Решение № 1869 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2020 г.

Решение № 1869 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4324/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Ц. Тацов, А. Тацов, Н. Николова, К. Николов и Д. Николова, против Решение № 103/21.01.2020 г., постановено по административно дело № 956/2019 г. по описа на Административен съд – София област, с което по жалба на Н. Вутов и С. Илиева е отменена Заповед № РД-15-303/12.06.2019 г. на Кмета на Община Етрополе. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Д. Зулчева, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответните страни Н. Вутов и С. Илиева се представляват от адвокат И. Атанасова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, за което излага доводи в писмен отговор. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Постъпило е становище на Кмета на Община Етрополе, с който се поддържа касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до верния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ и с нея е одобрен проект за изменение на план за регулация на УПИ III – 602, кв. 62 по плана на централната градска част на гр. Етрополе, като същият е разделен на два нови урегулирани поземлени имота: УПИ III-602, с площ от 401, 50 кв. м. и УПИ XVIII-602, с площ 401, 50 кв. м., съгласно приетата графична част на проекта. Основният мотив за отмяна на заповедта е разрешен сходен съдебен спор, приключил с влязло в сила решение, с което е отменена предходна заповед за одобряване на ПУП на същия имот относно същата процедура по делба на имота. Установено е, че с процесната заповед е одобрено изменение на плана за регулация, съвпадащо с един от вариантите за изменение на плана съгласно отменената заповед. Освен този мотив, настоящият съд счита и следните установени по делото обстоятелства за съществени и обуславящи незаконосъобразност на заповедта, а именно: 1. Несъответствие на проекта с постановените квоти на собственост на имота съгласно решението за делба на гражданския съд, предвид приложената от органа разпоредба на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ; 2. Вътрешната регулационна линия, която ще разделя двата новообразувани имота преминава по очертанията на три от стените на съществуваща сграда - паметник на културата, което е недопустимо съгласно изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ; 3. Проектът не е съгласуван с експлоатационните дружества, въпреки че през имота преминава водопровод и подземно ел. захранване, както и не е извършено геодезическо заснемане на УПИ III-602, от което да се установят точните граници, лице и площ на имота, както и разположението на сградите в него. При така изложеното, правилно съдебният състав на Административен съд – София област е възприел незаконосъобразност на оспорената заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Неоснователни са твърденията за липса на собствени мотиви, съдържащи се в решението. Действително, значителна част от него представлява възпроизвеждане на изводите и констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, но въз основа на същите, съдебният състав е изложил и свои изводи, които обосноват решението му. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответните страни Н. Вутов и С. Илиева, следва да се присъдят сторените от тях разноски в размер на 1 800 лева, който размер съответства на законоустановения минимум, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,