Решение № 9940 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2010 г.

Решение № 9940 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Яне Георгиев Янев, от гр. София, срещу решение № 193 от 8.09.2010 г., постановено по преписка № 115/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че спрямо Ахмед Ахмедов Башев, кмет на с. Гърмен, е извършен акт на дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 11 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците "религия", "обществено положение" и "политическа принадлежност", и че нарушението е извършено от жалбоподателя; на основание чл. 78, ал. 1 е наложена глоба в размер на 250 лева; като по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания. В жалбата се оспорват констатациите и изводите на Комисията, като се твърди, че Башев също е демонстрирал обидно поведение в предаването "Сеизмограф" по БТВ от 7.03.2009 г. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна - Ахмед Амедов Башев, не е изразил становище. За да се произнесе, Върховният административен съд съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. КЗД е изяснила отношенията между страните, както и употребената от народния представител (тогава депутат от 40-то Народно събрание) Яне Янев на проведения на 18.03.2009 г. брифинг в сградата на Народното събрание и тиражирана в медиите фраза, по повод на която е сезирана. Установено е, че жалбоподателят е отправил по адрес на Башев думите: "Ахмед Башев е гърменският Бен Ладен". Няма спор, че по повод прокурорска преписка за събиране на данни за престъпления срещу националното и расовото равенство и против изповеданията, Башев е давал обяснения, но срещу него не е повдигано обвинение. При тези данни, неопровергани от Янев в хода на административното производство, КЗД е приела, че отправените към Ахмед Башев обидни думи са го поставили в унизителна, обидна и застрашителна среда, формирали са негативен образ в обществото в качеството му на кмет и като обикновен гражданин. В мотивите на акта е изтъкнато, че свързването на образа на Башев с радикален ислямизъм и тероризъм, без това да е установено по надлежния ред с актове на компетентните органи, има за резултат дискредитирането му в обществото. Като е счела, че в контекста на изказаните публично опасения за разпространението на радикален ислямизъм в Родопите, посочването на Башев като "гърменският Бен Ладен" накърнява личното му достойнство като лице, изповядващо мюсюлманската вяра, представител на местната изпълнителна власт и симпатизант на ДПС (виж: изявления в протокола от 31.03.2010 г., л. 138 и л. 139 от преписката), КЗД е приела, че е налице множествена дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с § 1, т. 1 и т. 11 ЗЗДискр. Такова поведение е забранено от закона и подлежи на санкциониране, като с оглед тежестта на нарушението и подбудите за извършването му, Комисията е наложила на Янев глоба в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. - 250 лева при максимална такава от 2000 лева. С диспозитива на решението на Яне Янев са дадени задължителни предписания за в бъдеще да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване достойнството на други лица и създаването на враждебна, обидна или застрашителна среда; както и да публикува за своя сметка диспозитива на решението в столичен всекидневник по негов избор. Спорът между страните е относно правната квалификация на поведението на ответника в това производство и приложимостта на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 и т. 11 ЗЗДискр. към това поведение. В решението си КЗД е изложила съображения относно съотношението между конституционно гарантираното право на свободно изразяване на мнение и на разпространяването му чрез слово и ограниченията, които Конституцията и международните актове, по които България е страна допускат, за да се съхрани баланса между свободата на словото и доброто име на личността. Базирайки се на мотивите на решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по к. д. № 16/98 г., Комисията е изтъкнала, че гарантираното с разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията (КРБ) и чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КПЧОС) основно право на личността да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в Конституцията (чл. 39 - чл. 41), които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Когато конкретизират ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията, освен останалите посочва правата и доброто име на другите граждани, а Конвенцията - репутацията и правата на другите. Така посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име. Достойнството, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на човешкото общество, е признато и с чл. 1 от Хартата на основните права в Европейския съюз, където се сочи, че човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава. Поради това отговорността (наказателна, гражданска и административна) за посегателство върху честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията и от Конвенцията. Ограничителната мярка трябва да бъде пропорционална (съразмерна) с характера на защитавания интерес. Извод за съществуването на това изискване Конституционният съд е направил при тълкуване на чл. 39 - чл. 41 КРБ, като е приел, че "степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила" - Решение № 7 от 4.06.1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г. Извод за наличие на същото изискване следва и от чл. 10, т. 2 от Конвенцията, според който