Решение № 7273 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2009 г.

Решение № 7273 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3621/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 160 ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано по касационна жалба на "Транскомплект инженеринг"ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Враждебна", ул. "Първа"№ 7, представлявано от управителите Виден Мартинов и Иржи Мароушек, чрез адв. Александра Атанасова, против решение № 1336 от 19.01.2009г. на Софийски градски административен съд, постановено по адм. д. № 2105 по описа за 2008г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 20004034/27.11.2007г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП , в частта му, с която на търговеца е било отказано право на данъчен кредит общо в размер на 109 375,31лв. за данъчни периоди 01.01.2002г. - 30.04.2007г. по доставки на преки доставчици "Акби"ООД, "Дриймспорт"ЕООД, "Макси 77"ООД, "МХ Трейд"ЕООД, "Роко 05"ЕООД, "Минимекс"ЕООД, "Металстой А"ЕООД, "Кристен 2002"ЕООД, "Металтранс А"ЕООД, "Агрострой А"ЕООД, "Мондео"ЕООД, "Наталия 96"ЕООД и е определен ДДС за внасяне 195 839,85лв. главница и съответни лихви при деклариран ДДС за внасяне 33 356,11лв.. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не съобразил представеното заключение на съдебно-счетоводна експертиза относно начисляване на ДДС от страна преките доставчици, както и представените ДРА на седем от доставчиците. Неоткриването на преките доставчици и в съдебното производство и липсата на проверки на счетоводствата им могат да се компенсират от липсата на корекции в посочените ДРА на доставчиците по доставките, по които фирмите са изпълнители при безспорните факти на отразяване на ДДС в справки-декларации и дневници за продажби. Тези актове били достатъчно доказателство за начисляването на ДДС и реалността на доставките. Съдът неправилно потвърдил РА на ново фактическо и правно основание - поради недоказана реалност на доставките. Въпреки това, жалбоподателят е представил с възражението срещу ревизионния доклад многобройни доказателства относно реалността на доставките, които изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд. Съдът не съобразил грубите процесуални нарушения при документирането на констатациите на РА. При безспорните факти на извършени плащания на данъчната основа и ДДС по доставките от страна на ревизирания получател, счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчиците дори е без правно значение с оглед на разпоредбите на чл. 55 а ал. 1 и чл. 55 ал. 3 ЗДДС /отм./. Представените данъчни фактури са достатъчни доказателства за осъществяването на стопански операции и начисляване на ДДС, а относно "Наталия 96"ЕООД необосновано е прието, че фактурите са издадени след дерегистрацията на фирмата. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и РА в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея касационни оплаквания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 132, ал. 1 ДПК /отм./, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Софийски градски административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против посочения по-горе РА, в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е опровергана констатацията на акта относно липса на доказателства за начисляване на ДДС от страна на доставчиците и липса на регистрация по ЗДДС на доставчика "Наталия 96"ЕООД към момента на издаване на процесните фактури и на жалбоподателя е следвало да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставките, по отношение на които са налице обстоятелства по ал. 4 на чл. 65 ЗДДС /отм./, като РА, в обжалваната му част, е законосъобразен. Прието е също, че доказателства за реалност на фактурираните доставки не са представени. В процесната част на РА е отказан данъчен кредит в посочения по-горе размер за посочените данъчни периоди по доставките на посочените преки доставчици, на осн. чл. 55 ал. 6 чл. 64 ал. 1 т. 2 и т. 1 и чл. 6 ЗДДС /отм./. На доставчиците са връчени искания за представяне на доказателства по реда на чл. 32 ДОПК поради неоткриването им на декларираните данъчни адреси след документирано щателно издирване. За доставчика "Наталия 96"ЕООД е установено, че не е бил регистриран по ЗДДС към момента на издаване на процесните фактури. Решаващият съд е приел, че дори да са допуснати процесуални нарушения при документирането на констатациите на РА, те не са съществени, тъй като както в хода на обжалване на акта по административен, така и по съдебен ред, жалбоподателят е могъл да представи доказателства за изпълнението на кумулативно-дадените предпоставки за признаването на ревизираното лице на данъчен кредит по процесните доставки. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и при недоказване на посочените положителни факти няма основание да се признава претендираният данъчен кредит. По делото е била изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която не само не е опровергала, но е и потвърдила констатациите на РА относно процесните преки доставчици, не е доказано и доставчикът "Наталия 96"ЕООД да е бил регистриран по ЗДДС към момента на издаване на процесните фактури. Като не са установени положителните факти от хипотезата на материално-правния данъчен фактически състав на възникване на право на данъчен кредит по отношение на процесните доставки пред съда по същество/чл. 130 ал. 1 ДПК /отм.//, правилно АССГ е приел, че не може да отмени акта в обжалваната му част само на процесуално основание. Относно доставчиците "Акби"ООД, "Дриймспорт"ЕООД, "Минимекс"ЕООД, "Кристен 2002"ЕООД, "Мондео"ЕООД и "Наталия 96"ЕООД не са представени РА по ЗДДС за периоди, съвпадащи с тези на датите на процесните фактури. С основание първоинстанционният съд е приел, че представените РА на доставчиците "Макси 77"ООД, "МХ Трейд"ЕООД, "Роко 05"ЕООД, "Металстой А"ЕООД, "Металтранс А"ЕООД, "Агрострой А"ЕООД, за ревизии по ЗДДС на периоди, съвпадащи с процесните не са достатъчно доказателство за счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчиците като задължение към бюджета. Това е така, тъй като освен отразяване на фактурите в справки-декларации и дневници за продажби, императивно изискване на ЗДДС е отразяването на ДДС в счетоводството на доставчиците чрез съответните счетоводни записвания. Такива констатации не са правени в представените РА. Ако в резултат на посочените актове доставчиците са внесли недължимо ДДС те могат да искат възстановяването му чрез изменение на определените с влезлите в сила актове задължения. Още по-малко посочените РА могат да се приемат за достатъчно доказателство за реалността на фактурираните доставки, която правилно е приета от решаващия съд като първа предпоставка за признаване на данъчен кредит. Впрочем, в цитираните от касатора решения на ВАС, РА на преки доставчици от посочения вид са приети като доказателство само за счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчиците, но не и за реалността на доставките. Оплакването за необсъждане на представените доказателства относно реалността на доставките е неоснователно. С възражението против ревизионния доклад са представени доказателства главно относно изпълнението на доставките на "Централна енерго-ремонтна база"АД, относно които РА е отменен от директора на "ФОУИ" и не е бил предмет на контрол пред административния съд. Относно останалите доставчици са представени копия от процесните фактури, разходни касови ордери за плащане в брой по фактурите и няколко договора. Първоинстанционният съд с право е приел, че плащането по фактурите само по себе си не представлява данъчно събитие, а убедителни доказателства за престиране на предмета на фактурите не са представени. Не се оправдава и оплакването, че в ревизионния акт данъчен кредит е отказан само на основание липса на начисляване на ДДС от страна на доставчиците. За всеки от тях е прието и липса на доказателства за реалност на доставките по чл. 6 ЗДДС /отм./ Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна предвид присъждането на такова от първата инстанция и нормата на чл. 16 ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо, АПК