Решение № 5749 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2018 г.

Решение № 5749 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. К." ЕООД, гр. Б. против решение № 1970 от 22.11.2017 г. по адм. дело № 1109/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-16-204/23.02.2017 г., издадена от кмета на община П., с която е разпоредено да бъде премахнат преместваем обект - двустранен рекламно-информационен елемент (РИЕ), тип "Пиза", разположен на част от улица "К. Б. I", гр. П., между ос. т. 163 и ос. т. 169 в поземлен имот с идентификатор 57491.509.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички представени доказателства. Моли да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед на кмета на община П. да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът-кметът на община П. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 57а, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан обекта и допуснатите при поставянето му нарушения. Възражението на касационния жалбоподател за нарушаване на правото му на защита, тъй като актът е съставен срещу неизвестен извършител, е неоснователно. Действително, с оглед липсата на данни в общината за собственика на процесния обект, констативният акт е съставен без участие на представители на дружеството, а този акт, както и оспорената заповед са обявени по законоустановените начини - чрез залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление на информационното табло в общината и на сайта й, за което са изготвени и представени съответните протоколи. Това обаче не накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият може да представи всички възражения и доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на основания за поставяне на обекта и в хода на съдебния процес. Аргументирано и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, а разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение, а според чл. 57а, ал. 1, т. 2 пр. 1 ЗУТ такива обекти се премахват и когато са поставени в чужд имот без правно основание. Изискванията са самостоятелни, поради което наличието на всяко от изброените условия е предпоставка за премахване на обекта. В случая обектът, чието премахване е разпоредено, е "рекламен елемент" по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ. Същият е разположен върху терен, общинска собственост, без разрешение за поставяне от оправомощения за това орган, както и без съгласие на собственика и сключен договор за наем с общината. В този смисъл са отговорите (л. 39 - л. 42) по направените запитвания до гл. архитект на общината и до дирекция "СУТОСУП", с цел изясняване законността на три РИЕ, (за които се твърди, че са собственост на дружеството), със съответните им номера по одобрената през 2013 г. схема и разположение, в които е посочено, че договори за наем на терена с общината, не са сключвани и няма издадени разрешения за поставяне на РИЕ по позиция, в случая между ос. т. 163 и ос. т. 169 по плана на гр. П.. Обстоятелството, че разрешение за поставяне на рекламния елемент не е издадено, се установява и от останалите писмени доказателства. С оглед изложеното административният съд правилно приема, че обектът е поставен без разрешение, поради което предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1 пр. 1 са изпълнени и същият подлежи на премахване. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против заповедта на кмета на община П., съставът на Административен съд - Б. постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Представените по делото доказателства са анализирани и обсъдени в съвкупност, като аргументирано е преценено, че разрешение за поставяне от компетентния орган не е издадено, а възраженията на жалбоподателя за наличие на правно основание за поставяне на РИЕ върху общински терен са неоснователни. Представените по делото фактури, счетоводни извлечения, договор за изработка с общинско предприятие, приемо-предавателен протокол, както и преводни нареждания и справка за задълженията и плащанията на "М. К.-К." ЕООД към 31.03.2009 г., правилно са приети от съдебния състав за неотносими към спора. Част от същите засягат договор за изработка, а освен това не установяват наличие на предпоставки за издаване на разрешение за поставяне (писмено съгласие на собственика или договор за наем за съответния терен по чл. 57, ал. 3 ЗУТ). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, тъй като са налице материалноправните основания за постановяване на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, жалбоподателят следва да заплати на община П. сумата 600.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. Доводите в касационната жалба за прекомерност на заплатеното от ответника пред първата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение не следва да бъдат обсъждани, тъй като са извън предмета на провеждания инстанционен контрол. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,