ограничението трябва да е необходимо в едно демократично общество. Отношението на съразмерност между защитаваната цел и прилаганото средство може да се установи при съпоставянето им. В случая защитаваната цел е достойнството на личността, което е издигнато във върховен конституционен принцип, както и произтичащи от достойнството права на човешката личност, на които Конституцията отдава приоритет. Защитаваната цел е толкова значима, че закрилата й от накърняване е основание за най-голяма възможност да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение. В контекста на изложеното и въз основа на конституционната уредба на комуникационните права и изчерпателно предвидените основания за тяхното ограничаване в чл. 39 - 41 КРБ, следва да се приеме, че възможността за ограничаването им на основанието накърняване правата и доброто име на другиго е най-голяма, т. к. по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността. Защитата на достойнството на личността, съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията се гарантира от държавата и се ползва от защита срещу посегателствата, които го накърняват. Защитата на достойнството на личността е установено като стандарт от международното право, като държавата е длъжна да гарантира и осигурява упражняването на признатите права на личността. Забраната за дискриминация, установена в Конституцията и в ЗЗДискр. е юридическа гаранция за осигуряване закрилата на достойнството на личността. В доразвитие на конституционното основание за ограничаване на комуникационните права забраната за дискриминация в проявната форма на тормоз, засягащо честта и личното достойнство, е допустимо основание за ограничаване свободата на словото по смисъла на Конституцията. В контекста на изложеното и с оглед данните по делото, балансът между упражняването на свободата на словото при изразяване на мнение и защитата на правата и доброто име на другиго, и двете установени като конституционно защитени ценности от висш порядък е нарушен, като КЗД законосъобразно е приела, че по отношение Ахмед Башев е осъществен тормоз по защитените признаци "религия", "обществено положение" и "политическа принадлежност". Съгласно дадената в разпоредбата на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. дефиниция, "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна), изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. С оглед данните по делото е налице засягане на доброто име на жалбоподателя пред КЗД като висша ценност от естество да обоснове ограничаването на свободата на словото. В контекста на тезата за съпричастност към разпространението на радикален ислямизъм в Родопите, сравняването на изповядващия мюсюлманската вяра и симпатизиращ на ДПС кмет на община Гърмен - Ахмед Башев, с Осама бин Ладен, смятан за терорист № 1 в света, основател и дългогодишен лидер на най-голямата терористична организация "Ал Кайда", накърнява личното достойнство на Башев и има за резултат създаване на обидна, враждебна и застрашителна среда. Добилата широк медиен отзвук фраза на Янев дискредитира адресата, създава му негативен образ в обществото и е в състояние да провокира напрежение в мюсюлманските среди и отношенията им с останалите общности в социума, особено в смесените райони. Ирелевантно за съставомерността на вмененото в тежест на Янев нарушение на специалния ЗЗДискр. е обстоятелството, че между него и Ахмед Башев е съществувал личен конфликт, породен от идейно-политически различия. Демонстрираното от Башев на 7.03.2009 г. поведение в предаването "Сеизмограф" на БТВ, колкото и агресивно да е, не може да служи като извинение за последващите публични прояви на Янев, още по-малко изключва отговорността му за тях. Поради това, като е приел, че жалбоподатателят е осъществил състава на дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. с § 1, т. 1 и т. 11 от ДР на ЗЗДискр. и му е дала задължително предписание да се въздържа за в бъдеще от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване достойнството на други лица и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, Комисията е постановила законосъобразно решение. В частта, с която на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр. е дадено предписание на Яне Янев да публикува за своя сметка диспозитива на решението в столичен всекидневник по негов избор, актът следва да се отмени като постановен в нарушение на материалния закон. Хипотезата на цитираната нормативна разпоредба не предвижда възможност за прилагане на подобна мярка и с оглед изискването за законоустановеност на мерките за административна принуда, предписанието на Комисията е лишено от основание. При извършената проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът намира, че решението е постановено от компетентен административен орган, в изискуемата се форма, като не се констатират процедурни нарушения, неправилно приложение на материалния закон или несъответствие с целта му. В съдебното производство не се ангажират други доказателства, които биха обосновали изводи, различни от тези на КЗД, поради което не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения административен акт и жалбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора по направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от КЗД, на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 8, и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията направените по делото разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК, Върховният административен съд, седмо отделение