Решение № 14014 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2011 г.

Решение № 14014 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 245 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от Румен Георгиев Павлов и "Либор Компания" АД за отмяна на влязло в сила решение № 1861 от 10.06.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 31-ви състав по адм. д. № 8973/2009 г. С искането са развити доводи, че постановеното решение има неблагоприятни последици за молителите, които не са участвали в производството по делото. По тези доводи е направено искане за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за конституирането на молителите като страни в производството. Ответникът - кмета на СО - район "Кремиковци", представляван в производството от юрк. Райчев, мотивира становище за основателност на искането за отмяна. Ответниците Кирил Райчев Богданов, Красимир Димитров Ранчев, Николай Димитров Райчев, Васил Асенов Младенов, Росен Асенов Младенов, Траянка Божинова Богданова, Милчо Иванов Богданов и Йордан Иванов Богданов, с представено по делото писмено становище излагат доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение. Правят искане за прекратяване на производството и алтернативно за отхвърляне на искането за отмяна. Настоящият състав счете, че разглеждането на искането за отмяна е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 1861 от 10.06.2010 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 31-ви състав по адм. д. № 8973/2009 г. съдът е отменил заповед № РД-64-073 от 12.11.2009 г. на кмета на СО - район "Кремиковци", с която е одобрено решение по преписка № 9401-164/27.05.2009 г. и протокол № 2 от 05.06.2009 г., статия № 18 на комисия, назначена със заповед № РД-09-01-013 от 27.05.2009 г., с които на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са определени като свободни от застрояване 3170 кв. м. и като застроени 1021 кв. м. от имот № 145, нанесен в кадастрален лист № Б-2-11-А по помощния кадастрален план на кв. Горни Богров, м. "Циганска могила". Със същото решение съдът е определил като незастроена площ от 4 141 кв. м. от процедирания по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ имот. В искането за отмяна са развити доводи, че молителите са собственици на имот с пл. № 491, който е засегнат от процедирането на имот № 145, като 5 кв. м. от определената като незастроена площ е част от имота на молителите, а от друга страна след възстановяване на определения като незастроен имот за тях ще се препятства достъпа откъм автомагистрала Хемус и бившия селскостопански път. Настоящият състав прецени, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Нормата на чл. 246, ал. 1 АПК предвижда в условията на кумулативност правото да се иска отмяна на влязло в сила решение или споразумение, когато то има сила и е неблагоприятно за лицето, подало искането. В конкретния случай за молителите не е налице първата предпоставка - постановеното решение няма сила спрямо тях. Това е така защото молителите нямат гарантирано право на участие в административното производство, което се развива само между административния орган - кмета на съответната община и собственикът, съответно заявителят и наследниците на земеделските земи. Това са и надлежните страни пред административния съд. В това реституционно производство не участват трети лица и те нямат законово гарантирано право на участие, поради което постановеното съдебно решение има сила само за страните по спора. В този смисъл Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд се е произнесъл с ТР № 5 от 18.10.2011 г., постановено по т. д. № 8/2010 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт, поради което няма основание в този случай да се приеме нещо различно. По тези съображения подадената молба за отмяна е неоснователна, защото е подадена от лица, които искат отмяна на решение, което няма сила за тях. Липсата на една от предпоставките на чл. 246, ал. 1 АПК води до неоснователност на молбата за отмяна, поради което тя ще следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 248 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение