Поради особения характер на обясненията на подсъдимия- доказателствено средство и реализиране на правото му на защита, обясненията на подсъдимия са преценявани не изолирано, а много внимателно, като във всичките им части те са съпоставяни с останалия доказателствен материал. Посочени са очевидните противоречия между обясненията и обективно изяснени факти и обстоятелства чрез експертното заключение и местонахождението на пострадалия, поради което и съдът правилно е приел, че механизмът на причиняване на уврежданията не е възможен по начина, по който твърди подсъдимия. Мотивите на въззивното решение отговарят на изискванията на чл. 339 НПК. В тях са посочени основанията, поради които не са възприети доводите на защитата на подсъдимия, поради което и некоректно се твърди, че по същество мотиви липсват, което и съществено ограничава правото на защита на подсъдимия. Собственият анализ на доказателствените материали, както и фактите, които въззивният съд приема за установени са изложени от л. 34 до л. 36 на съдебното производство, като съдът едновременно е дал отговор и за квалификацията на деянието. Посочено е, защо не може да се приеме, че деянието е извършено при условията на чл. 12, ал. 1 НК, респ. чл. 118 или чл. 119 НК. Предишното неправомерно поведение на пострадалия правилно е отчетено при решаване на въпроса за съответното наказание. При приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. По делото не е установено извършено от пострадалия непосредствено противоправно нападение от каквото подсъдимият има право да се защитава, поради което и след като поначало не са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1 НК, не може да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Неоснователно е и искането за евентуално преквалифициране на деянието по чл. 118 вр. чл. 115 НК. Този въпрос е бил на вниманието и на въззивния съд, който обосновано е дал отговор, че състоянието, в което се е намирал подсъдимия не сочи на афект по смисъла на чл. 118 НК. По този въпрос са изследвани всички доказателствени средства, в т. ч. изслушаните съдебно психиатрични и психологически експертизи, поради което и правилно е прието, че състоянието, в което се е намирал подсъдимия по време на извършване на престъплението не е афектно такова, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие. От момента, в който пострадалият е отправил обидни думи по отношение на приятелката на подсъдимия, до срещата им след напускането на заведението е изминало време достатъчно, за затихване на състоянието на силно раздразнение, което винаги е краткотрайно. Освен това безспорно е, че подсъдимият не е реагирал още в заведението, където пострадалият е отправил обидите, а по-късно при срещата им, прибирайки се към домовете си. Следователно умисълът за убийството, макар и породен внезапно при срещата, е поради желанието за отмъщение. Когато липсва връзка между насилието, раздразненото състояние и изпълнението на решението за убийство, не са налице предпоставките по чл. 118 НК. ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО Наложеното на подсъдимия наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. При решаване на въпроса за наказанието съдебните инстанции са преценили всички обстоятелства от значение при индивидуализацията на наказанието. Съобразявайки се с изискванията по чл. 35 и 36 НК правилно е прието, че конкретната обществена опасност на извършителя, обстоятелствата при които е извършено деянието, сравнително добрите характеристични данни създадените конфликтни ситуации, от поведението на пострадалия и основно поради възрастта на подсъдимия - 73 годишен, налагат определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - под най-ниския предел за престъплението. Определеното по размер наказание от осем години лишаване от свобода е съответно на извършеното и според настоящия състав не са налице обстоятелства, които да позволяват по- голямо смекчаване на санкцията. Неоснователни са и възраженията за несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на съпругата и децата на пострадалия. При определяне на размерите съдът е отчел в достатъчна степен поведението на пострадалия, като се е съобразил и с възрастта му, с добрите отношения между него и близките му и със степента на претърпените болки и страдания от внезапната му смърт, както и изискванията по чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на виновно причинените вреди. Поради изложените съображения и поради липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакуваното решение то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение