Решение № 5285 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Свищов против решение 389 от 20.12.2021 г., постановено по адм.д. 7/2021 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Б. Георгиев и Г. Минков, в писмено становище, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Калин 1999 ЕООД, в писмено становище, излага съображения за основателност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отменя виза за проучване и проектиране от 01.12.2020 г. издадена, на основание чл. 140 във вр. с чл. 134, ал. 6 и чл. 21, ал. 2 ЗУТ, от главния архитект на Община Свищов, с която се допуска основно застрояване в УПИ І-461, кв.35 по плана на гр.Свищов на Многофункционална сграда, при етапно проектиране: 1. Автосервиз първи етап; 2. Автомивка втори етап; 3. Жилище на втори етаж трети етап; 4. Монтаж на фотоволтаична централа до 30 Кw, върху покрива и прилежащия терен при пълно покриване на калканната стена на заварена жилищна сграда в УПИ ІІІ-337, кв.35 по същия план. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че визата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е постановена в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Приема въз основа на представените доказателства, че административния орган нарушава разпоредбите на чл. 26 и 34 АПК като не уведомява заинтересованите лица и не им дава възможност да участват в административното производство. Констатира, че органът не изяснява обстоятелството, че стената на къщата на жалбоподателите в първоинстанционното производство не е с характер на калканна, а е фасадна с наличен прозорец на жилищно помещение, което не може да се ослънчава и проветрява по друг начин. Сочи, че западната стена на къщата не е калканна, не само защото не отговаря на дефиницията дадена в § 5, т. 56 от ДР на ЗУТ, а и защото не отговаря на изискването посочено в чл. 82, ал. 1 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приема за безспорно между страните, че постройката на основното застрояване в УПИ І-461 не е предвидена в плана като с процесната виза се допуска строителство, което е различно и няма взето съгласие за свързано застрояване на вътрешната регулационна линия от собствениците на съседния имот. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената виза е издадена в противоречие с материалния закон. От представените по делото доказателства е видно, че със заповед 1082 РД-01-03/20.07.2020 г. е одобрен проект за изменение на ПУП план за регулация (ПР) на УПИ ІІІ-336, 337, кв. 35 по плана на гр. Свищов и план схеми в част В и К и Електро като се обособяват нови УПИ І-461 и УПИ ІІІ-337, кв. 35 по плана на гр. Свищов, чрез разделяне на УПИ ІІІ-336,337, кв.35 и поставяне на улично-регулационните линии на УПИ ІІІ-336, 337 откъм улица с ок 436 - ок 440 ок 471 по регулационния план на гр. Свищов по имотни граници, в съответствие с имотните граници на ПИ с идентификатори: 65766.701.336 и 65766.701.337 по КККР на землището на гр. Свищов, като съобразно този ПУП къщата, находяща се в новообразувания УПИ ІІІ -337 попада на вътрешната регулационна граница. Новият УПИ І-461, кв. 35 се отрежда за жилищно строителство, сервиз и автомивка. Процесната виза е за сграда на основното застрояване, непредвидена в План за застрояване, като е посочено, че следва да се покрие напълно калканната стена на сградата в съседния УПИ ІІІ 337. По несъмнен начин по делото е установено, че стената на сградата в посочения УПИ не е калканна по смисъла на легалното определение, дадено в § 5, т. 56 ДР ЗУТ, тъй като същата е с корниз, стреха и с отвори за прозорци. Стената на съществуваща сграда не отговаря и на описанието на калканна стена съгласно чл. 82, ал. 1 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и устройствени зони. Следователно във визата незаконосъобразно е определено, че е налице калканна стена. В случая в административния акт е налице позоваване на заповед 1082 РД-01-03/ 20.07.2020 г. на кмета на Община Свищов, с която е одобрен план за регулация на УПИ ІІІ 336,337, от който се образуват два УПИ, като новосъздаденият УПИ І 461 е отреден за жилищно строителство, сервиз и автомивка, но липсва одобрен план за застрояване. В оспорения административен акт е посочено, че същият се издава на основание чл. 140 вр. чл. 134, ал. 6 и чл. 21, ал. 2 ЗУТ, като не е посочено в коя от хипотезите на чл. 140 ЗУТ е издадена процесната виза. С оглед посочването на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, то правилно съдът приема, че визата е издадена на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ, като в правомощията на съда е да прецени законосъобразността на оспорения административен акт с оглед посочените в него правни и фактически основания за издаването им и не може да ги подменя. Съгласно правилото на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140. В случая обаче със заповедта, на която се позовава административният орган е одобрен само план за регулация и отреждане на УПИ І - 461, но не и план за застрояване, като от приложените по делото доказателства не е установен одобрен застроителен план на УПИ І 461, поради което липсва предвиждане на сграда на основното застрояване, такава и не съществува. Хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ предвижда промяна разположението и конфигурацията на сградите при прилагането на плана спрямо предвидените такива, а в случая такова предвиждане в плана за сграда в УПИ І 461 не съществува, а с визата за проектиране се предвижда ново строителство. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата е копие-извадка от действащия ПУП, но чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл.134, ал.6 ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в очертаните от закона предели. В случая, както се посочени действащ ПУП ПЗ липсва, поради което и цитираната норма въз основа, на която е издадена процесната виза, е неприложима. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционния съд, постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Община Свищов да заплати на Б. Георгиев и Г. Минков сумата от 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,