Решение № 4300 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2022 г.

Решение № 4300 от 24.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7752/2022 г., III о., докладчик съдията Габриела Христова-Декова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Б. с [ЕГН] и адрес гр. София, [адрес], подадена срещу Решение № 4122 от 20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6804/2019 г. по описа на Административен съд – София-град с доводи за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно и вместо него ВАС да постанови друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Постъпила е и частна жалба от Българска народна банка (БНБ) чрез адв. Георгиев срещу Определение № 5633/14.07.2022 г. по адм. дело № 6804/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането на Българска народна банка за допълване на решение № 4122 от 20.06.2022 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество с присъждане на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки поддържа касационната жалба с доводи по същество за незаконосъобразност на оспореното решение. В писмено становище оспорва частната жалба на БНБ.

Частният жалбоподател и ответник по касация Българска народна банка, редовно призован, в съдебно заседание чрез адв. Георгиев оспорва касационната жалба, по същество твърди неоснователност на последната, съответно – правилност на атакувания с нея съдебен акт по подробно изложени съображения. Поддържа частната жалба и моли да бъде отменено оспореното определение. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

1. По касационната жалба:

АССГ е сезиран с искова молба, предявена от П. Б. гр. София срещу Българска народна банка с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 4, § 3 от Договора за ЕС, с която ищецът като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди: 1) в размер на 209 715, 78 лв., представляващи разликата между вложените средства в КТБ и изплатената му сума от 196 000 лв., и законната лихва върху тази сума от 20.06.2014 г. до изплащането й, и 2) в размер на 8 627, 00 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължимо за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., и законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до изплащането й. По твърдение на ищеца вредите са резултат от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за "неналичен депозит".

Със съдебното решение АССГ е отхвърлил предявените искове като неоснователни, приемайки, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да постанови решението си, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти – ищецът е имал рамков договор за платежни услуги в КТБ от 20.12.2012 г., с подписани към него три анекса за три отделни депозита (два преференциални безсрочни депозита в евро и долари и един безсрочен депозит "плюс" в лева); с Решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фондът) започва изплащане на същите, считано от 04.12.2014 г.

По иска за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между вложените от ищеца средства в КТБ и изплатения му гарантиран депозит АССГ е приел, че в случая по делото не се доказва наличието на кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда невъзможността на ищеца да получи от КТБ пълния размер на депозираните от него в банката парични средства към 06.11.2014 г., се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност, а надзорната дейност на БНБ върху дейността на КТБ не е довела пряко и непосредствено и няма за пряк резултат неплатежоспособността на същата. АССГ е приел също така, че след получаване на гарантирания размер от 196 000 лева, останалата част от паричния депозит на ищеца, включително начислените лихви продължават да съществуват като задължение на "Корпоративна търговска банка" АД към него, което е включено в масата на несъстоятелността, а част от това задължение и му е изплатено.

По иска за претърпени имуществени вреди от забавено изплащане на гарантирано вземане АССГ е приел, че по делото не се доказва наличието на всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според съда по този иск за вреди са доказани следните предпоставки за ангажирането на отговорността на държава-членка за вреди от нарушение на правото на ЕС: от УС на БНБ е допуснато нарушение на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/2019, и това нарушение е достатъчно съществено. Не са доказани обаче останалите предпоставки – ищецът да е претърпял вреда от нарушението в размер на законната лихва за определен период, както и претендираната вреда да е в пряка причинна връзка с нарушението на правото на ЕС. Съдът е приел, че по правото на ЕС отговорността на държавите членки към вложителите в кредитни институции не предвижда задължение за лихва при забавено изплащане на гарантираните депозити от съответната схема, идентично по националното право ищецът няма право на законна лихва като обезщетение за забавено плащане на гарантирания размер на депозита му от ФГВБ, поради изричната забрана за това, въведена с чл. 24, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките – ЗГВБ от 1998 г. (отм.). Според АССГ ищецът не е претърпял имуществени вреди и поради обстоятелството, че в размера на гарантирания депозит е получил изплащане на този допълнителен доход във вид на договорна лихва и по този начин е увеличил вземането си от КТБ. Заключил е, че след като ищецът е получил доходност от лихви върху вземането си за гарантирания размер на депозита, в това число за целия исков период и на основание чл. 119, ал. 5 от ЗКИ (отм.), без да е предвидено изрично начисляване на законна лихва като обезщетение за забава с капитализиране на лихвата по посочената разпоредба, то присъждането на претендираната законна лихва върху капитализирана вече лихва – доход от същото вземане, ще съставлява неоснователно обогатяване.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

