Решение № 88 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6380/2007 г.

Решение № 88 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6380/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 775 от 09.07.07 г. по гр.д. № 735/07 г. на Варненския окръжен съд. С. В. П. от гр. В. обжалва решението в частта, с която процесният недвижим имот е допуснат до делба при квоти 47623/78280 ид.части за нея и 30567/78280 ид.части за бившия и съпруг П. Н. П.. Счита, че действителните квоти са 3/4 ид.части за нея и 1/4 ид.част за другия съделител. Възразява срещу извода на въззивния съд, че 61 314 лв. от вложените общо 78 280 лв. за закупуване на процесното жилище представляват извънсемейни средства на бившия и съпруг П. Н. П.. До този неправилен извод съдът достигнал, след като нарушил правилата на доказателствената тежест и приел за установени факти, за които няма достатъчно надеждни доказателства по делото. П. Н. П. счита, че делбата на жилището следва да бъде допусната при равни квоти. Жилището било придобито изцяло с негови лични средства, като с последващо дарение той прехвърлил 1/2 ид.част от него на дъщеря си, а тя от своя страна я прехвърлила на майка си - другата съделителка по делото. Неправилно съдът отказал да приеме пълна трансформация на лични средства на жалбоподателя при закупуване на жилището. Върховният касационен съд, състав на I г.о., счита жалбите за процесуално допустими - подадени са в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. За да се произнесе по тяхната основателност, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение № 3265/23.01.07 г. по гр.д. № 6555/2005 г. на Варненския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в делбения имот и е допуснал делбата при следните квоти: 47623/78280 ид.части за С. В. П. и 30567/78280 ид. части за П. Н. П. В. съд е приел, че съделителите са бивши съпрузи. Делбеният имот е закупен по време на брака им, за сумата от 78 280 лв. От тях 61 314 лв. са лични извънсемейни средства на мъжа, като 2400 лв. са от влога му от 08.09.76 г., набран преди сключването на брака; 803,93 лв. - припадащите се лични суми от влог, открит на 14.12.79 г., също преди брака, но с движение по него след сключване на брака; 19 700 лв. - подарени му от неговите родители и12 000 лв. - подарени от двете му сестри, както и 1000 щ.д., дадени в заем от негов братовчед през м.май 1993 г., който той впоследствие опростил, като към деня на заема левовата равностойност на валутата е 26 410 лв. При тези данни е прието от правна страна, че 61 314/78280 ид.части от жилището са лично имущество на мъжа, в резултат от трансформация на негови лични средства, а 16 966/78280 ид. части са съпружеска имуществена общност. Преди прекратяване на брака, П. П. подарил на дъщеря си И. П. 1/2 ид.част от делбения имот, която се равнява на 39140/78280 ид.части. С прекратяване на брака между С е прекратена и имуществената им общност, при което С. П. е получила 8483/78280 ид.части от апартамента. Впоследствие дъщеря и И. П. и прехвърлила подарената идеална част - т.е. 39140/78280 от апартамента, при което тя е придобила общо 47623/78280 ид.части. Останалите 30657/78280 ид.части са собственост на П. П. и при тези квоти е допусната делбата. Настоящият състав приема, че въззивният съд неправилно е определил размера на вложените при закупуване на жилището лични извънсемейни средства на мъжа, а освен това е нарушил императивната разпоредба на чл. 22, ал. 1, пр. 2 от СК, поради което е определил неправилно и квотите на съсобственост. Безспорно е установено по делото, че по спестовния влог на П. П., открит на 08.09.76 г., няма внасяне на суми по време на брака, поради което изтеглената на 19.02.91 г. сума от 2400 лв. има изцяло извънсемеен произход. Установено е също, че по другия спестовен влог на П. П., открит на 14.12.79 г., сумата от 1013 лв. е набрана преди сключване на брака, а след сключването му по влога са внесени 600 лв. и са изтеглени 130 лв. Оттук правилно въззивният съд е приел, че изтеглената на 11.01.91 г. сума от 1587,49 лв. има смесен произход. От нея 600/1613 части имат семеен произход, а това са 590,51 лв., като останалите 996,98 лв. са лични извънсемейни средства на П. П. Общата сума на личните му средства по двата влога е 3396,98 лв. Сумите са изтеглени в началото на 1991 г., когато семейството е очаквало да закупи апартамента от Ф. комплекс В., съгласно договора между него и собственика на вещта ДФ "Д" от 26.12.1990 г. и писмо № 429/30.01.91 г. Въз основа на тези документи, П. П. е внесъл на 13.03.1991 г. по сметка на ФК В. сумата от 25 000 лв., които после са му били възстановени, тъй като продажбата не е била осъществена. Тези 25 000 лв. са част от сумата, внесена на 28.06.93 г. по сметка на ДФ "Д" за закупуване на процесното жилище. При тези данни обосновано въззивният съд е приел, че процедурата по продажбата на жилището е започнала през 1991 г., поради което изтеглените към този момент лични извънсемейни средства от спестовните влогове на П. П. са вложени впоследствие при закупуване на жилището и обуславят частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК. Действителният размер на личните средства на П. е 3396,98 лв., а останалите 74883,02 лв. са общи средства на съпрузите, доколкото по делото не е установено по категоричен начин нещо друго. Правилно въззивният съд е приел, че по отношение на сумата от 3990 шилинга, внесени в България от П. П. с митническа декларация от 3.08.90 г., не може да се приеме по категоричен начин, че представлява негови извънсемейни средства, нито пък, че е вложена за закупуване на жилището. Според изявлението на самия жалбоподател, сумата е придобита от него при работа в чужбина, извън работната заплата, но и в този случай, ако с нея е закупена някаква вещ, тя става семейна имуществена общност. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че П. П. е получил по дарение от родителите си 19 700 лв., а от двете си сестри - по 6000 лв., които също е вложил при закупуване на апартамента. Наличието на пълна или частична трансформация по чл. 21 от СК следва да бъде установено по категоричен начин, а в случая такива несъмнени доказателства няма. Показанията на двете сестри на П. П. следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 136 от ГПК (отм.), като се отчете роднинската им връзка с П. и възможната им заинтересуваност от изхода на делото. Не са събрани никакви други писмени или гласни доказателства, които да подкрепят тези показания, ето защо те не могат да обосноват извод за наличие на дарения, нито пък за влагане на тези суми в придобиване на жилището. Същото важи и за сумата от 1000 щ.д. Не е установено по категоричен начин, че П. е получил тези пари от свой братовчед. Но дори това да беше така, според свидетелските показания парите са дадени в заем и в този случай придобитото с тях също става съпружеска имуществена общност, дори заемът впоследствие да е бил опростен. Съгласно чл. 25, ал. 2 от СК, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно и оттук произтича съвместният им принос и съответно - имуществената общност върху придобитото. В заключение - към момента на придобиване на процесния апартамент 3396,98/78280 ид.части от жилището са били лично имущество на П. П., а останалите 74883,02/78280 ид.части са съпружеска имуществена общност. По време на брака П. е могъл да се разпорежда само с личното си имущество - т.е. с не повече от 3396,98/78280 ид.части от апартамента, като всяко разпореждане, надхвърлящо тази квота, е в нарушение на чл. 22, ал. 1, изр. 2 от СК и затова е нищожно. Въззивният съд не е съобразил тази разпоредба и незаконосъобразно е зачел действието на цялото разпореждане на П. с 1/2 ид.част от процесния апартамент, извършено по време на брака в полза на дъщеря му И. П. В действителност разпореждането е действително за по-малка идеална част. Доколкото П. е считал целия апартамент за свой, поради пълна трансформация на лични средства в придобиването му (такова е становището му по настоящото дело), следва да се приеме, че волята му при дарението по нот.акт № 41/2002 г. е да се разпореди с половината от това имущество, а не с цялото. Ето защо разпореждането е валидно само по отношение на 1/2 ид.част от личното имущество на П., т.е. 1/2 от 3396,98/78280 ид.части от апартамента, което се равнява на 1698,49/78280 ид.части. Съответно - впоследствие И. П. е могла да прехвърли на майка си С само това, което притежава - 1698,49/78280 ид.части. След прекратяване на брака, съпружеската имуществена общност на С. и П. П. е прекратена, като всеки от тях получава равен дял от общото имущество - по 37441,51/78280 ид.части от апартамента. След двете прехвърлителни сделки, те имат равен дял и от личното имущество на П. - по 1698,49/78280 от апартамента, при което квотите им на съсобственост стават равни - по 1/2 ид.част за всеки от тях. Ето защо апартаментът следва да бъде допуснат до делба при равни квоти, след частична отмяна на въззивното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,