Решение № 14132 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8253/2013 г.

Решение № 14132 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8253/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Петрова Пелова от гр. София, чрез адв. Христо Христов като процесуален представител срещу решение № 1787 от 15.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7042/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се прави искане обжалваното решение на Административен съд София - град да бъде отменено, както и да се отмени оспорения административен акт. Касаторката претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез своя процесуален представител юрк. Петрова оспорва жалбата по съображения, изложени в представено по делото становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Мария Петрова Пелова срещу решение № РО-493/12.07.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ. Фактическите констатации на първоинстанционния съд се подкрепят от събраните по делото доказателства. С разпореждане от 08.06.2005 г. на жалбоподателката Мария Пелова е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.02.2005 г. С последващо разпореждане пенсията й е преизчислена въз основа на зачетен допълнително положен след датата на инвалидизиране осигурителен стаж с продължителност 1 г. 4 мес. 20 дни, а след това - прекратена с разпореждане № 4/22.08.2008 г. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, считано от 02.02.2008 г. Впоследствие е възобновена с разпореждане № 56021 16813/13/30.12.2008 г. и е отпусната и социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО. Със заявление от 23.07.2010 г. Мария Пелова прави искане за изменение на пенсията въз основа на осигурителен стаж и доход, придобити след пенсионирането за периода от 01.07.2006 г. до 31.05.2010 г. С разпореждане от 30.12.2008 г. е определен нов базисен период: от 01.01.1997 г. до 09.02.2005 г. и нов индивидуален коефициент - 1,665 и са изменени предходните разпореждания в тези им части. С разпореждане № 5602116813/42 от 27.08.2010 г. пенсията за инвалидност е преизчислена на основание чл. 21, ал. 2 НПОС, считано от 23.07.2010 г., при индивидуален коефициент 2,360, изчислен с включване на осигурителен доход до 31.05.2010 г. С писмо от 23.11.2010 г. директорът на Дирекция "Пенсии" е уведомен за наличието на проверка на осигурители, при които уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени трудови договори са били регистрирани със закъснение за минало време и със закъснение е била подавана информация за осигурителен стаж и осигурителен доход, равен или близък до максималния му месечен размер, без реално да са превеждани осигурителни вноски. В тази връзка е изискано и пенсионното досие на жалбоподателката Пелова поради представени от нея документи, изхождащи от осигурителите "Ав пласт" ЕООД, "Фотон" ЕООД, ЕТ "Цветелина-74-Анастасия Райчева", по отношение на които са установени тези нарушения и отнасящи се за периода 01.07.2006 г. до 31.05.2010 г. С разпореждане № 5602116813/4 от 28.06.2011 г. на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера, определен с разпореждане № 5602116813/42 от 27.08.2010 г., като от 01.07.2011 г. до приключване на проверката с влязъл в сила акт, е постановено изплащането й в минимален размер. Разпореждането за спиране е оспорено пред горестоящия административен орган, който с решение № 413/27.07.2011 г., влязло в законна сила като необжалвано, е отхвърлил жалбата по съображения, че се извършва проверка с оглед данни за извършено престъпление от осигурителите, при които Пелова твърди да е придобила осигурителен стаж след пенсионирането. Впоследствие пенсията е прекратена поради изтичане на срока, определен с решението на ТЕЛК. След представяне на ново решение на ТЕЛК е възобновено изплащането на двете пенсии - за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност с разпореждане № 5602116813/12.04.2012 г. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване отново е определена в минимален размер, като е посочено, че се отпуска в този размер до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в "Регистъра на осигурените лица". Това разпореждане е обжалвано пред горестоящия административен орган, който се произнася с оспореното в първоинстанционното производство решение № РО-493/12.07.2012 г. на директора на СУСО. При така установените факти първоинстанционният съд е извел правни изводи за законосъобразност на оспореното решение на директора на СУСО и потвърденото с него разпореждане, които не се споделят от настоящия състав. Макар формално в т. 1 на оспореното решение административният орган да е оставил без разглеждане жалбата на Мария Пелова срещу разпореждане 5602116813/12.04.2012 г. в частта относно размера на изплащаната пенсия, то видно от мотивите му е разгледал същата и в тази част по същество, като се е позовал на свое предходно решение № 413/27.07.2011 г. Като краен резултат е потвърдил изцяло обжалваното разпореждане. Действието на спирането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Мария Пелова съгласно чл. 95, ал. 2 от КСО и определянето й в минимален размер с разпореждането от 28.06.2011 г., потвърдено с цитираното решение № 413/27.07.2011 г., е преустановено, след като нейното изплащане е прекратено поради изтичане на срока, определен в решението на ТЕЛК. Представянето на ново решение на ТЕЛК от Пелова съставлява нов правопораждащ факт за възобновяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 73, ал. 2 във вр. с чл. 72 от КСО. Затова и преценката относно нейния размер при прилагане на правилото на чл. 75 от КСО следва да се направи след спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 76 от КСО, съгласно която доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната по чл. 70, ал. 2 от КСО се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. В този смисъл е и нормата на чл. 29, ал. 1 от НПОС, която предвижда размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване да се определя по реда на чл. 75 - 77 КСО. Съгласно чл. 30, ал. 1 от НПОС пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК (НЕЛК). В подкрепа на извода, че административният орган не може да приеме за вече определен минимален размер на пенсията за инвалидност на Пелова въз основа на свой предходен акт за спирането й съгласно чл. 95, ал. 2 от КСО, а следва да се произнесе за размера на пенсията към датата на възобновяването й, е и разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Съгласно цитираната норма, когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. От този текст се налага извода, че при възобновяване (възстановяване) на пенсията на Пелова длъжностното лице е следвало да определи размера й въз основа на представените документи и след извършване на нова преценка на осигурителния й стаж и доход, а не направо в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, посочвайки единствено, че това