Решение № 11749 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2009 г.

Решение № 11749 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9906/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Роберт Тихомиров Петров чрез пълномощника му - адвокат Светлана Нейкова против решение № 8093 от 18.06.2009 година по адм. дело № 4559/2008 година на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № К-1061 от 21.02.2008 година на министъра на вътрешните работи. Релевира доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не е допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, тъй като делото е изяснено от събраните писмени доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Роберт Тихомиров Петров против заповед № К-1061 от 21.02.2008 година на министъра на вътрешните работи. С нея е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 ЗМВР по собствено желание. Възразил е, че макар заявлението за освобождаване да е написано и подписано саморъчно от него, то това е извършено при оказване на психологически натиск от ръководни лица, посочени поименно, в системата на МВР. На второ място се е позовал на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в неспазване на процедурата за освобождаване по собствено желание. В тази връзка е твърдял, че в нарушение на изричното изискване на чл. 260 ППЗМВР не е подал сам искането си в съответното структурно звено. За установяване на твърдяните пороци е поискал чрез пълномощника си в първото съдебно заседание на 26.06.2008 година издаване на две съдебни удостоверения и представяне от ответната страна на копие от входящия дневник. А за установяване на основното възражение във връзка с липса на свободно формирана воля за освобождаване от заеманата длъжност с нарочна писмена молба от 23.10.2008 година е поискал допускане до разпит на двама свидетели при условията на довеждане. За всеки един поотделно е посочил какви обстоятелства може да установи и каква е връзката им с възраженията, формулирани в жалбата. С разпореждане на докладчика е уведомен да доведе свидетелите в съдебното заседание. При довеждането им на 11.12.2008 година, съдът е отказал допускането по съображение, че обстоятелствата подлежат на доказване с писмени доказателства. Отказано е и на повторната молба от 13.03.2009 година. По този начин по делото са събрани само писмените доказателства - административната преписка, извадка от входящия дневник от дирекция "Човешки ресурси" - МВР и копие от регистрационния дневник на Областна дирекция на МВР - Перник от 20.02.2008 година. При тези данни по делото, съдът е приел, че спорът е изяснен от фактическа страна. Позовал се е на саморъчно написаното и подписано заявление за освобождаване от страна на служителя, което е съгласувано по надлежния ред. При обсъждане на основния довод на жалбоподателя за наличие на порок при формиране на волята му за освобождаване, съдът е възприел изцяло и интерпретирал в мотивите си становището на ответната страна. В тази връзка е приел, че волеизявлението на правния субект е резултат на вътрешното му убеждение и никакви външни фактори не могат да го принудят да поиска освобождаване, ако в действителност не желае такова. Въз основа на това е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Един от основните принципи на административния процес е принципът на истинността, закрепен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Алинея трета от нея изрично постановява, че истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Редът за носене на доказателствена тежест е указан в нормата на чл. 170 АПК. Прилагайки уредените в нея правила, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. Това е направено с прилагане на административната преписка и в частност на основния документ в нея - заявлението, подадено от жалбоподателя за освобождаване от заемана длъжност. За да се спази напълно принципа на истинността, съдът е задължен да даде процесуална възможност и на оспорващата страна да установи фактите, твърдяни от нея, прилагайки правилата за събиране на доказателства, уредени в АПК и приложимият субсидиарно ГПК. Нещо повече - нормата на чл. 171, ал. 4, предложение второ АПК дори го задължава да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Тези правила, обезпечаващи при разглеждането на делата установяване на действителната фактическа обстановка са нарушени от съда. Генералното възражение, което е направено от жалбоподателя в жалбата и неотклонно е поддържано в целия съдебен процес е, че той действително е написал и подписал заявление за освобождаване, което обаче не съответства на действителната му воля. Последователно се е позовавал на порок във формирането й, дължащ се на упражнен психически натиск от длъжностни лица. За да установи това обстоятелство е поискал допускане на гласни доказателства - разпит на свидетели. При това искането е направено два пъти. Събирането на нови доказателства в съдебното производство е изрично уредено в чл. 171, ал. 2 АПК при условие, че такива са допустими по ГПК. За да изпълни задължението си за всестранно изясняване на спора, съдът е бил длъжен да се произнесе по исканията, като съобрази две групи обстоятелства - относимостта по поисканите гласни доказателства към предмета на спора и тяхната допустимост по правилата на ГПК. Това не е направено. След като изрично страната е била писмено уведомена да доведе свидетелите в съдебно заседание, на самото заседание искането е оставено без уважение. Мотивът на съда е единствено, че обстоятелствата, за установяване на които се сочат свидетелите, трябва да бъдат доказани чрез представяне на писмени доказателства. Преценено по същество, протоколното определение на съда за отказа да се разпитат доведените свидетели е немотивирано. В същото време гласните доказателства са относими, което е видно от молбата на пълномощника на жалбоподателя от 23.10.2008 година. Те са и допустими по ГПК, тъй като не попадат в обхвата на забраните по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. В конкретния случай оспорващият не опровергава съдържанието на изходящия от него частен документ - заявление до органа по назначението за освобождаване от заемана длъжност. Той цели да установи неговата недействителност поради порок на волята му при издаването. Съгласно практиката на ВС на НРБ - решение 1258 от 17.06.1976 година по гр. дело № 751/1976 година на I г. о. със свидетелски показания може да се доказва, че изходящ от страната частен документ е издаден при опорочена воля от издателя. Както се сочи в същото решение разпростирането на забраната за разпит на свидетели и в този случай би довело до недоказуемост на основания за унищожаване на волеизявления на страните. А това на свой ред ще доведе до нарушаване принципа на истинност в съдебния процес. Допуснатите от съда нарушения на цитираните правни норми от АПК са от съществен характер, тъй като са довели до постановяване на решение, без да са събрани относими и допустими доказателства, поискани от оспорващия, които да се преценят в съвкупност с целия доказателствен материал по делото. По същността си то е неправилно. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия