Решение № 7364 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), чрез процесуалния представител юрк. Аврамов против решение № 1294 от 23.03.2026г., постановено по адм. дело № 64/2026г. по описа на Административен съд – Стара Загора (АС-Стара Загора), с което отменена негова Заповед № РД – 15 - 499 от 23.12.2025г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение с арх. Й. С. Д., на длъжност „началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол“ Стара Загора, считано от 05.01.2026 г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съгласно съдебната практика „обективната невъзможност“ за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не се ограничава само до физически пречки или нормативни промени, а включва и случаите на професионална непригодност, изразяваща се в липсата на професионални качества, знания и капацитет за адекватно изпълнение на специфичните изисквания за длъжността. Излагат се доводи се, че общата неспособност за изпълнение на служебните задължения в случая обосновава приложимост чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като представлява „нова фактическа обстановка“, при която заемането на длъжността занапред се явява обективно несъвместимо с целите на ЗУТ и ЗАНН. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи релевантните за изясняване на спора факти и при липса на мотиви относно формираните изводи. С оглед на всичко изложено се иска отмяна на оспореното решение и произнасяне с решение по същество за оставяне в сила на процесната заповед на Началника на ДНСК. Ответникът арх. Й. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. Стефчев, представя отговор по касационната жалба, в който излага подробно становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът изложил подробни мотиви от фактическа и правна страна. Отбелязал, че оспорената в това производство заповед на Началника на ДНСК е издадена след отмяна (съгл. Решение № 3193 от 29.07.2025г. по адм. дело № 562/2025г. на АС - Стара Загора, оставено в сила с Решение № 12783 от 10.12.2025г., постановено по адм. дело № 8745/2025г. на ВАС) на предходна негова Заповед № РД-15-084 от 11.04.2025 г. за прекратяване на служебно правоотношение с Й. Д. на същото основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и след възстановяването на последния на заеманата преди това длъжност със Заповед № РД -15 - 497 от 22.12.2025г. В мотивите на решението си, съдът разгледал поотделно и в съпоставка процесната и предходната заповеди. Въз основа на съпоставката, която направил по предмет и по фактически и правни основания, и като взел предвид съображенията и основанията за отменянето на предходната заповед, съдът приел, че процесната е издадена в опит за отстраняване на порока липса на факти, съставляващи фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, с посочване на други (различни от първите) нарушения на служебните задължения, отнесени към същото правно основание. При това приел за установено, че с процесната заповед органът по назначаване е мултиплицирал една и съща правна грешка - под чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл подвел факти, които не съответстват на фактическия състав на разпоредбата. Фактите, които са посочени от органа като причини, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, а именно неправилни според органа по назначаването прилагане на ЗУТ и ЗАНН, според съда, не обосновават наличието на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. По тези съображения, първоинстанционният съд отменил оспорената заповед и присъдил разноските по делото в полза на Й. Д.. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да установи релевантните за изясняване на спора факти и при липса на мотиви относно изводите, които е формирал. Настоящата инстанция намира, че при правилно съобразяване на съдопроизводствените правила, съдът е изяснил обстоятелствата от значение за спора, събрал е и е оценил относимите доказателства и е изградил правните си изводи въз основа на тяхната съвкупна преценка. В мотивите на оспореното първоинстанционно решение не се констатира твърдяното отсъствие на анализ на относими към спора фактически обстоятелства, което да опорочава съдебния акт и да съставлява касационно основание за отмяната му. Формираните от съда изводи са обосновани на събраните по делото доказателства, които са обсъдени подробно. Правилно е приложен и материалният закон. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е решаващият извод на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като под правното основание за издаването ѝ - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, послужило за прекратяване на служебното правоотношение, са подведени обстоятелства, които не съответстват на фактическия състав на разпоредбата. За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба следва да са налице следните 3 (три) кумулативно изискуеми предпоставки: нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност от страна на служителя и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или невъзможността по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или в друга степен. В случая, от данните по делото не се констатира твърдяната от касатора нова фактическа обстановка, която да води до обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Д.. Несподелима е поддържаната в този смисъл защитна теза, че с установяването на системен отказ от упражняване на административнонаказателна принуда, е създадена нова реалност, при която по-нататъшното заемане на длъжността от Д. е обективно несъвместимо с целите на ЗУТ и ЗАНН. Сочената от касатора обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, за която той твърди, че се проявява в липсата на професионални качества и капацитет за справяне със специфичните изисквания за длъжността, не може да се квалифицира като такава по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и следователно не попада в хипотезата на тази разпоредба. Това е правилно преценено от първоинстанционния съд. Според константната съдебна практика на ВАС, като обективна невъзможност съгласно този член се възприемат обстоятелства от типа на законови промени, дълготрайни фактически пречки, форсмажорни обстоятелства или други, които са извън волята на страните по служебното правоотношение. Само по себе си съдържащото се в процесната заповед твърдение, че с неиздаването на наказателни постановления, началникът на РДНСК Стара Загора не е изпълнил добросъвестно своите задължения, дисквалифицира приложимостта на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание, на което е издадена заповедта. Наред с горното, следва да се посочи, че нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл изисква в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 органът да посочи и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В настоящия случай, както в заповедта, така и в административната преписка, липсват факти, които установяват настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно. Независимо, че привидно отговаря на изискванията за форма, съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ. от ЗДСл, оспорената заповед всъшност не съдържа посочване на фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Д.. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че позоваването на докладната записка на главния директор на Главна дирекция Строителен контрол при ДНСК от 22.12.2025 г. и изброяването на административнонаказателни преписки, по които не е издадено НП, на практика не представлява посочване на конкретни фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от негова страна. По изложените съображения решението на Административен съд – Стара Загора следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора, претенцията за разноски на ответника по касация следва да бъде уважена като своевременно направена и доказана и в негова полза следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 евро. Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Дирекцията за национален строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на второ отделение,