е размерът до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в "Регистъра на осигурените лица". Както беше посочено, действието на спирането по реда на чл. 95, ал. 2 от КСО е прекратено, след като изплащането на личната пенсия за инвалидност е прекратено с последващо разпореждане на пенсионния орган. В случая няма спор, че осигурителният стаж на жалбоподателката до датата на инвалидизиране е в размер на 24 г. 11 мес. 16 дни. Зачетен е и такъв от 1 г. 4 м. и 20 дни за времето от 10.02.2005 г. до 30.06.2006 г., като положен след датата на инвалидизиране. По делото се спори относно зачитането на осигурителния стаж на Пелова за периода 1.07.2006 г. - 31.05.2010 г., част от който е положен при трима осигурители "Ав пласт" ЕООД, "Фотон" ЕООД, ЕТ "Цветелина-74-Анастасия Райчева", за които се извършва проверка, както и относно размера на пенсията й в случай, че бъде зачетен или не същият за осигурителен доход. Настоящият състав намира, че в настоящата хипотеза не са налице основанията, разписани в нормата на чл. 95, ал. 2 от КСО, на която се позовава в решението си директорът на СУСО за спиране на отпуснатата пенсия на Мария Пелова за инвалидност поради общо заболяване и определянето й в минимален размер. Съгласно тази разпоредба длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. В тази хипотеза пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като негова е преценката дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. При съдебния контрол на актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове съгласно чл. 169 от АПК. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В случая, ако се стигне до незачитане на осигурителния стаж на жалбоподателката за спорния период, то това няма да доведе до прекратяване на пенсията поради отпадане на основанието за нейното получаване (чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО), а ще се отрази единствено при определянето на индивидуалния коефициент на лицето и на размера на пенсията. Ето защо в тази хипотеза определянето на минималния размер на пенсията с разпореждане № 5602116813/12.04.2012 г., като последица от спирането й поради извършването на проверка при посочените трима осигурители, без да са изложени мотиви в подкрепа на този извод, е упражнено в нарушение на закона. Позоваването на влязлото в сила предходно решение № 413/27.07.2011 г., с което е оставено в сила разпореждане за спиране на пенсията на жалбоподателката на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е неправилно и не освобождава пенсионните органи от задължението да се произнесат по направеното от Пелова ново заявление от 12.03.2012 г. за възстановяване на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Административният орган е следвало да определи размера на пенсията при отчитане на осигурителния стаж и доход на Пелова, като изложи съображения в коя част и на какво основание евентуално зачита или не зачита посочения от нея допълнителен осигурителен стаж за периода 1.07.2006 г. - 31.05.2010 г., като съобрази принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Видно от данните по делото проверката при част от осигурителите, при които Мария Пелова е полагала труд през спорния период, е започнала през ноември 2010 г. и до настоящия момент, т. е. в продължение на три години, не е приключила с влязъл в сила акт. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права в по - голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът, а съгласно ал. 5 на същата разпоредба административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Извършваната в изпълнение на чл. 10 от Инструкцията за контрола по разходите на държавното обществено осигуряване и реализиране на административнонаказателна отговорност проверка от дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" при НОИ на тримата осигурители касае дейността им във връзка с подавани уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени трудови договори със закъснение за минало време и при които със закъснение е подавана информация за осигурителен стаж и доход, равен или близък до максималния му месечен размер, без реално да са превеждани осигурителни вноски. Установено е, че по тези случаи се извършва проверка и от Главна дирекция "Криминална полиция", налице са и данни, че в СГП е образувано досъдебно производство № 5806/2011 г. за престъпление по смисъла на чл. 256, ал. 1 от НК. Безспорно предотвратяването на злоупотребата с фондовете на ДОО е от особена обществена значимост, но в случая освен обстоятелството, че тримата осигурители са обект на проверка не са налице данни и не са изложени съображения по какъв начин с тази проверка се засягат конкретните осигурителни правоотношения между тях и Мария Пелова. Изясняването на този факт е от съществено значение за произнасянето на пенсионните органи по отношение осигурителния й стаж след датата на инвалидизиране. Липсват и мотиви в какво точно се изразяват посочените от органа несъответствия между документите за пенсиониране и информацията в "Регистъра на осигурените лица", които налагат определянето на пенсията в минимален размер и без зачитане на посочения от жалбоподателката осигурителен стаж за спорния период. Неизлагането на мотиви в оспорените административни актове по относимите за спора въпроси представлява съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и обуславя тяхната незаконосъобразност само на това основание. Следва да се отбележи, че ако пенсията за инвалидност поради общо заболяване бъде възобновена въз основа на посочения от жалбоподателката осигурителен стаж след датата на инвалидизиране за спорния период и впоследствие се окаже, че допълнително посочения такъв е зачетен неправилно, то длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО може и е длъжно да отстрани допуснатата неправилност като измени влязлото в сила разпореждане на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Административният орган не е изложил мотиви и относно осигурителния стаж на Мария Пелова в "Стикс комерс" ЕООД за времето от 1.07.2008 г. до 31.08.2009 г., който е част от спорния период, но не съвпада с времето, в което е работила при посочените трима осигурители. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното пред Административен съд София - град решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Обжалваното решение на Административен съд София - град противоречи на материалния закон и е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което оспореният акт и потвърденото с него разпореждане - бъдат отменени, а преписката - се върне на пенсионния орган при СУСО за постановяване на нов акт по същество на заявлението на Мария Пелова от 12.03.2012 г. съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. С оглед изхода на спора и при своевременно направено искане на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 250 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,