При установената по делото фактическа обстановка правилни са изводите на съда за това, че БНБ е извършила твърдяното нарушение, но несъответен на закона е решаващият извод на АССГ за това, че БНБ не дължи на ищеца обезвреда за пропуснати ползи от забавено изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ за част от претендирания период, тъй като не е доказано ищецът да е претърпял вреда от нарушението в размер на законната лихва за определен период, както и претендираната вреда да е в пряка причинна връзка с нарушението на правото на ЕС.

Искът се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, § 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директивата), която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, и гласяща: "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, § 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на "Корпоративна търговска банка", т. е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган".

В случая, постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ, КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и решенията на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, § 3 и член 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са "да не се възпрепятства бързото изплащане" като удължаване на императивните срокове може да се извършва само "при изключителни обстоятелства".

Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящия казус, вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Относно началната дата на периода съдът приема, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, § 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. от чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ (отм.), при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3, буква i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден – 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение, е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. Противно на приетото в оспореното решение, налице е и пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на ответника и причинената вреда. Следователно налице са всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие.

Неоснователни са доводите на ответника и мотивите на първоинстанционния съд за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лева е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ АД (в несъстоятелност) с изх. № 2071 от 04.11.2021 г., банката не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ средства представлява главница и каква лихви. Отделно от това следва да се отбележи, че договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания и целта им е различна, поради което не може да се приеме, че начислената на ищеца договорна лихва за процесния период, частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му.

Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624, 38 лева при извършеното изчисление с калкулатора за законна лихва на сайта на НАП. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за тази сума и период като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което същата се присъди ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащането й. Решението следва да се отмени и в частта, с която Б. е осъден да заплати разноски по производството в размер на 350 лв. (арг. от чл. 10, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ).

В останалата му част предявеният иск за претърпени имуществени вреди от забавено изплащане на гарантираното вземане се явява неоснователен и като правилно решението в тази отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила.

Решението следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е отхвърлен искът за 209 715, 78 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за пълната неоснователност на предявения от П. Б. иск за имуществени вреди в размер на 209 715, 78 лв., представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в "Корпоративна търговска банка" АД и изплатения му гарантиран депозит. Предвид горното настоящият състав не намира за необходимо да приповтаря тези мотиви и препраща към тях в упражняване на правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Ищецът има качеството кредитор на КТБ и може да бъде удовлетворен от масата на несъстоятелността, както и липсва пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната вреда – невъзможността на ищеца да получи от КТБ остатъка от депозираните си в банката парични средства към 06.11.2014 г. се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност, докато надзорната дейност на БНБ върху дейността на КТБ не е в пряка и непосредствена причинна връзка и няма за пряк резултат неплатежоспособността на КТБ.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. Доказателствените му искания правилно са били приети за неотносими към спорния предмет на делото и не са били уважени от съда. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до отмяна на решението на това основание.

2. По частната жалба:

Частната жалба на Българска народна банка срещу Определение № 5633 от 14.07.2022 г., постановено по първоинстанционното дело, е допустима, но неоснователна.

С определението, постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е оставил без уважение искането на Българска народна банка за изменение на Решение № 4122 от 20.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6804/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта за разноските, като е приел претенцията за неоснователна.

Както правилно е посочил административният съд, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 18.06.2019 г.

Съгласно приложимата правна уредба – чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция), не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за адвокатско възнаграждение. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на касационното дело разноски не се дължат на БНБ по мотивите, изложени по отношение на частната жалба, а касаторът не е претендирал разноски.

По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение